Просто не обичам крайностите. А все се лашкаме от единия край на другия - от прекалено строгата и взискателна руска образователна система навремето, държани като вързани, сега попиваме жадни всичко пошло от Запада и го наричаме по нашенски "свобода". Не съм за каквото и да е задължаване против волята, идеята е учениците сами да го пожелаят, да усетят подобна потребност, далеч не е речено непременно да е униформа. А за да стане това, ако перифразирам колегата по-долу, първо "ПУ" трябва да се превърне в "Харвард". Но, пак по нашенски, търсим подкова, а още нямаме кон и каруца.
И пак казвам, за мен външният вид не би имал такова значение, ако не символизираше липсата на елементарни задръжки у поколението, което расте след 1989 г. Фактът, че приемате униформата като уеднаквяване онагледява схващането ми за крайностите още веднъж - все повече се обръща по-голямо внимание на външния вид за сметка на духовността. Има хора с еднакви черти, двойници, еднояйчни близнаци, дори за клонинга казват, че не би бил със същия характер и душа. Може да мислите еднакво, но никога няма да чувствате еднакво. Това е, което ви различава.
Нещо, което си струва да коментираме е защо, опитвайки се да сме различни, всъщност сме еднакви (в няколко направления - а ла "Планета" за момиченцата, "генгста" за момченцата и т.н.)
P.S. Съмнявам се баба ти да изпита удоволствие от гледката на полуголи девойки, за разлика от мен

За всичко, обаче, си има време и място. И те не са нито в училищната сграда, нито още от 12-годишна възраст. На вашия принцип утре мога да реша да тръгна гол - ще бъда тотално различен и неповторим, а и щастлив, че ми позволяват да изразя свободата си... на нудистския плаж.