Стюарт Литъл вече се налага на пазара...... .....доста голям процент владее, но Мики Маус е традиция и класа

Значи обичам Алхимикът,Пътеводител на галактическия стопаджия и Мусаши.Така има и още да кажем първите 50 страници от Спасителят в ръжта и Малкият принц също съм го чел бая пъти.Някой да коментира

Като изкючим Алхимикът другото си го бива,не съм чела Мусаши,но съм голям фен на Малкия принц!Защо харесваш Алхимикът,просто питъм? За другите ми е ясно,или поне знам защо аз ги харесвам

аз харесвам Маркс, Енгелс, Хитлер, Нитцше, Ремарк....Никола Николов и Велко Вълканов в последно време аа от българските ...Абаджиев
"Любовта на художника" го четох няколко пъти

относно ремаааррк...
Това ми беше някаква мания преди около 3-4 години. Ама жестока мания. Прочетох всичко без "на западния.." и "сенки в рая"(започвах я 2 пъти, но не стигнах до след 100та страница).. просто беше нещо невероятно. Интересно ми стана обаче, че когато бях на гости във вн сега, там имаше точно "сенки в рая" и реших, че ще запълня пропуска си и я подхванах.. Не знам, но за мое НАй-ГОЛЯМО учудване .. стори ми се някак позьорски целия този "тежък" стил.. не можах даже и до 50та стр да я докарам... Останах адски изненадана, не се беше случвало досега с книга на ремарк и мислех, че това е автор за моята душа, но... Та взех да се притеснявам да не би да съм станала прекалено повърхностна.. преди виждах в книгите му много мъдрост и много му се възхищавах, а сега ми се стори някак "евтина", афористична мъдрост... Знам ли Трябва да препрочета "трима другари" (тя ми е любимата).. да видя как ще ми се стори.

За алхимикът: НЕ МОГА ДА ПРОУМЕЯ КАКВО ТОЛКОВА Й ХВАЛЯТ НА КНИГАТА... на въпросния мъдър автор ми харесва само "вероника решава да умре' и "11 минути" ... а, да.. "край река пиедра.." също става, но АЛХИМИКЪТ - не! .. Лично мнение - но адски сладникава книга, прекаляваща в съдържанието си на думичката "БОГ" .. и използваща я за обяснение на прекалено много неща. Просто никак не ми допадна, а и не ме грабна..

А някой беше писал "пътеводител на галактическия стопаджия" и мусаши - странна комбинация !

Какво пък й има на Алхимикът?Просто една различна концепция за живота.Ама то нали знаете,когато някой не разбира нещо,най-лесно му е да го отрече...

казах - лично мнение
Ако на теб ти харесва - в правото си си. Аз не открих това, което искам да откривам в книгите. Дали я разбирам, това и ти не можеш да кажеш, Дид_МИсс . Разбирам я по свой начин, който е различен от твоя, който най-вероятно е различен от начина, по който автора е искал да бъде разбран. Това няма значение. НЕ отричам, казах, че не разбирам какво се прехласвате по тая книга.. и какъв беше тоя бум .. Опирам се на компетентното ти мнение и приемам, че просто моите представи и авторовата концепция за живота не съвпадат. Добро обяснение е, мерси

Моля:)
Не,нищо лично.Просто твърде много хора я заклеймиха книгата.Моята концепция за живота също е различна от тази,представена в Алхимикът,но това не означава,че не я приемам.Просто още една гледна точка.Нали книгите са за това?За да обогатява човек представите си,за да може да пътува до места,които никога няма да посети,да се запознае с хора,които никога няма да срещне,да преживее случки,които никога няма да му се случат...

йохохо... имало и мъдри хора значи (шегувам се ).. Аз пък ако реагирах малко по-остро, беше просто защото книгата е ПРЕхвалена.. и твърде много хора я трупаха с твърде много "комплименти":)
Иначе - дааа, обогатих си представите... разбрах още нещо, което ме отблъсква в дадена книга:) - да се споменава Бог за щяло и не щяло

Аз не си падм по Алхимика,нито по Край река Пиедра,нито по Петата Планина,нито по Демона и сеньорита Прим,нито по 11 минути(тази ми е най-неприятна),философията в тези книги е инспирирана от фолклора,религията и философията на различни култури,по-добре е да черпиш от първоизточника,отколкота да се задоволяваш с комерсиализирания вариянт.Вероника решава да умре има едно поверие на няколко хиляди години за един жълт извор...но това е друга тема

МЗ, симпатизирам ти, дето се вика
Но на мен верониката ми хареса ))))))) ... главно защото не беше кой знае колко "философска", като изключим разните афоризми за лудостта и тн.. ама поносимо Бтв, на Ремарк "черният обеликск" също по интересен начин се разглежда лудостта.. Както и в "нежна е нощта" на Фицджералд... (пффф, дано не се лъжа, понеже не ми беше харесала кой знае колко) .. ама там не иде реч точно за лудостта

Аз Верониката я почнах, ама ми взеха книжката и не я дочетох. Но определено по ми се понрави от Алхимика. Алхимика беше...обикновена...тоест доста по-обикновена от това, което очаквах след толкова прехвалване

Крем,АСЛЪ, дето се вика
И на мен хиляда човека ми обясняваха колко хубава и умна билаа.. и послее....

Ами обратите-как тръгваш да търсиш нещо,което много по близо до теб и намираш нещо друго ,абе като цяло си търсиш път в живота и го намираш и има оптимизъм,че всеки ще намери по нещо за себе си.Не знам дали се изразих много правилно,но мисля че книгата е добра.А за ДЕКАМЕРОН какво ще кажете,май не сте я коментирали.

Ами тя е класика, защото предмет са й вечните човешки потребности и слабости... -затова и толкова се харесва от...подрастващите(и не само).В същото време противопоставя смъртта с непримиримата борба с/у нея...И от друга страна е заредена с много оптимизъм и комизъм бих казала...
Но честно казано преди ми е била по-любопитна.