Уважаеми студенти, предалагам ви един кратък пътеводител на начинаещия читател в Централна Университетска Библиотека.
Вие сигурно сте радостни, че сте си купили карта за ползване на библиотеката - това находище на знание... Нооо...нещата не са съвсем....
Но, чуйте:
При прекрачване прага на библиотеката, се озовавате пред т.нар. "Буркан" - стъклена стаичка, в която кръжат /или се търкалят, в зависимост от килограмите си/ техни величества Библиотекарките. Не ги дразнете - хапят. Не ги хранете - те и без това се грижат да не отслабнат. В много от случаите, когато ви подават книгата, в другата си ръка държат кифла, баничка или дюнер-кебап. В още повече от случаите, тайничко ще ви скъсат поръчката за книга и ще я сложат като "отказ". Всичко това не е, защото не са добри професионалистки - просто се грижат да не отслабнат. Мъжете им ги предпочитат такива. Откъде знам ли? Хаааа! Елате и вие там, и вие ще разберете всичко за техния личен живот. Не са стеснителни госпожите, никак. Говорят си на висок глас, а нежните стъкълца на "Буркана" не само, че не заглушават излиянията им - напротив, създава се чудесна акустика. Имам чувството, че познавам всяка от тях по-добре от себе си. Така например зная, че на една от тях, когато мъжа й си пийне, започва да си иска нещо от нея /казано по мааалко по-циничен начин, но нека сме културни - билиотеки обсъждаме/. Зная, че друга пък има анална фистула. Горкичката, сигурно много боли. Сигурно затова не иска да си мръдне масивното седалище от стола и да ми намери книгата. Зная, че трета пък си има любовник, който й прави подаръци от Илиянци. Но, за последната, тази, с щедрият любовник, за нея се притеснявам напоследък. Имам чувството, че напоследък тяхната любов не върви. Не е щастлива, някак. Защо ли? Ами, направих плах опит да остана до края на работното й време - 20.00ч. Още в 19:30ч. тя започна да ръмжи гальовно - "Айде прррриключвай, няма само тебе да чакам, всички си тръгнаха". Ама, чакайте, ама, нали сте до осем? Не ми се коментира повече, само ще ви кажа едно нещо: Опитайте се да останете до края на работното време там - ако успеете - обадете ми се. Ще ви дам медал "Оцелялото камикадзе" и ще ви почерпя. Баничка. Мазна. В този ред на мисли искам да ви предупредя - носете си един чифт хирургически ръкавици, в случай, че чудеса се случват и че книгата ви не е "отказ". Защото, като казах "мазна", се сетих за качеството на книжките. Това, че в 90% от случаите има откъснати страници, е факт /може би някоя гладна библиотекарка си е откъсната страничка, за да си увие баничката - да си не цапа ръчичките/. Но по наличните страници на книжката мазните петна, драсканиците, следите от мухъл или вековна прах /и това го има/ също са fuck-т. М-дааа....Какво друго да ви кажа...тези чудесни жени са оглавявани от едно върлинесто, сухо, изрусено на черта,явяващо се тяхна шефка. Много нелогична жена, да ме прощава. Влиза при кокош...пардон, подчинените си пчелички-работнички, и им кресва да пазят тишина, какво са се развикали такива. Онез млъкват подплашено, защото арията на Шефкинята трябва да се чуе през девет маали, та у десета. Как успява таз жена да побере в хилавите си гърди толкова мощ, как?! Е, успява. И нейният личен живот сме прослушали, само че на малко по-височки децибели. Аз не зная каква е логиката да правиш забележки на някого, че много крещял, само за да започнеш да крещиш ТИ баш след 5 минути, и то за да разкажеш как те е измамил майсторът-мазач и как таванът ти е прокапал. Но може би това е бонус към нас. Покрай науката, почувваме клюки - за отмора. Грижа е това. За нас, за нас. Как не се сетих.
Убава работа....ама....българска....м-дааааа....наздраве...

О, за библиотеките в СУ песни се пеят, легенди се носят.
А Централната се явява своеобразен център на абсурдността. Старая се да избягвам всякакъв досег с нея, но понякога, уви, нуждата го налага.
Миналата година с една колежка бодро прекрачихме прага и, и още неподали носове във вътрешната част на сградата, Охраната ни спря с крясък "Вие, момичета, къде?!". "За кисело мляко" - едва се удържам да отговоря, след това любезно обяснявам, че - понеже това е учебна библиотека - явно сме дошли, за да потърсим определени материали. "Карти имате ли?" - продължава да лае Охранителя. "И ДНК-пробите носим" измърморих и кимнах утвърдително. Слава богу, знаехме конкретната книга, дето ни трябваше, изнамерихме и сигнатурата, записахме я и оставихме поръчката. "Елате след 20 мин" -стандартно. Кому са нужни тия 20 мин, все още не съм събрала смелост да попитам. И понеже няколко колеги, необременени от библиотечни нужди, седяха в стъкленото кафене в двора, ние се присъединихме към тях, за да убием времето. След 30тина мин някъде станахме, оставихме си нещата при тях и тръгнахме отново към библиотеката. Този път бях подготвена и още от прага обявих високо, че имам поръчана книга. Сега пък взе участие гардеробиерката - трябва да оставите нещо на гардероб. Аз - О.о? (За справка - бях само по пуловер - чанта, яке, папка - всичко ми беше в кафенето. На колежката с мен - също.)
Аз: Защо?
Тя: Така трябва.
Аз: Ама какво да оставя? (Види се, трябва да се събличам посред зима) В крайна сметка само трябва да снимаме 20тина стр., кому е нужно?
Та: Не ме интерсува...дрън-дрън-дрън.
В крайна сметка - оставих си шала. Но се замислих - добре де, ами ако беше лято? Тогава сутиена си ли да оставя?
Другият интересен момент е, че при все задължителното оставяне на "чантата, шапката, гащите" на гардероб, никой не поема отговорност за тях. А съгласете се - никак не е удобно да се мъкнат в ръце телефон, портмоне, очила, нещо за писане, само и само защото "такъв е правилникът". Човек би рекъл, че държавния златен резерв се съхранява там.
За системата на търсене (ALEPH, ако не се лъжа), обслужването и "богатството" на библиотеката няма да говоря.
В състояние са да убият всякакво желание за четене у когото и да било.

