Доказателства моля, доказателства! Неаргументирани мнения не приемам!

Още съм в потрес от твърдението ти и все пак ще те помоля да се аргументираш. Може ли също така да те помоля да ни просветиш кои са другите "категории" преди да можем да продължим спора?

Само тази ПОПУЛЯРНОСТ ти е в главата, не мога да си го обясня. Щом толкова държиш на нея, да отбележа, че през 1994 Род Стюарт пее в Рио пред 3.5 милиона публика. Ако не беше до популярността, бих ти препоръчал да чуеш концерта "Pulse" на Pink Floyd, но сигурно и в него няма да видиш нищо особено.

И защо си толкова уверен? За второто. Защото не са го пускали по MTV? Защото не е участвал в концерт на City?

В по-голямата част от случаите нито те си пишат, нито те си свирят музиката, а понякога дори не я пеят. Това въобще не е задължителна предпоставка за лоша музика, но в случая е валидна почти на 100%.
Аз лошо аргументирани мнения също не приемам, да знаеш.

Опитай се да проумееш, че има такива музиканти, които ти би сложил в категорията на народните певици. Те правят музика, защото им харесва да я правят. Те не я правят с мисълта, че може един ден да ги пускат по MTV. Не ги търси по City.

В заключение държа да отбележа, че слушам предимно групи, които нерядко могат да се видят по телевизията. Не съм закоравял ъндърграунд фен. Всъщност въобще не съм. Също така често се случва да ми хареса много някой нов поп-хит. Просто е много повече от смешно да твърдиш, че популярността е по-определяща за музикалните достойнства на една песен от таланта на изпълняващите я.

Талант.

Lol@Xenon... За Флойд, Битълс, Цепелин, Хендрикс, ще се говори и след 500 години... За Моранди, няма да си спомня никой

Кажи ми, коя от твоите еднодневки може дори да си мечтае за това:

През 1973-та Флойд пускат Dark Side of the Moon. В продължение на 736 (седемстотин тридесет и шест) седмици, албума остава в Billboard Top 200. Албума е най-силният дебютен (влиза на 98-то място в класацията). Това са 14 години Общо (след преминаването му към каталога Топ Поп Албуми), към 2006-та година се събират над 1500 седмици

Абе всъщност... сега се сетих нещо.

Хубаво, тия "звезди" дето ги хвалиш, имат парчета дето стават хитове и етц. Ама... имат ли изобщо албуми? А албуми които влизат в чартове?

Стават... пластмасови хитове. Другата година ше слушат други комерсчета, тия никой няма да ги помни. А след 30-40 години, ше ги заровят в земята, ше ги изядат червеите и въобще никой няма да ги помни (освен някви роднини сигурно, дето и тях ги очаква същата участ).
А Ксенон след 2-3 години максимум ше слуша тогавашните супер-мега хитове.
А аз след 20 години (да съм жив и здрав!) пак ше слушам (примерно) Пинк Флойд и съзнанието ми ше гърми както гърми сега като ги слушам.

Да не говорим тия фешън `музики` колко банални са като акордни прогресии, фраза и въобще композиция. Така и трябва да бъде, за да се продава. Пластмасата като я нашариш, повече народ ше я купи.

Аман от песни еднодневки. Така е, като хората слушат музиката просто за моментно забавление.
Така е, като всеки втори прави `музика` на компютъра си.

Пожелавам тежка, бавна и неестествена смърт на всички, занимаващи се с музика, които не правят музика заради самата музика и за да изразят себе си.

Ми за мене талантът е единственият фактор, но съм леко затруднен да се отъждествя с която и да е от двете позиции, понеже групите, които слушам не са особено талантливи (в смисъл че не са всепризнати богове на китарата/трелите ) - просто си ги харесвам повече от другите неща, които са достигали до слуха ми.

За тях ще се говори, защото те бяха първи. Подобно на Юрий Гагарин, който остана в историята като първи космонавт. Добре, да приемем че проблемът е в музиката а-ла Моранди или Пусикет Долз. Защо тогава в днешно време не се появяват нови имена подобни на Цепелин, Хендрикс, а рокаджии и метъли колкото щеш?! Значи проблема не е в Моранди, а в днешното време. На мен ми е през онази работа че в днешно време не се появяват рок- или поп-легенди. Кефя се на живота и слушам това което ми харесва.
Албуми... В днешно време, когато всичко може да се изтегли от Мрежата, тази индустрия малко се обезсмисля. Пък и повечето модерни изпълнители предпочитат да продават музиката си по Интернет. Относно чартовете - да си виждал Пинк Флойд примерно, в някой Топ-10 през последните 10-15 години? През 90-те Тейк Дет направиха феноменален успех: 8 сингъла, дебютирали на 1во място (дори Бийтълс не са го правили), Спайс Гърлс които още с първия си сингъл влязоха №1 в чарта и станаха най-успешната женска група на всички времена? Така че твоите твърдения са твърде относителни.



