Станах призори за лекция и лекторът отсъстваше.

не, не беше днес
поредното доказателство, че съм най-тъпия човек
и обсебващ... продължаващ да обсебва нечий живот

рожден ден
ентусиазъм и добро настроение
тъкмо влизам и... го виждам облегнат на стената
бу
депресията има свойството да те връхлети за нула време
споменах ли, че съм тъпа и инатлива?
приближих се и му казах 'наздраве'
той мило ме попита
'как беше на партито на фирмата ти вчера'
'как беше на Строежа'
^естествената ми реакция е такава
нямам право да му натяквам, той пък от своя страна има правото да прави каквото си иска в свободното си време
уви, това не е всичко

колко тъп трябва да си, за да се влачиш постоянно след някой, който не ще и да чуе за теб?
не, не е всичко... после, после пак отидох при него и му се извиних
трябва да се науча да обичам безмълвно
не, трябва да се науча да не показвам нищо

обичайната реакция
'въобразяваш си', 'стига си му мислила'
или още по-болезненото
самотно
'стига'

стига, ирино...
а той цяла вечер стоя в другата стая
тръгна си преди мен и разбира се, дори не ми каза чао

като се прибирах, стаята му светеше
а моята...
моята още миришеше на него

не, това беше друг ден

обикновенно аз се развам на такива неща

пия 1 бира и отивам пак да нанкам,
че сънят ме пази млад и хубав

MERCES_LETIFER

Явно не си само ти толкова тъпа.Аз поне съм същия да се влача по един човек който не ще и да чуе за мен.

Знам как се чувстваш защото и аз се чувствам по същия начин.

Така че пии и една бира и за мен.

Наздраве

хей, много ти благодаря
радвам се, че изобщо някой е прочел моите глупости...
... а да ми съчувства -- уау, не смеех и да мечтая

НАЗДРАВЕ!... (пия сок от моркови)
и искрено вярвам, че
как го казваха?
споделената мъка е половин мъка?

Даам! От любов казват, че не се умира. Да, не умираш физически, разбира се, но душата ти загива. Болката дращи по стените на сърцето ти, плячкосва, оставя руини и си отива като призрак. Боли, а няма балсам или противоотрова, нищо не помага и сянката на собственото ти отчаяние те обгръща и скрива в плътния си плащ. Как да намериш пролука и да поемеш глътка въздух, как да издрапаш и да излезеш от капана?

да обаче точно това ти помага да порастнеш... тъжно е, защото идва момент в който си мислиш, че не можеш да чувстваш вече, но и това минава и после осъзнаваш, че светът е по- хубав... всяко нещо ти помага да порастнеш, но най вече болката..

Порастваш, но и губиш твърде много по пътя, прекалено бодлив е! Случва се обаче един ден да се събудиш и да разбереш, че вече всичко си изпитал, нищо не те радва и ти е останала само миниатюрна частица от теб, която те крепи.

Или пък се събуждаш един ден и осъзнаваш, че всичко е минало и, че можеш да обичаш отново, че си друг човек, когото страданието е направило по- силен. И тогава успяваш да обичаш много по- силно и много по- зряло и успяваш да дадеш повече на другия... трябва да се вярва, че този ден ще дойде...

красиво го описа...

Да, готов/а си вече да обичаш друг/а, да му/и дадеш всичко, което ти не си получил/а, но не е ли тотално опустошена и изстискана душата, не кърви ли невидимо, но силно осезаемо от теб самия/та, докато илюзионираш, че тази връзка ще бъде съвършената?!

една връзка не може да бъде съвършенна, точно несъвършенствата доказват, че една любов е истинска.

Напълно си права! Както е невъзможно- или поне практиката го доказва- да срещнеш съвършена личност, аналогично така лелеяната от всеки идеална връзка още не е сътворена, преживяна и продължена!

нз, защо с тези, които не заслужават се държа толкова тъпо мн ме е яд на мен си

всичко ме дразни днес