ТЦ... От един сериал е Нях!

Това е първият ми опит в писането без рими, така че очаквам да не сте твърде осъдителни

Бяло

Бездънно празна стая.Тапетите май бяха слонова кост.
В ъгъла някакъв чайник киха прах.
Отварям кресливия, мръсен прозорец,
первазът е розов.
Сутрешен полъх на въглен
и уличен шум;
тротоарен спектакъл за старци и кучета.
Клаксони, викове, смях и линейка. Сирената пълзи по гърба ми.
Тогава си мисля за свистенето на чайника, горещата вода по ръцете ми,
парата, болката, въгленът. И тръпките по нечий гръб,
когато извикам линейката

Хммм, тук колко стихотворения сте събрали, предлагам направо да организираме една печатна стихозбирка

Аз вече имам

Даже каних форума на премиерата...

"не казвай Обичам те много,
за обичта степени няма,
припламне ли нейният огън
потъваш в света й измамен.
Не казвай Без теб не мога
ще можеш,когато си ида.
Подай ми ръката си само
сама ще открия
за мен ли е повикът интимен,
за мен ли копнежът безумен."

е не знам как звучи,написах го с малко помощ

По-тежка от слон,
по-голяма от хипопотам,
или ниска като джуджето там,
аз само като принцеса те виждам.
Грациозна като лебед,
нежна като летен бриз
в мен предизвиква трепет ужасен
твоята ненавист.

ПОРТАЛЪТ

С целувка ще поканя тук Смъртта-
дари ме с нея ти, любими!
Да паднем ний блажени във пръстта
сред корени и трупове прогнили!

Само двама-Луцифер и Прозерпина,
отворен гроб и никой друг!
Нали в Отвъдното със теб ще мина,
какво от туй, че ще съм труп?


На него
(Реквием за един мръсник)

Летя сама, във времето изгубена,
а той е там, след неговия край.
Чезне в Нищото душата ми погубена-
за нея няма вече Ад или пък Рай!

Сянката от вчера- няма и далечна,
пак разяжда днес ума ми помрачен
и се стичат кърви от очи ми! Вечно
не ще достигне Светлината му до мен.

Моят светъл Храм загуби своя Бог-
няма вече обич, нито капка вяра!
Само Празнотата- демонът жесток,
мъртвото ми същество ще обладава...


PARADISE LOST

Под сребърната лунна светлина,
обгърната от смъртна самота,
устремявах към Безкрая своя взор
под песните на демоничний хор.

Проклинайки съдбата си горчива,
покрита от мъглява пелерина сива,
видях аз нейде вътре във горите
следите пресни от едно копито.

И като писък засвистяха във едно-
на черен вихър диво тържество,
липсата на Ангела, във мене влюбен,
и мъката по светлий Рай изгубен...


In Vino Veritas!
(Ода за дяволското пиво)

14.02.2006 год.

Оставете тези наивни копнежи-
нима те са блажено м`иро?
Махнете и тези любовни брътвежи
и налейте ми чаша в`ино!

Желания светски сега погасете
с в`ино от ритона свещен!
Пред него се кланят дори боговете
и пият го ден подир ден.

До дъно да пием! Дано да забравим
на живота делника чер!
Всяка злоба назад да оставим-
празник е тази веч`ер!

И нещо по-оптимистично:

Аз съм видение без плът,
аз съм псалм и живот.
Аз съм отражение и път-
аз съм тайна в кивот.

Аз съм капка от извор,
аз съм стон, светлина.
Аз съм воля и избор-
аз съм шепот от крила.

Аз съм бездна и време,
аз съм пристан и зов.
Аз съм опора и бреме-
аз съм изгревът нов.

Аз съм поглед и чувство,
аз съм смях и покой.
Аз съм мирис на утро-
аз съм звезден порой.

Аз съм спомен за вечност,
аз съм Асфодел и нощ.
Аз съм всичко човешко-
аз съм блясък и мощ.

Аз съм звук и пътека,
аз съм пепел и цвят.
Аз съм сън за посока-
аз съм Дух в този свят.

Ето и нещо от мен, за което се сетих, когато прочетох горното стихотворение на Blood Countess:

Улици на страстта

на мръсника с будната съвест

Когато за теб се сетя,
усещам онази тъга,
която спохожда сърцето
само в лятна нощна тъма.

Усещам студ да докосва
моите нежни страни.
И на брега спомен изплисква-
далечни,отминали дни.

Една безкрайна нощ вярвах,
че всичко ще бъде наред.
И тайно силно се надявах
да разпростра радостта си навред.

Ала какво се оказа-
не стигна тя и за мен.
И усещам нелогична омраза
към този тъй прелестен ден.

Ще ми се да ти призная:
обичах те, обичам те днес.
И утре теб ще желая.
Теб-мръсния уличен пес.

27 юни 2004

Искам

Искам да ти кажа нещо.
Искам да ти кажа, че те обичам.
Искам да ти кажа, че те обичам повече от всичко на света
и никога няма да те забравя.
Искам с теб да се разхождам
и “Обичам те” да ти нашепвам.
Искам да сме винаги заедно,
в тъмнината да те търся с устни,
с тях да те изпивам жадно,
докато слънцето не ни събуди.
Искам в студената вечер с тяло да те топля
мислите ти да изпълня
и никога да не си тръгна.

Искам да ти кажа нещо...
искам да ти кажа всичко.
Искам да ти кажа какво мисля,
какво ми е на сърцето.
Искам да ми кажеш ти.
Искам да знам всичко за теб
и за мечтите ти.
Искам винаги да си говориме,
никога да не спираме
и взаимно да се разбираме.

Казах ти всичко
и знам всичко за теб.
И ми остава мъничко
да съм пак tete-a-tete със теб.

Поети заклети
бълват куплети -
клишета проклети
от кофата взети

КрЪтиш кочината!

Меченце с коремче
подритва детенце,
а мама Мецана
възлага забрана:
Бащичко, осъзнай се -
със храната не играй се!