Даммм.Чудна картинка..Радвам се,че повече никога няма да ползвам услугите на библиотеките на СУ!

Diva_Magia, ти ме разхили, мила Ти просто си написала втората глава на тази Ода, прославяща въпросната институция..просто ми взе думите от устата...дори твоето трябваше да е първа глава, за да е по-подредено

Първо, много време прекарвате в библиотеката : ) Не че е лошо, ама надявам се усещате идеята Второ, има решение на вашите проблеми. То е точно на 33 секунди от Ректората и се нарича Народна Библиотека : ) Там има всичко, става за по-малко от 5 минути намирането на книгата, всички са любезни, помагат. Има ксерокс...

Ако трябва да съм напълно честен, аз също съм имал своя дял престой в обсъжданото място и досега не съм срещал такива проблеми. Даже като съм питал в читалнята, са ми го намирали веднага.

А това с липсващите страници и книгите в лошо състояние не са виновни те, ами "любезни" колеги през годините. Не отричам, че има и доста недомислици, но все пак не бива да изкарваме черното по-черно отколкото е.

Колега, Народна Библиотека е почти на същото ниво като тази на СУ.Ксерокса там е 10 ст. /стр и дори за 2 страници се чака 20 минути,което е абсурдно.Системата им за търсене с сбъркана генерално...Да,има много книги от 1924 г. но ако говорим за нещо по-ново като литература,доста са зле за съжаление .

Лек офтопик: за да ползвам библиотеката на ФМИ трябва от ректората да ми изкарат карта или от библиотеката на факултета? Мерси

Ем, аз скоро ще се боря, за да си изкарам карта за тази " златна мина на знанията " Ще видим дали ще се присъединя и аз към темата и дали ще напиша 3та глава на специалната ода

Никога не съм имал никакъв проблем с библиотекарките в Централната билиотека? А си изкарах 3 от четирите години следване там. После минах в Народната.
А нашата нова Факултетна библиотека е най-добрата, която има в Университета. Честно, заприлича ми на една от Оксфордските - не на цетралната - Bodlean, а на тази на Faculty of History срещу първата. Философите също едва ли трябва повече да се оплакват.
Все пак да се оплача - няма безжичен интернет в нея, не се досетили да сложат!

На нас с едни колеги като ходихме да се запишем в Нордика и ни връчиха голямо парче картон, едни ножици и образец на картон за библиотеката. Почувствах се като в часовете по трудово или приложно изкуство в пети клас Както и да е, изрязахме си картоните, начерахме полетата и т.н. и почнахме да разпитваме кои от книгите, които ни бяха препоръчали да прочетем можем да вземем. Ами нито една, освен учебника Svenska Utifrån. От една имали само две бройки, от друга имали повече, но ние все пак да сме си я купели от книжарницата, а да не я взимаме от библиотеката, трета сме можели да си я купим направо от библиотеката и т.н. Евентуааално има опция и да вземем някоя книга, да я преснимаме и да я върнем възможно най-бързо. Лол.

Само веднъж съм стъпила в голямата библиотека, в първи курс. После в нашата си библиотека ходя, много е приятно там Ползвайте библиотеките на факултети си...Ще се запознаете с библиотекарките и няма да има такова отношение.

Ама преместена ли е, или пак си е на втори етаж Южно крило?

По темата - наистина много време прекарах и в ЦУБ, и по факултетните - маниерът на държание на служителите - "Днес съм недое..., не ме дразни" е повсеместен. Колкото и да съм любезна и усмихната и си знам сигнатурите - щото от вкъщи съм влезнала в стр на ЦУБ - няма ефект . Аз не искам спецотношение, а някой да си върши това, за което му плащат.
Това с отказ,или "Ми,няма я книгата" - защо са тези администратори на програмата - осъвременете данните!

Аз нямам особени наблюдения за обсъжданата библиотека, но преди известно време станах свидетел на същата ситуация, за която говори и бохолячи не предполагах, че това дразнещо грухтене, бегло напомнящо на смях си е ежедневие при тях направи ми лошо впечатление и споменатата им "шефка", която дойде и се развика като луда да пазят тишина ее те, разбира се, явно не я зачитат много много, защото си продължиха с лигавщините

Мдам! В мазето на южното крило. Дето беше печатницата. Само погледни през прозореца да видиш какво невероятно нещо!

Страничките от книжките не ги късат библиотекарките.
Както и да е, не е в това въпроса. Неуредици има навсякъде, не само в библиотеката и не само в униврситета. Прекалено сте млади, за да мрънкате като лелки в градския.