бях много запалена по криминалните романи от дядо ми и исках да стана дедектив,после дизайнерка и сега вече фармацефтка,но ето къде ме доведе съдбата

аз пък си имах система - като малка си мислех, че професиите се сменят с времето и си бях разпределила точно 3 - в детска възраст балерина, младост - художничка, зряла възраст иженер (заради математиката, обожавах я) в крайна сметка започнах с рисуване и завърших живопис в гимназия по изкуствата, отказах се от мечтата си да стана аниматор и завърших софийски като филолог aint that ironic

Астронавт, пилот... А сега - част от Българската експедиция на Антарктида. Толкова ли много искам?

Това е хубава мечта, чиято реалност не е толкова хубава, колкото си представя човек. Но нали затова са мечтите, аз например няма да се откажа от нея.

Като малка много исках да стана пенсионер... (то и сега това си ми е мечта ) Другата ми голяма амбиция беше да стана Лили Иванова

Журналист

ГОЛЯМ!
И станах!

защо ли немога се сетя?
егати безамбиционният тип съм

И аз мноо не си спомням,ма сигурно полицай-супергерой е било

защо ли немога се сетя?
егати безамбиционният тип съм[/quote]

Е, по-добре е така...отколкото желанието на едно детенце от "Кой е по, по, най" - то милото искаше да стане МАЛКО КУЧЕНЦЕ

Първо исках да стана ветеринарен лекар и по тази причина постоянно си кълцах играчките - животинчета После реших, че искам да съм...фризьор и си постригах всичките кукли, станаха като командоси После исках да съм археолог и постоянно копаех. Накрая реших, че като порасна искам да съм Барби

Винаги съм искала да бъда адвокат....
иначе в 4ти клас бях влюбена в един актьор и мечтаех да стана актриса и да замина за Холивуд при него

да порасна и сега съм щастлива

първият ми спомен за подобно желания е от детската градина. исках да стана спортистка и може би по-точно гимнастичка

Астроном .... вече 15 години го искам ...явно ще ми се наложи да отскачам до съседния факултет от време на време