Казах ви... нямам специални критерии, колкото и странно да звучи. Може би основното, което бих ценил най-много е ТЯ да ме обича и уважава...да ме има за човек все пак... Другото е поправимо...
То и моето бобче не е кой знае колко бяло, така че нямам ненормалнишки критерии...

Е, то ако преобладава черното ще се изтормозиш!РАзбира се,че едно същество трябва да е добричко,а не някакво зло, събралов сички лоши черти в себе си... Но и черно, и бчло- едно равновесие - добре е!

Ти коя половинка си

Можеше да сложиш по-малка картинка, не мислиш ли ? Зареди ми го два часа...Хихи

Ами, не съм...не съм от тези... Ех, тук цяла страница все за мен се говори...Не съм интересен аз, хора! Черн или бяла, жорковата душица си остава като забравена чанта на Варненската гара- кой знае дали ще си я потърси някой...
Ениуей...

Забравените чанти или изчезват незабавно(ако някой си ги е познал) или полицията ги "обезврежда"

Добре де...погрешна метафора...Надали аз ще изчезна незабавно, щото никой няма да си ме познае...пък и полицията...айде нема нужда да ме обезврежда!
Да сменим метафората с... "моливче, захвърлено зад стар училищен шкаф"... Right ?!

добре звучи Ти властваш

Тук следва да те попитам дали обичаш онези мънички,сладички същества,които аз като видя и пищя Защото зад шкафовете те властват
Нека кажем,че си едно храмче в тъмната джунгла,което чака своя откривател?Добре ли звучи или пак не си ти?

Ако така ме виждаш...окей.
Мъничките съществааа...не са толкова опасни всъщност. Веднъж хвърлих галош по едно такова- не помръдна дори да избяга! Келеш...
Така го...

Браво!
100 % съвпадение И аз мисля, че това е най-важното, защото ако един човек те уважава, т.е. те "има за човек" то той не би направил (или поне би се постарал да не направи) нищо, с което да те нарани, независимо какво теб лично те наранява (било то лъжата, грубостта или нещо друго).
И аз от все сърце ти пожелавам НИКОГА да не ти се случва това, което се е случило на малкото моливче
"Там, на тъмно зад шкафа огромен
мъничко моливче кротко лежи.
Потънало в прах - подобно спомен,
потрепва захвърлено и рони сълзи."

Сама.Тъгувам.
Тъга.Рисувам
образи неясни
сълзи се раждат
и картините са празни.
А вълшебно моливче зад шкафа очаква,
своята среща с картината празна.
Художнико,боите ти са сухи,стари!
Позволи вълшебството да те "опари"!

Това беше страхотно!
Твое ли е ? Поради что и двамата имаме стихчета за моливчета ?!А сега да се разберем за авторските права...на моето има знак R хаха...
Много добро, наистина...


Файър, много точно...Радвам се, че си схванала моя..критерий. Замисляйки се, винаги стигам именно до това! Няма друго...толкова показателно!

Извинете за офтопика, но искам само да отбележа, че авторът на онова мило стихче, което цитирах по-горе, не съм аз, а Жорко. Стихче, което на мен лично ми направи много силно впечатление.

Мое
Аз го бях започнала това и стигнала до 5-тото редче.Знаех си ,че ще имам повод да го продължа.Подарявам ти го!

Ами няма идеална половинка , поне за мен... иначе не съм влюбчив , едно момиче трябва да ме грабне първият миг със своето излъчване