Напоследък все по-често попадам на теми, в които кандидат-студенти питат как да се подготвят за изпита по литература и най-честият отговор е "с уроци." Личните ми наблюдения обаче показват, че в много от случаите от уроци няма никаква полза. Познавам не малко хора, които са ходили цяла година при най-тузарските учители в града (Варна), но накрая са влезли или не където искат, или не каквото искат. Аз се готвих самостоятелно и изкарах много добра оценка (4.88 - искам да отбележа, че в деня на изпита имаше утежняващи положението ми обстоятелства, които не ми позволиха да развия темата си напълно, но за тях ще разкажа по-късно) и ме приеха по първо желание - право, редовно.
Смятам, че всеки средноинтелигентен и среднограмотен ученик може да се справи с изпита без да зубри чужди разсъждения. Разбира се, трябва много зубрене, но не на анализи. В този пост смятам да дам разяснения за това какво трябва да знаете и да можете, за да се явите успешно на изпита по литература. Като по-маловажна, принципната си позиция против частните уроци ще аргументирам в края на поста. Също смятам да разкажа как премина моята собствена подготовка, за да дам нагледен пример.
И така, нека смислената част от този пост започне
Приятелю, кандидат-студент, за да се справиш с изпита по литература, ти трябва:
1. ДА познаваш перфектно правописа, пунктуацията и граматичните норми на българския език. Ако имаш пропуски, трябва да вземеш някои от многото самоучители по грамотност и да ги научиш и изрешиш, ако имат упражнения. Помагалото "Съвременен български език - самоучител по правопис" на Мариана Лазарова би трябвало да ти е достатъчно. Също така вземи тестовете по български език на СУ за кандидат-студенти и ги изрешавай докато запонеш да ги правиш без грешка, може и няколко пъти - грешките, които правиш на тестовете, ще станат грешки в темата ти. Хубаво е да се сдобиеш с най-новото издание на правописния речник, където ще можеш да проверяваш резултатите си от упражненията (някои нямат ключ). Лично аз така и не си купих, защото, признавам си, ме домързя, а и SA Dictionary върши същата работа. Накратко - опичай си акъла, защото според слуховете всяка неграмотност струва 0.25.
2. Да имаш езикова култура, която се дели на две:
2.1. Общи познания по литература, които се добиват от учебниците за 9 и десети клас. Трябва да си наясно с основните течения в европейската литература - ренесанс/възраждане, класицизъм, просвещение, романтизъм и модернизъм (10 клас), да познаваш библията (статията в учебника за 9 клас и Детска библия), символизъм (12 клас). Тези знания ще ти помогнат много в последващия анализ на произведенията от конспекта. Например като знаеш, че писателите-романтици експлоатират митологични сюжети, лесно можеш да се сетиш, че Старопланински легенди на Йовков са написани в традициите на романтизма.
2.2. Специфичната литературна терминология ( думички като апосиопез, анафора, фенотекст, генотекст, синекдоха и всички тропи) можеш да научиш от малките речници на литературните термини, които се продават във всяка книжарница. Много е важно да разбираш тропите (ще рече - фигури на речта) и да можеш да ги разпознаваш, особено в поезията. Нормално ще е да не разбираш някои, да не кажа повечето, дефиниции в речника, но това да не те притеснява - щом не го разбираш, значи не ти трябват. Ако имаш проблеми с термините, пиши ми на
dimitargochev@gmail.com, ако си от Варна или София ще ти дам собствения си речник (даскалката от училище ни караше да си правим такива), където всичко е много по-разбираемо. Минимумът от терминология можеш да намериш в края на учебника за 10 клас на издателство кръгозор, а статията "Интертекстуалност" от учебника за 12 клас на същото издателство е направо задължителна.
3. Да познаваш текста на произведенията от конспекта, паратекстуалните им особености (ще рече - в какъв исторически контекст са писани) и житейския и творчески път на авторите.
3.1. Направи си тетрадка с планове на всяко произведение, като вмъкваш най-важните моменти, заедно със значението им за цялостното внушение на творбата. Лично аз имах отделни схеми за учене на проза и на поезия. При прозата анализирах произведенията докато ги чета и си правех подробен план с най-важните моменти, които бих могъл да включа в бъдеща тема. После учех плана на изуст и написвах една тема по този автор. Плановете изглеждаха горе-долу така (примера е за Шибил):
1. Предаване - необичайност;
2. Ретроспекция - първа среща; Рада - дръзка, смела
3. Шибил - отхвърлен; инициация и травестия (ако тези думи не ти говорят нищо, виж т. 2.1)...
