принцове няма .... но има хора които се стараят да дадат всичко от себе си за да заприличат на такива .... и които подтискат дяволчето в себе си ....

такава душичка познавам само една но той е някакво изключение от доказаното правило че НЯМА ПРИНЦОВЕ

или пък прекалено голямо самочувствие?

ами когато обича човек се опитва да дава всичко от себе си, но това не го прави принц... а и принцове няма, защото няма принцеси.. пък и с тези самолети през 9 планини в 10- та не звучи чак толкова далеч..

казвам че е ДУШИЧКА .. не принц .. но аз и не искам да е ....

а иначе той е наистина през 9 планини в 10-та а самолета ми е малко скъп но .... важното е че го има

и, че там лупка наред


мн обичам да всявам раздор

знам какво прави там и раздор изобщо не можеш да всееш ..... а и същото важи и за мен ... и аз мога да го правя нали ???

само че предпочитам да "лупкаше наред" отколкото да е в болница постоянно под упойка и не знам до кога може да звучи странно но gо предпочитам 100000000000 пъти

а иначе повярвай точно сега и да иска не може да "лупка"

а аз мога - така че обвинявай мен не него (друг е въпроса че не искам)

д`еба трябва да почна да чета предходните мнения


не ми се карай, де

не се карам .... само уточнявам .....
какво не си прочел ?

а нищо, нищо
аз така или иначе още сричам...

Не знам дали съм права или не,но съм забелязала,че след всяко разочарование търсим в следващата си потенциална половинка точно тези качества,които са противоположни на качествата,които е притежавал "the ex-guy/girl...не съм сигурна защо се получава така...може би е някаква самозащитна реакция или просто за да опитаме от неизвестното...
Не съдя за това от личен опит...винаги съм ценяла в даден човек определени негови качества и съм се рководела от това дали ги притежава,но разбира се,в процеса на опознаване на дадения човек,повечето от тези "добродетели"се самоизпаряват,тоест разбирам,че са били само фасада...
Според мен истинската любов не се оценява по това колко голям и скъп подарък са ти подарили или в какъв ресторант са те завели,а в съвсем простичките жестове,една нежна целувка или поглед са в състояние да ме разтопят,затова се мъча да гледам под фасадата...
Ох,май се отклонявам от темата...абе,казвали са ми,че ВСЯКА ЛЮБОВ Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ПРЕДИШАТА..така че смело напред и само напред

така е, няма, но това не пречи на много хора да се надяват напразно...

според мен всичко е въпрос на компромиси, на нагаждане... когато вече не става дума само за любов, влюбване, защото когато си загубиш акъла по някого, определено той в много аспекти е идеален...

За принцове-четете приказки,за истински и всеотдайни,оценяващи ви и прочие мъже-научете се да готвите манджи и да туряте по ракия

мусака преди всичко

Не ми се чете цялата тема сега, за което моля да ме извините... Не знам дали познавате такива мацки, но аз многократно съм бил свидетел на следната ситуация: Мацка е влюбена във своя принц и го зарязва, защото и омръзва, защото иска да пробва с друг и т.н.... просто всички толкова сме си побъркани, че няма оправия

Аз например ако истински съм влюбен в човека и държа на него не принц ставам,а направо падишах-император(от книгата "Дюн").