Благодарение на национализма сега има България и българи
Ако го нямаше и нея, и нас нямаше да ни има...
Щяхме да сме изчезнали още преди 1600-1700 години.

Води до катастрофи - разбира се - за Византия, Турция, Русия
и много още "добронамерени" към нас държавици.

Едното без другото не могат да съществуват. Благодарение на двете.

Благодарение на национализма сега има България и българи
Ако го нямаше и нея, и нас нямаше да ни има...
Щяхме да сме изчезнали още преди 1600-1700 години.

Да в крайна сметка, в живота нищо не е просто червено..има винено червено, розово, кърваво червено. Всяко нещо си има нюанси, крайностите не водят до нищо добро!

Национализма е явление, чиято цел е да запази относителната чистота на даден народ, както и да осигури национален суверенитет. Поради това е враждебно към опити за всякакъв вид асимилиране и би могло да се изроди във шовинизъм и други подобни.

Публикувам откъс от есето на Джордж Оруел "За национализма", писано през май 1945, защото реших, че звучи много актуално.
Откъси от „Бележки за национализма“
Джордж Оруел
май 1945

...
Под „национализъм“ имам предвид на първо място навика да се счита, че хората могат да се категоризират като насекоми и че на огромни масиви от милиони и даже десетки милиони хора могат с увереност да се лепят етикети „добри“ или „лоши“. На второ място обаче – и това е много по-важно – аз имам предвид навика да причисляваш себе си към отделна нация или друго формирование, което поставяш отвъд доброто и злото, и да не признаваш друг дълг освен дълга да защитаваш неговите интереси. Национализмът не бива да се бърка с патриотизма. И двете думи обикновено се ползват по начин толкова мъгляв, че всяко едно определение подлежи на оспорване, но човек трябва да прави разлика между двете, тъй като става дума за две различни и даже противоположни идеи. Под „патриотизъм“ имам предвид посвещаването на определено място и определен начин на живот, които човек счита за най-добрите на света, но няма желание да натрапва другиму. Патриотизмът по природа е отбранителен, както във военно, така и в културно отношение. Национализмът, от друга страна, е неотделим от жаждата за власт. Повелята на дълга на всеки националист е да се сдобива с все повече и повече власт и повече престиж, не за себе си, но за нацията или другото формирование, в което е избрал да удави своята индивидуалност.

Под „национализъм“ имам предвид на първо място навика да се счита, че хората могат да се категоризират като насекоми и че на огромни масиви от милиони и даже десетки милиони хора могат с увереност да се лепят етикети „добри“ или „лоши“.

Национализмът, от друга страна, е неотделим от жаждата за власт. Повелята на дълга на всеки националист е да се сдобива с все повече и повече власт и повече престиж, не за себе си, но за нацията или другото формирование, в което е избрал да удави своята индивидуалност.

Под „национализъм“ имам предвид на първо място навика да се счита, че хората могат да се категоризират като насекоми и че на огромни масиви от милиони и даже десетки милиони хора могат с увереност да се лепят етикети „добри“ или „лоши“.

Национализмът, от друга страна, е неотделим от жаждата за власт. Повелята на дълга на всеки националист е да се сдобива с все повече и повече власт и повече престиж, не за себе си, но за нацията или другото формирование, в което е избрал да удави своята индивидуалност.