и т.н. - само важните, философски моменти или тези, към които може да се ашладиса някой термин. Там където беше възможно, слагах цитат вместо преразказна реч, защото знаех, че проверяващите се радват, ако знаеш това-онова наизуст.
Например: "Шибил, страшният хайдутин, слизаше от планината и идваше да се предаде" - необичайност. (вероятно цитата е грешен, вече не трябва да ги знам тези неща
)
При поезията четях стихотворенията и записвах важните си наблюдения в полето ( т. нар. маргинал) на книгата, а после, като имам конкретна представа за идеите на автора и темите, които могат да се паднат по него, започвах пак същата процедура с планчето и тетрадката. Разликата тук е, че трябва да ползваш само цитати, и то правилни, т.е. да ги знаеш и със запетайките. Най-добре ще е ако знаеш най-основните стихотворения( Хаджи Димитър, Градушка, Помниш ли...) наизуст, а от останалите - само ключови фрази и стихове.
3.2. Трябва да знаеш биографиите и библиографиите на авторите, защото в противен случай може да се стигне до комични заключения (например - "Вазовите стихове са вдъхновени от борбата на поета срещу жестокото иго"
) . Информация за тях ще намериш в учебниците или, в краен случай, в Уикипедия. Тази информация ще ти е особено полезна, когато пишеш уводите на съчиненията си.
4. Да можеш да мислиш. От това зависи как ще реализираш информацията от точки 1, 2 и 3 и дали ще имаш тройка или петица. Когато четеш, анализирай какви общочовешки въпроси засяга автора, какви символи използва, по какъв начин езика и формата се отразяват на смисъла и внушенията и т.н. Трябва да разбереш, че темите на изпита са върху написаното от авторите и изпитното задание няма да се различава от общочовешките проблеми в произведенията. Най-основните неща за всеки автор можеш да прочетеш в учебниците - там са най-стабилните анализи и можеш спокойно да им се довериш. Трябва да се отбележи, че понякога (но рядко) и тамошните разсъждения не струват, но некачествените се откриват много лесно. Номерът е - ако не разбираш разсъжденията, значи не струват. Също така, ако имаш собствено тълкуване, различно от това в учебника - още по-добре, значи притежаваш самостоятелно мислене. Слуховете, че проверяващите искат да чуват собствените си думи и режат тези, които мислят, са глупости. Помни, че проверяват учители, не изверги.
5. Да имаш умението да построяваш текст логически и да защитаваш тезата си по въпроса. Трябва естествено да знаеш как да пишеш аргументативно съчинение и добре да познаваш всяка една негова част (увод, заключение, изложение, но не в този ред
). Това за съжаление е единственото нещо, което трудно ( но не невъзможно) можеш да достигнеш сам. Става с много писане и проверяване. Лично аз давах работите си на даскала от училище и той с удоволствие ме размазваше от критика. Ако твоя учител го мързи да проверява, тогава трябва да се обърнеш към "частник", но само да рецензира. Каквото и да ти казва за това какви фашисти са от комисията - не му вярвай, той от такива страхове си прави бизнеса. Само да проверява и да казва какви са ти слабите места, най-добре е да се уговорите колко да плащаш на проверена тема.
6. Да умееш да пишеш бързо и без проблеми да можеш да изпишеш 25+ страници за четири часа. Може и да не ти се наложи да си чак толкова многословен, но е важно да не съкращаваш каквото и да е от предварителния план на темата заради време. Лично аз се явявах на ТОЕФЛ и там се натренирах на бързо писане, та за два часа на изпита направих 16 страници. Ако нямаш подобна тренировка, пиши МНОГО теми, като се стараеш да се вписваш във времето. Имай предвид, че тема от десет страници изкарва над 4 само ако е шедьовър. Тоест, ако си знаеш всичко, но не демонстрираш знанията си в определен обем, целия ти труд отива на халос. В деня на изпита можеш да се прецакаш и ако не си оставиш време (поне един час) за проверка, в която да оправиш техническите грешки. Хубаво е, не - Прекрасно е! - да си носиш часовник. Аз нямах и резултата беше трагикомичен.
