Видях,че Търговецът на кристал спомена "Сфумато" и реших да изкажа мнение по темата.Истината е,че втори път няма да направя грешката,да стъпя на тяхно представление. Преди месец,когато беше Театралния фестивал в Пловдив отидох на "Мъртвешки танц" и останах крайно разочарована,честно казано едва го изтърпях до края...а аз претендирам,че съм човек,който обожава театъра и ходи често.Пиесата си имаше доста дълбок смисъл...просто актьорската игра(от части заради разни режисьорски решения) и непрестанното интониране ми дойдоха малко в повече..

Иначе не мога да препоръчам постановки,които се играят в София, по простата причина,че не съм от там...но за всеки,който има път към Плевен мога да предложа представлението "Горски Дух" по А.П.Чехов,под режисурата на Богдан Петканин(преподавател в НАТФИЗ).В него участват младите актьори на ДКТ"Иван Радоев"-Плевен и Руслан Мъйнов.Гледах го вече 2 пъти и ми направи силно впечатление...Та ако скоро се играе в столицата,ви препоръчвам да го гледате.

Когато казах, че препоръчвам неща, които другите биха харесала имах предвид точно това. Аз например мисля, че "Мъртвешки танц" е добро представление, но на Carmilla не бих го препоръчала, докато на Търговецът на кристал може би. Имам няколко грешки - да препоръчам на приятел нещо, което много ме е впечатлило, без да се съобразя с неговите личностни характеристики и интереси и след това съм съжалявала - той остава с впечатлението, че си е загубил времето и театърът е нещо ужасно, но и аз започвам да мисля за него по лош начин. Така де, няма повече да обяснявам мотивите си, но са основателни и проверени. Всички хора имат право да харесват различни неща и аз съм твърда към своите интереси и убеждения, но толерантна към тези на другите. За любимите актьори: аз имам много любими актьори, затова така да ги изброявам няма да е удачно. За Снежина и Вяра съм с две ръце "за", както и за Мая. За мъжете съм по-колеблима. Не, че не са добри, но не са нещо ударно. Тук се сещам - Който не е гледал "Сътресение" на Мариус, може да си достави това удоволствие. Мариус тук е много различен, а спектакълът - макар и моно - не те оставя да скучаеш.

Сега като се замисля, права си за "препоръчването" - така прецаках още в зародиш интереса на мой приятел към операта. Ходихме на "Аида", хареса му, вика: "Айде пак". И това "пак" беше още след 2 седмици, когато гледах премиерата на "Макбет" (не в Сф, тук постановката е УЖАСЯВАЩА) и ме впечатли толкова много, че просто ТРЯБВАШЕ да заведа Иван на втората премиера. Е, оттогава не е стъпил в опера, едва ли и ще стъпи. Не че пяха лошо или нещо такова, просто постъпих егоистично (тъй де, алтруистично, ама върви обяснявай). И сега, когато водя тайфата някъде, обикновено се замислям какво ще им хареса (в Интернет споделям всичко, което съм видяла и ми е направило силно впечатление). Знам обаче, че най-добрият ми приятел си пада по комедии и не бих го завела на "Малка пиеса за детска стая", при все, че препоръчах спектакъла тук. Мисля, че и Ginger май имаше предвид нещо подобно - ако е така, разбирам те и съм съвсем съгласна.

В "Сфумато" до момента няма нещо, което да ми е харесало. Както казвам, при все, че паркът "Заимов" ми е любимо място в София, театрите в него (според мен) не стават за нищо. Виж, около него... (визирам ЦКТ и МГТ, сеш'те се).

