dimage, браво! Много е красиво...

Еее какви стихове,тя dimage такава сянка хвърля,че .
Пък и те моите са къси и не чак толкова интересни .

Сън

Лепкав сумрак. Синини по ръцете.
Студено е, стаята спи.
Картонени чучела галят лицето ми.
Нямат очи.

Мъртвата улица. Есенен ден.
Червената къща ме иска!
Нещо невидимо бяга до мене.
Листата се кискат.

Валят пеперуди. Дъхът им е гнил.
Бях малък и пих лимонада.
Жълтата пяна, покрила
сърцето ми...Падам!

Падналия ангел

Тъй тихи са уличните тротоари
и пустота обвита от мъгла
дебне заблудени минувачи
с глухо биене на камбани в нощта.

Сред задуха на градският капан
унилo се взира бледата луна
оставила само сянка на бетонен храм
загасяйки и сребърната светлина.

В пазвата на черния му силует
корона си подава вековна липа,
над нея ругаеха олтар някога проклет
намръщени лица от камък.

И в уюта на готическия смях
в тъмна ниша клекнал бос
бе потънал ангел в прах
пред погледа на окачения Христос.

Над криле пречупени от груба сила
се изправи бавно черната ръка
но смъртта не идва за своята награда
клони си протяга жълтата липа.

Красивото лице бяло като сняг
ме погледна със светлосини си очи
и две кървави сълзи в своя бяг
сe удрят една в друга кат морските вълни.

В този миг отчаяно прозрях
че студен е адът като лед
и в душата обхваната от страх
нищо не гори кат студа,сух и блед.

Кънтенето на металичен звук
като някой ек въздуха разпра
и поглед пронизващ мозъка с куршум
се отвърна от погрозняващата красота.

Смъртта избяга от своя дар
разстърсвайки клоните на старата липа
и с копките на белобрадия гробар
в ръцете ми загина ангелска душа,
...а разпнатия гледаше в мълчание.

Реших, че не е толкова нецензурно, че да си седи в нецензурния раздел. Поздрав за феновете:

Крака

Всички веч жестоко пискат -
На краката си на ствола,
тъпо, упорито искат
да направя маска кола!

Всеки, щом ме види вряска:
да оголя двата крака,
не били за женска ласка,
и съм бил като Чубака.

К'во пък толкова им пречи
туй по моите крака?
Никога не ще понеча
да премахна таз гора!

Кой ме е видел, е казал
да съм се обезкосмил.
А съм космите отрязал
- А съм се обезчестил!

Нищо долу, че е мрак!
Нищо, че е малко мръсно!
Как да слушам всеки враг!?
Как да се обръсна!?

Та нали щом в сняг нагазя,
щом ме застраши коприва
космите ме само пазят
мамицата им бъхлива!

Краците богатства имат!
Кой идиот отнема
нещо с собствен микроклимат,
собствена екосистема?!

Пък и трудно си представям,
там, в прекрасната морава
как безкористно заравям
острие на нож кораво...

Кожата ми, викаш - гола?
Руното си - да окастрим?
Леко да седи, наболо?
Дее*а, ше те изчаластрим!

Ти предлагаш сделка нова? -
всеки бръснат крак - услуга?
Все едно да ям отрова!
Все едно ме тъпчеш с нуга!

Няма да се дам напук
на бръснача на войската!
Нито аз, ни моят внук
голи ше сме у краката!

НЪЦКИ!!!

Ще ми разрешиш ли да го поствам в един друг форум.Разбира се няма да си го приписвам на себе си,но просто това трябва да се прочете!

Влез в раздел "Всякакво", тема "Лично творчество" и knock yourself out. Ако нямаш достъп дотам, поискай от администратора.

Jamesmagno, ...

Ето едно доста старичко,сега си го препрочетох и реших,че е годно за постване


Стена.
Пред мен и зад мен.
Поглеждам наляво-стена.
Стена.И на дясно погледнах.
Във центъра
по турски седнала
опитвам да вникна в душата си
и в себе си да надникна.
Но май е безсмислено.
Твърде много аз промених се.
Сякаш съм някоя друга
някоя непозната
странна и чужда.
Поглеждам нагоре-таван.
Седя на студения под.
И в центъра на малката стая
внезапно една мисъл огрява:
аз съм другата.Странната.Чуждата.
А стаята мойто сърце е.
Аз самата вратата заключих
и казах:Дано никой не влезе!
Стена.От всички посоки.
Под и таван.
Празна стая,
една тишина.
Аз тропам отвън на вратата,
а другата в мен
отвътре по турски е седнала.
Не чува шума.В празнотата
отчаяно иска
да вникне във себе си.

Браво , hypnosssa

Мноооого ме израдва, браво!

Mecho me ocharova za poreden pyt!! Bravo, bravo!

Ето и нещо от мен:

Ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен

Аз ли?