Е, това направо влезе на 1во място в простотия-чарт. Как изобщо ти хрумна тази асоциация Висоцки - MTV? Кой бил некомпетентен... Имах предвид съвсем друго - Висоцки е започнал да изнася по-големи концерти едва няколко години преди смъртта си, преди това е имал дефакто само случайни пърформанси. Нито са издавали негови плочи в СССР, нито са го канили в телевизията. България в това отношение има безценен принос за популяризирането му - плочата "Автопортрет" ако си спомняте както и няколко концерта в София и в българската телевизия.

Самият факт, че тук тиражирате като примери само имена на популярни западни групи (предимно американски и английски), иде нееднозначно да рече, че за съжаление популярността е по-важна, ако и да твърдите обратното. В този смисъл, когато например аз кажа, че ценя повече таланта, то моите аргументи ще са доста по-силни, понеже ще дам примери за изпълнители, които никога не сте чували (не са и от този континент).
Изобщо машината на поп-културата и шоу-бизнесът напълно изключва задаването на такива екзистенциални въпроси като "талант или популярност". Ако нейде в Мозамбик например живее по-талантлив певец от Род Стюарт (или другите дето ги цитирахте), това едва ли ще накара хората да признаят неговото превъзходство.

Че този дърт алкохолик талантлив ли е?

Xenon4o, не се излагай така бе, момче......

Асоцията ми хрумна, защото прецених, че ще усвоиш най-лесно именно тази.

Висоцки е бил признат и популярен и преди смъртта си. Популярността и особено признанието не се измерват задължително в концерти и издадени плочи, каквито той наистина не е имал в изобилие, което не е пречило да бъде кумир и любимец на народа.

Какво де юре е случаен пърформанс, между другото?

А така колега, това ми харесва. Мислиш във вярната посока



Под "случаен" имах предвид че не е бил рекламиран тотално, че официално не са споменавали за такъв концерт. За разлика от Алла Пугачова примерно - нейните концерти са били рекламирани във всички медии.
И още нещо за Пугачова. Има една певица София Ротару не знам дали я знаеш, тя е много по-талантлива. Обаче, винаги е била и ще бъде 2ра цигулка след Алла Пугачова.

Не всичко опира до вкусове, това че ти не можеш да пренебрегнеш своите не значи, че няма хора, които са способни на това. Примерно факта, че Селин Дион ми е противна не значи, че не признавам, че има глас. Да, няма определен стил, който да е обявен за най-велик, но във всеки един от тези стилове има изпълнители, които са признати (и под признати не разбирам, че 13 годишните зрители на TRL са ги гласували за номер едно 1,3,5 и тн. седмици подред) за велики, вечни, изключително талантливи и уникални. Обърни особено внимание на последната думичка, защото точно по това се отличават повечето съвременни поп, денс, чалга, хаус и тн. изпълнители от гореспоменатите. Изпълнители като Pink Floyd, Beatles, Led Zeppelin, Doors и Jimi Hendrix са направили нещо ново и оригинално. Вложили са нещо от себе си и това нещо е таланта т.е. те са създали нещо. Докато повечето днешни изпълнители само копират модели или пък развалят разни класики (тука иде реч за манията за кавъри). Да не почваме темата за този феномен слушане на музика с очи, а не с уши.


Ами по принцип има едно нещо наречено вътрешно удовлетворение и факта, че сме го докарали дотам, че да звучи смешно и банално в устата на някой изпълнител говори достатъчно за днешната музика.

Ако популярността не може да бъде критерий за талант, то и липсата на популярност също не би могла.

Знам я, но не мога да кажи дали е по-добра от Алла или не. Както и да е, разбрах ти идеята.

да се смея ли, да плача ли....

само ще кажа, че след 09.01.1944 китарата не е инструментът, който е била.

а не мисля, че има смисъл да се обсъжда колко велик е Roger Waters- то просто е НЕИЗМЕРИМО.

Jimi Hendrix и Freddie Mercury...направо се учудвам, че има човек, завършил 7ми клас, който да не осънзава колко големи аджаба са тия хора

по темата- за мен важен е талантът. Музиката е изкуство и трябва да докосва сърцето на човек.