Ами вижте сега, (надявам се) бъдещи колеги...
На каквито и курсове да ходите, ще се случва следното: ще ви се поднася предъвката информация. Това е ок... Но не е достатъчно. Ще ви забиват да учите термини, които нямате никаква идея какво означават и ще ви „насилят“ да се изразявате в определен маниер. Но това няма да ви научи да
мислите... Аз се готвих по история на България и по български език и литература. В подготовката си по история съм влагал цялото си свободно време и по-голяма част от финансовите си средства - учих си по история 2 години. По литература се занимах сумарно 15 дни за тези две години - 5 дни за изпита за промяна на оценката в училище и 10 дни на ускорен курс към СУ (пролетния). Резултатите са следните: история на България - 4.00; български език и литература - 5.25.
Съзнавам, че не съм (а и не би трябвало да съм) критерий за вас - всеки е уникален. Но ето какво ще ви посъветвам:
Така наречените „теми“ по литература (литературно-интерпретативните съчинения) изискват много добри аналитични умения, или много „зубрене“. Съветвам ви да възпитате у себе си първото. Доста по-полезно ще ви бъде занапред, когато/ако станете студенти.
Съпоставка на цитати. Това е предпочетеният от мен вариант. На курсовете, всички преподаватели го наричаха „висш пилотаж“. Това е относително вярно. Ще ви трябват познания не само по залегналите в творчеството на съответните изявени български литературни дейци проблеми и философски дилеми, парадокси и конфликти, но и едно много задълбочено биографическо и психологическо познаване на конкретните автори. Обърнете внимание - това е съпоставка. Мисля че точната формулировка беше следната: „Съпоставете цитатите и осмислете заложените в тях проблеми и смисли“. Не правете грешката да се забивате само на творчеството. Заложените в цитатите проблеми и смисли са там защо? Защото някой ги е заложил (представете си). Този някой е техният автор. От тук: защо ги е заложил - каква е била целта им; как ги е заложил - детайлен анализ на семантиката (ритъм <„тежка, човешка, жестока, безока съдба“>, струпване на звучни/беззвучни съгласни <гарван грачи грозно>, сонорни съгласни<ручей ромоли>, меки/твърди гласни <тичам - бягам>, конкретен речев подбор <примерно: казва „погина„ вместо „умра“ - защо?>, универсални образни асоциации с конкретизирано и персонализирано значение <майка, баща, криле, планини, кръв и т.н.>...); как кореспондира конкретния цитат с останалата част от произведението и останалото творчество на разглеждания автор (интра- и интер-текстови връзки); поставяне на цитата в конкретикана на реалността повреме на неговото сътворяване; отнасяне на смисъла на цитата към биографията и житието на автора - стойност и тежест, съотнесени към злободневната дейност на поета/писателя...
Като приключите с това (хе-хе)... Ще трябва да го направите и за другия цитат... Страшна забава, ам' никой не е казал, че е лесно.
Надявам се да съм ви от полза като ви дам една примерна структура (която аз следвах на собствения си изпит) на този вариант за изпитване:
І. Увод:
1.Мястото на сравняваните автори в българското литературно наследство - представители на какви течения в литературата и философията са, обща политическа и социална среда, в която творят.
2. Биографични данни (аз спазих хронологичния ред - първо Ботев, а после Далчев) и тяхното влияние върху творчеството. Съпоставка на ефектите, оказали влияние върху тласкането на авторите в една или друга творческа насока. Констатиране и съпоставка на философските и социални (и политически, ако има, и ако смеете) ценности и позиции на авторите.
3. Кратко обобщение на горните.
ІІ. Изложение
1. Не започвайте веднага с тезата. Кратки изложително-уводни думи - от кои произведения са цитатите, какъв е общия тон на конкретните произведения, как се вписват цитатите в тях...
2. Теза. Две тези. По една за всеки цитат. Максимално точно формулирани. По възможност - кратки. „Кратки“ не означава да са от по две думи. „Кратки“ означава да не споменават нищо повече от абсолютно точната формулировка на това, което ще подкрепяте с доказателствени интерпретации в подтезите си, без нито една допълнителна дума - допълнителните думи са за подтезите. Осебеното на тази част от изложението е, че тук трябва да направите избор: дали ще разглеждате цитатите и разработките си по тях на дребни порцийки (теза1 отнесена към теза2, аргумент1.1 отнесен към аргумент2.1, аргумент 1.2 отнесен към аргумент 2.2), или на по-едри (теза1, аргумент1.1, аргумент1.2, аргумент1.3 като цяло отнесени към теза2, аргумент2.1, аргумент2.2, аргумент2.3). Първият вариант е доста сложен (поне за мен) и изисква много подредена мисъл. Сериозно - много е сложен. Препоръчвам ви втория вариант. След като сте си формулирали тезата (ако сте се спрели на втория вариант, можете да формулирате втората, когато й дойде времето), следва аргументативната част, коато по-детайлно описах по-горе. Повтаряте за теза2.