Последни напътствия. Ако всичко изброено до тук ти се струва непреодолимо трудно, то вероятно наистина имаш нужда от учител, но не непремено от частни уроци. Все пак имаш учител в училище, на когото му плащат заплата, за да те учи. Можеш съвсем спокойно и най-нахално да го питаш всякакви неща по предмета му (как се пише лис, какво метонимия и къде се среща при еди-кой-си поет, това ако го кажа в темата си, тъпо ли звучи и т.н.), повечето се кефят, че имат поне ученик, на който му пука. Само помни, че даскала е там, за да те учи и можеш да го притесняваш през целия час с каквито си искаш въпроси. По предмета му, разбира се.
Това са практическите съвети за кандидатстване, смятам, че покриват всички необходими знания и умения за успешно представяне. Ако някой колега има какво да добави - да казва, новите неща ще добавям в този пост за прегледност. Ще се радвам и ако кандидат-студентите дават мненията си и задават въпроси за изпита - ще отговарям, всъщност само за това се регистрирах в този форум.
Ще издам под секрет, че тази вечер съм нощна смяна и вече ми се затварят очите, та другите неща, които имам да казвам ще останат за следващи постове.
Чао
Допълнение 1AlexHi правилно отбеляза, че термините може да са нож с две остриета и за това те съветвам да ги използваш само когато си сигурен, че са на място. За улеснение давам списък за основни литературни термини, които се разбират сравнително лесно:
анафора, алюзия, асонанс, алитерация, анжамбман, амплификация, апосиопеза (=цезура), алегория, астрофичен, балада, белетристика, гротеска, епопея, епиграф (=мото), епифора (=рима), евфемизъм, звукопис, ирония, лирически аз/говорител/герой, литота (например: небезизвестния Бекъм), интертекстуалност (=междутекстовост), мистификация, ода, оксиморон (например: предател верен), персонификация, паратекст, пейоративен(например: ей, кучко!), памфлет, стилизация, пътепис, повествовател/разказвач, пародия, сегмент (това го има само при Ботев - обръщение, което разделя стиха на две части и нарушава метричната стъпка), сказ, резигнация, сатира, контраст, травестия (според мен най-яркият пример за това е Шибил), фейлетон, сюжет, фабула.
Четворката антономазия, метонимия, синекдоха и хипостаза така и не я запомних, а и е малко трудна за схващане, но влиза в задължителния материал, даже на пробната матура имаше въпрос върху нея.
Допълнение 2Заради забележката на Ясен Николов пействам това обяснение тук.
За обема. От теб се очаква да разгледаш проблема във всички произведения на автора от конспекта. Ако темата е "Любов и спасение", то трябва да разгледаш всички произведения, в които според теб се засягат и любовта, и спасението. Кои точно да влключиш зависи от тезата ти. В тезата казваш "любовта е еди-какво-си и е свързана със спасението еди-как-си", а в изложението доказваш, че това е така, като разсъждаваш върху всички разкази, в които любовта и спасението се свързват, както в тезата. Така че една теза от 3-4 изречения може да се докаже в 10 страници и да донесе добра или много добра оценка. На изпита пропуснах да защитя едно от твърденията си в тезата, защото нямах часовник и мислех, че времето ми свършва и вероятно за това са ми взели стотни.
Допълнение 3 Тук има подробни обяснения за изискванията от факултета по славянски филологии.
В тази тема са писани много смислени неща. Съветвам те да четеш мненията на Мура с повишено внимание.
Допълнение 4 от LongbowСъвсем добронамерено ви предлагам да попрочетете каквото се е изписало във форума за минали години - 'ей-така - да имате идея през какво са/сме минали предишните набори... Не за друго - просто за допълнителна информация... И не че се съмнявам в способностите ви да работите с търсачката, но ще ви дам връзки към някои стари теми, без да претендирам за изчерпателност:
КСК 2006 - 2007:
Литература - темата в СУ!КСК 2007 - 2008:
КСК 2007 - литература и история[игра]проверете знанията си по литератураЕсе или темаИзпита по литература - съчинение по цитатКое е по-добре Образователни технологии или център Таракурсa на СУ по БЕЛ или някой независим учител ?За кандидатстващите с литература...Въпроси относно изпита по литератураКСК 2008 - 2009:
КСК'08-курс по литератураТова са една малка част от темите из форума - нямам време да търся, намирам и филтрирам повече, че КП зове (Lord ще ме разбере
)...
Пожелавам ви успех!
Ангел
П.П.: Всъщност, заглавията на темите рядко имат много общо с тяхното съдържание - просто в тези ми се стори че има какво да прочетете. Идеята не е да четете за курсове, а за българси език и литература (често пропускате българският език като съществена част от изпита, но това може да го прочетете и в настоящата тема <няколко пъти, ако си направите труда да почетете>, и в гореизброените).
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
