НИКОЙ НЕ СМЕЕ ДА ГО НАРЕЧЕ ГЕНОЦИД
Луелин Х. РОКУЕЛ
/Луелин Х. Рокуел (Llewellyn H. Rockwell, Jr.) е Президент на Института Лудвиг фон Майзез (Ludwig von Mises Institute) в Обърн, Алабама, редактор на LewRockwell.com и автор на “Да говориш за Свободата”/
от [b]www.septemvri23.com[/b]
Колко ни е добре на всички нас в Съединените щати, докато си приказваме като във всекидневната си за окупацията на Ирак от САЩ. Дали им “донесохме” свобода? Дали тяхната свобода наистина заслужава жертвата на толкова много от нашите доблестни мъже и жени? Бърборим с часове дали целите на войната са действително достигнати – как да напуснем с достойнство – или се нуждаем от силен тласък, за да приключим цялата тази работа веднъж завинаги.
Но има едно нещо, за което гражданите на САЩ пазят гробно мълчание: животът – или, по-точно казано, смъртта на иракчаните. Този факт е интересен, защото живеем във време на краен култ към идеята за съвместно мирно съществуване на различни култури, както и на глобална грижа за разните етноси и осъждане на всички възможни отклонения. Възхищаваме се от работещите в областта на международната помощ, вземаме възторжено участие в разни “мисии” в чужбина, ридаем над жестоката съдба на страдащите от глад и болести, доброволно и всеотдайно работим за осигуряване на канализация в Еквадор - на мрежи против комари в Руанда - на чиста вода на Малауи - на човешки права в Того - и на лекарства в Бангладеш.
Но когато “ние” причиняваме бедствието, настъпва мълчание. Има нещо странно – подозрително – дори нелоялно – в човек, който упорито се връща отново и отново към избитите иракчани от началото на нахлуването на САЩ през март 2003 г. досега. Може би само симпатизант на терористите може да плаче за Ирак и погубените му жители? В края на краищата, по-голяма част от труповете в Ирак са резултат от “насилието между различните религиозни секти” – и, наистина, кой може да спре налудничавите ислямски секти, кой може да им внуши да престанат да се избиват едни други? По-добре е да се избиват помежду си, отколкото да избиват нас, нали?
Време е да започнем да мислим за цифрите – въпреки че военните на САЩ решиха, че не си струва да губят време за броене на иракските трупове, с които застлаха земята на този народ. Компанията за изследване на мненията (Opinion Research Business - ORB) – високо уважавана английска фирма за преброяване на гласовете при избори – току-що завърши подробно и много енергично изследване на положението в Ирак. В миналото администрацията на Буш не пропускаше да похвали резултатите от изследванията й – стига те да се благоприятни за каузата на САЩ. Но последният й доклад беше отминат с мълчание.
Ето я страховитата истина: според тази английска фирма, повече от един милион иракчани са убити в Ирак от началото на нахлуването на САЩ в тази страна. Да, някои оценки посочват по-ниска цифра, но човек не може да не се впечатли от разкритията на англичаните. Поднесените от тях цифри изглеждат напълно отговарящи на истината.
В Багдад, където присъствието на САЩ е най-силно, почти половината от семействата съобщават за убити близки. Половината от избитите са умрели от огнестрелни рани – една пета са загинали при взривяване на кола - а една десета са станали жертва на въздушни бомбардировки. Общият брой на загиналите надвишава Геноцида в Руанда през 1994 г., изключително добре оповестен в публичното пространство.
Всеки може да огледа предложените подробни данни.
Освен от изненадващите подробности, силно съм впечатлен от броя на загиналите, които не са нито сунити, нито шиити. Факт е, че колкото даден район е географски по-далеко от дейността на армията на САЩ, толкова по-спокоен и мирен е той. Гражданите на САЩ смятат, че са донесли свобода на Ирак, но данните посочват, че сме донесли само страдание и смърт.
