A.Levitte написа:
Османската империя не променя етническите граници на българския етнос. Защо за Сърбия да е различно?
Всъщност ги променя
Български славяни и прабългари започват да проникват в Балканския полуостров от края на петия век, а създадената около два века по-късно от тях държава завладява през 861 г. при Борис I (852-889) Южна Албания(Juzna Albanija), а синът му Симеон I (893-927) включва в състава й Бутринто (до най-южната точка на днешна Албания). Според редица историци, между които Хан ("Албански проучвания", Йена, 1854 г., стр. 311), Щадтмюлер(" Изследвания върху ранната история на Албания", Будапеща, 1941 г., стр. 162) и други през ранното Средновековие цялата Южна Албания е населена само с българи. Завареното местно население посреща българите като свои освободители и лесно бива асимилирано от тях. Българските войници били следвани от своите семейства ("История на Албания" от Стефаняк Поло и Арбен Пута, 1981 г. ). Крепостта Бели-град (от 16-ия век градът е известен под името Берат) с войводата Елемаг дава през 1018 г. последен отпор на Византийците с което се слага края на първото българско царство. Малко по-късно (през 1041г. въстаниците на Тихомир и Петър Делян успяват да освободят Драч (днешният Дуръс). При Иван Асен II (1218-1241 г.) цяла Албания без Дуръс и Шкодра е присъединена отново към България.
Резултат от многовековното масирано българско присъствие са многобройните, запазени и до днес, български топоними (географски имена) на планини (Гора, Мокра, Смолика, Проклетия, Коршпник), реки (Сушица, Дунавец, Бистрица, Девол) и редица селища....
۰На страница 198 от книгата "Албанците и техните територии" (Тирана, 1985 г.) се казва: "Славянските топоними в Косово и Албания изглеждат повечето български, отколкото сръбски, тъй като българите завладяват тези земи през 9-ия и най-вече в края на 10-ия век по времето на възхода на Българската империя със столица Охрид, когато сърбите се намират далеч от Косово(Kosovo). Едва при Стефан Неманич(Stefan Nemanich, Stephan Nemanja) (1196-1227), провъзгласен за крал в 1217г,, сръбската държава включва в състава си района на Печ, докато преобладаващата част на Косово остава извън нейните граници. "
През следващите столетия в резултат преди всичко на турското владичество протича процес на намаляване на българите в албанските земи чрез прокуждането и асимилацията им, така че в жилите на сегашните народи, обитаващи тази част на Балканския полуостров тече повече или по-малко и българска кръв. Едно от най-задълбочените изследвания на тези събития представлява труда на Д. Яранов "Преселнически движения на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15-ия до 19-ия век" (сп. Македонски преглед" год. VII, т.2-3, стр. 68-118). И все пак, почти до края на 18-ия век българското присъствие по тези места е осезаемо, а на-родностният им облик - коренно различен от сегашния.
۰В третия том на Пуркевил "Пътувания в Гърция, Албания и други части на Отоманската империя през 1798, 1799,1800 и 1801 г." (Париж,, 1802 г.) в цялото произведение се споменава многократно за българи както например се отбелязва на стр. 48: "На около 4 км. От Янина (Йоанина) се намира градчето Бопила, чиито жители са българи", а на стр. 249 от същия том: "Призрен е естествената граница между България, Сърбия и Албания".
۰В книгата на Малте-Брюл "Отоманската империя" (1828 г.) се казва: "На запад българското население се врязва дълбоко в Централна Албания, а в санджаците Прищина и Призрен българите отстъпват по численост единствено на албанците".
Косово е заселено с албанци през 17-ия и 18-ия век (Антон Аогоречи "Албанците", Lондон, 1977г.). Без да бъде приемано като основание за "териториални претенции" ще припомня фактът, че на основата на демографски съображения според чл.6 на Санстефанския договор в България е трябвало да влезе и част от днешна Албания: районът на Корча на запад от Корча до Берат и на юг от Корча до планината Грамос, Поградец, Дебър, Гостивар и Тетово.