3. Съпоставителна част. Тук разглеждате кореспонденцията между цитатите и техните смисли и проблеми. Започнете отдалеч. Кратко припомняне на отношението между двамата автори, кратко описание между отношението на двете епохи, в които е писано, кратко припомняне на отношението между текстовете (цялостно творчество и конкретните произведения)... Припомняне (ако сте го споменавали; ако не сте - констатация за) на насочеността на творчеството (интровертно - екстровертно <примерно - това не са единствените варианти>). Съпоставка на цялостно изложените от вас разработки - прилики ще има, но те не са нищо повече... Трябва да наблегнете на нюансите в смислите и проблемите - това е МНОГО важно.
4. Кратко (много кратко,за да не е досадно и уморително) резюме на разработката ви до момента. Само най-основното - тезите (обединени вече в една „голяма“ повреме на третия етап от изложението) и съвсем базисни изводи.
ІІІ. Заключение
1. Тук трябва да извлечете конкретни изводи от изложението. Не мога да бъда по-детайлен, защото варират в крайности, според съдържанието на изложението.
2. Много тънко изразяване на лична позиция по разглежданата проблематика. „Тънко“ не означава „кратко“, но не прекалявайте - заключението по подразбиране е най-кратката част от работата ви.
3. Край. Перефразиране на тезата, но така, че да не изменя първоначалния си смисъл и стойности, а да ги допълните с казаното след това. Не по-малко от две изречения, не повече от пет.
Знам - сега ви се струва абсурдно сложно, но ви уверявам, че ще се справите. Според мен за „темите“ се иска доста по-богат набор от познания върху текстовете на произведенията и доста по-тясно специализирани аналитични умения... Съпоставката дава по-голяма свобода на мисълта и представяните аргументи. Идеята й е да покажете самостоятелно, „неназубримо“ мислене.
Всичко, описано горе, на мен ми отне скромните 8 странички, като събирам по двадесетина реда на страница и пиша четливо, не особено едро (главните ми букви са по около сантиметър високи) и събраничко. Адекватният обем на една разработка е между 8 и 12 страници. Съдържанието е доста по-съществено от обема. Познавам нещастни душички, които писаха по 30+ страници на Йовков, но изкараха двойки и тройки.
Още. Граматика, пунктуация, правопис, синтаксис. Научете ги. ОСОБЕНО правописа. Още малко. Има огромна доза късмет при оценяването. Работата ми е минала през арбитър, което означава, че е имало разлика между оценките на двамата проверяващи по-голяма или равна на единица. Когато отидох да си видя работата, женицата, която обясняваше, имаше смелостта да си признае, че тя е проверявала моята работа като втори проверяващ. Първият ми е писал пълна шестица. Тя ми е писам четворка. Защо ли? Ами тя ми даде следното обяснение: „Не може да ми продължавате изречение с главна буква - още на първата дума ме ядосахте“, аз гледам учудено в този момент и я моля да поясни... „Вижте тук,“ - сочи карето, където се вписва дисциплината, по която се държи изпита - „пише „Изпит по:“... Не може след двуеточие да продължавате с главна буква - това не е немски!“ (аз съм написал „Изпит по: Български език и литература“). С две думи - внимавайте, че са сложили капани
Така. Нека сега да уточня нещо. Информацията, която давам е базирана единствено на личен опит. Това означава, че каквото работи при мен, може да не работи при друг. Не ме обвинявайте, ако изберете препоръчаното от мен и не сполучите - имате глави на раменете си и изборът си е лично ваш. Няма да дойда в изпитната зала да ви изтрия заглавието на литературно-интерпретативното съчинение - то ще си стои там. Правя това, воден единствено от желанието си да съм ви от полза - не получавам (а и не искам да получавам) нищо в замяна. Мислете, учете си съвестно (ама не да се убиете от учене - трябва да има баланс), избирайте внимателно и спокойно и берете плодовете на труда си.
Пожелавам ви успех и късмет!
С уважение:
Ангел
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Не знам защо така стават...
Ti napravo stava6 za u4itel po literatura weeeeee 
).