Ако сте загубили член на семейството си, знаете, че след загубата му животът никога не е същият. Смъртта се стоварва върху останалите живи като тежки травми от различено естество – религиозни, социални, семейни. Жестоко е да загубиш член на семейството поради заболяване. Но какво ли е на иракчаните, чийто близък е бил хладнокръвно убит – или загинал поради взривяване на кола - или при въздушна бомбардировка? Такава смърт предизвиква ярост и мотив за мъст.
Говорим за 1,200,000 хора, убити по гореизброените начини. Тук не влизат убитите по време на самото нахлуване през 2003 г. – убити, защото престъпно са дръзнали да окажат съпротива на чуждите окупационни войски в собствената си страна. В цитираната цифра не влизат и онези 500,000 деца и възрастни, лишени от живот през време на предходните десетте години, белязани със санкциите на САЩ и ООН, насочени срещу цивилното население на Ирак.
И нека не се вкопчваме в мисълта, че избитите не са нищо повече от групи негодници, безпричинно избиващи се едни други. Ето един добър пример от миналата седмица. Докато минават през сунитския квартал Мансур в Багдад, няколко от легендарните наемници на Държавния департамент стрелят в продължение на 20 минути - според свидетели - в хората наоколо. Колата им отминава, загърбвайки най-малко девет трупа.
Но защо? Никой не знае. Да, разбира се, ще има разследване. Вече са поднесени извинения. Т.нар. “иракско” правителство отне лиценза за практикуване на окупация на съответната компания. Но това са само символични жестове. Няма да има справедливост – но няма да има и забрава...
Гражданите на САЩ чуват само думите на говорителя на Държавния департамент: “Правим всичко възможно да избегнем загубата на невинен живот.”
В светлината на повече от един милион избити в Ирак подобни изявления звучат като грозна шега. Съединените щати отприщиха в Ирак кръвопролитие, несравнимо дори с това в страните, за които сме свикнали да мислим като за места, разкъсвани от насилие и вътрешни битки. Ужасяващо е да мисли човек, че това е кървавото ежедневие на една доскоро свободна и цивилизована страна според стандартите на района. Ирак беше страна с имиграционни проблеми - особено между образованите и талантливи съсловия. Представителите на тези съсловия от другите арабски страни наоколо масово се изселваха в Ирак, защото това беше единствената страна в района със светско общество и стил на живот.
САЩ превърнаха същата тази страна в бойно поле. Защо не желаем да се изправим лице в лице с този факт? Защо отказваме да поемем отговорността? Причината се корени, може би, в онова тайнствено нещо, наречено “национализъм” – идеологическата религия на войните на дадена нация. Ние сме Освободители, войни на Бога. Те са терористи, войни на Дявола. И никакво количество данни, и никаква информация, доказваща противното, не са в състояние да разклатят тази вяра. Така е във всяка страна – през всички времена. Ето я интелектуалната слепота, родена от войната.
Тази слепота е винаги неизвинима, но е по-разбираема, може би, във времена на недостъпна информация поради технологични ограничения, които не дават възможност истината да се научи навреме. Но какви са нашите извинения днес? Слепотата ни днес се дължи не на технологични, а на идеологически причини. Ние сме добрите момчета, нали? Всяка нация вярва в тези приятни, приспивни приказки за нея самата – но на Свободата служат добре само онези малко на брой хора, които имат смелостта да мислят критически.
Съществен, основен принцип на западната цивилизация – поне така твърдим сами на себе си – е универсалната, уникална стойност на човешкия живот. И, наистина, това е така. Било то поотделно или заедно, всички хора имат неповторима стойност – дори определените като врагове от собственото ни правителство.
18.ІХ.2007 год.
от сайта:
http://www.lewrockwell.com/rockwell/non ... ocide.htmlПревод от англ. език:
Благовеста Дончева
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
И най-простият данъкоплатец все някога ще поиска да знае дали аджеба се убиват хора с оръжията, за които той дава пари. Ако не се убива, защо се произвеждат оръжия? 