۰През 1857 г. руският учен А. Хилфердинг посочва, че в Призрен редом със сърбите живеят и много българи.
۰В седмия брой на вестник "Призренъ"(който започва да излиза от 1871 год. и се списва и издава в Призренска област), е кaзано в турската страница следующето:
"Немюсюлманските народи, които са намират в Нишкия и Скопския санджаци даже и в Дебрите, които ся считат, като огнище са въобще Българи, а в Призренския санджак, с изключение на седемстотин къщи Латиндски, всичките други христиени са българи, които съ всичките градове имат доста училища, гдето учат на българский язик."
۰Според известния немски славист Август Лескин границата между сръбския и българския език преминава през Косово, "малко на югоизток от Прищина, по-нататък до Призрен или до сливането на Бели и Черни Дрин".
۰Добросъвестният сръбски разузнавач Стефан Веркович(Stefan Verkovich) пише: "Населението на Призрен(Prizren) не е от сръбско, а е от българско и куцовлашко произхождение" ("Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г.). Веркович изобщо не споменава за сърби и албанци.
۰За косовските сърби, писано в сръбските статистики, Стр. Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък и по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи."
А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, казват за себе си: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време" (Стр. Димитров).
۰ "...Единствено Прищенски окръг е един от най-големите окръзи по пространство и народонаселение от новопридобитите ни македонски земи. Той заема по-голяма част от Косово поле с около 8000 квадратни километра повърхнина. Има 546 селища, които са групирани в 60 общини, от които 4 градски и 56 селски, с народонаселение 208 501 жители."
В документа са посочени поотделно колко селища се числят към 5-те околии, които съставляват окръга - Прищенска градска и селска, Гилянска, Поудевска и Феризовска, и колко жители има във всяка една от тях. "Населението - се казва по-нататък в доклада - се дели на: българи православни - 43 714 души жители, българи католици - 5 202, турци мохамедани - 18 187, албанци мохамедани - 128 775, албанци католици - 326, цигани мохамедани - 9517, цигани православни - 972, евреи - 494, рaзни - 9 517. Всичко - 208 501 души жители>." Из доклад на Прищенския окръжен управител, "относно административното изменение и разпределение на Прищенски окръг" от 16 септември 1917 год.
۰В началото на 20-ия век в Косово(Kosovo) "в целия санджак Прищина(Prishtina) с неговите пет кази: Прешово, Гиляни, Прищина, Вучитрън и Митровица има 547 албански села, 149 сръбски, 73 български и 41 смесени (албано-сръбско-български)" (Г. Вайганд, "Етнография на Македония", Лайпциг, 1924 г.).
۰В писмо от 23.1.1913 г. до приятеля си поета П. Яворов Кочи Цилка, министър на пощите и телеграфите в първото албанско правителство от 1912 г., се оплаква "от сръбския терор и ежедневното прогонване на българи и шкипери от Призрен и други градове и от още по-големите зулуми на гърците в Костурско, Леринско и Епир спрямо българи и албанци". Писмото си Цилка завършва под бурните възгласи на неговите другари "Реофе Булгария" (Да живее България!)...
Откъс от статията на Сашо Станев-" Свидетелства за българския етнос в населени с албанци земи от албански и неславянски източници", публикувана в сборника:”Българите в Албания и Косово”, С., 2001 г.; Как бългaрите в Косово и Сърбия са прекръстени на сърби-Ст.н.с. Трендафил Кръстaнов, в-к "Мaкедония", брой 21, 26 мaй 1999 г.; Нашенците в Косово, Йордан Колев, списание "EK", брой 4, 1999 г.; Бългaрско присъствие в Косово , Тaшо Ив. Тaшев, д-р по история, в-к "Мaкедония", брой 16, 21 aприл 1999 г. и др.