И последно - колкото до актьорите - аз се кефя точно на тия, които не са много ударни, но на които можеш да повярваш. Много се дразня на декламативността в театъра, затова и не съм особено голям фен на Армията, например. При тия четиримата просто НЯМА такова нещо като декламативност. Просто Жоро и Джони са куклари, което вече е предпоставка за нещо значимо. Джони е и един от малкото актьори, които могат да си позволят да изкарат собствена продукция и да правят изкуство заради самото изкуство (а той това го може - ей така, да ти стопли душата. Доказа го и с "Края на ноември", както ненапразно съм си кръстила блога, и с "Кълбото"). За мен просто Гаванозов е великан, въпреки тоталната липса на претенции (а ролята му на Фитилчо в "Пинокио" е размазващо добра, уникално водене на куклите, подтекст в текста и... всичко изглежда изключително естествено, няма усилие, не си напряга вратлето като петле (както правят много от младите актьори днес).
Краси Недев, също като Жоро, никога няма да стане известен, но това не пречи да си оставя душата във всеки спектакъл (най-пресния пример е Планше в "Честна мускетарска". Колкото и да харесвам Жоро Спасов като актьор, дори неговият изключителен Д'Артанян бледнееше пред Планше - голяма роля е това, и Краси е голям, задето направи нещо толкова силно).
Петър Калчев... както вече казах, ще видим. Просто мисля, че е явление и много се надявам да не се самозабрави, защото усещам реална опасност това да се случи. Успехът замайва, а той тепърва ще успява все повече и повече.

Виждам, че си споменала Мариус. Той е нещо извънземно. Явление. Както искаш, така го наречи. Много се радвам, че прави спектакли рядко, защото мога да го гледам само по веднъж на сезон, без да ми се прииска да се метна отнякъде. Много депресиращо ми действа.

Леле, колко нещо изписах... Ти си виновна, Джинджър!!!

Поемам тази вина с удоволствието, с което чета нещо написано от сродна душа. По отношение на компромиса и смяната на гледната точка си ме разбрала абсолютно правилно, за което ти благодаря. Съгласна съм и с текстът по-долу.

Po povod Marius Kurkinski ot drugiq mesec pak puskat v Narodniq ,,S lubovta shega ne biva".

Аз лично го препоръчвам.

Да,напълно съгласна съм,че всеки има свой собствен вкус и т.н,а аз мога да кажа за себе си,че също уважавам чуждите предпочитания,и в никакъв случай не се опитвам да натрапя своите.
Още повече,че театърът е изкуство и като такова,той може да търпи множество интерпретации.Както се казва в него има за всекиго по нещо...вече е въпрос на лично възприятие дали въпросното 'нещо' ще допадне на зрителя...
А относно "Сътресение",аз също го гледах и ми хареса.Мариус е невероятен,а представлението определено не е скучно...мисля,че си заслужаваше 2та часа.
Ех,радвам се че театралният сезон започна,толкова ми беше домъчняло за цялата вълшебна атмосфера,за хората,представленията и сцената.

Това е заглавието на постановката на Бойко Богданов в Малък градски театър " Зад канала". Започна да се играе края на миналия сезон. Текстът е на Йонеско - "Урокът" и незнайно защо с променено заглавие... Филип Аврамов играе фантастично ! Трудността тук идва не само от спецификата на жанра, но и от това, че не е лесно да играеш по-възрастен човек, без да преиграваш... Този актьор е сред най-обещаващите . Деси Тенекиджиева също радва зрителя, с уговорката, че навлиза може би леко агресивно, в дебрите на гротеската... Но това може би е решение на режисьора и, едва ли не, необходимо средство за справяне с автори като Йонеско. Представлението е наистина страхотно ! Особено за хора, които харесват Абсурдизма, чиито ревностен почитател съм и аз Вие харесватели го ?

Деси Тенекеджиева е... оф, не съм гледала спектакъла, но не бих и отишла да го гледам. Мисля че това изчерпва мнението ми за нея.
(едит: не казвам нищо лошо за нея като човек, не искам да се тълкува погрешно. Първо - не я познавам и второ - преживяла е голяма трагедия в живота си, но въпреки това е успяла да се съхрани като личност и да продължи да се развива. Порових се да намеря едни думи, които тя е казала и в които и аз вярвам, макар и съотнесени към един друг Стоян: "Аз съм човек оптимист и все си мисля, че хубавите неща тепърва ми предстоят, защото ми се случиха и много лоши, а равновесие трябва да има. Категорично смятам, че съдбата ме е свързала със Стоян и много добре си е знаела работата.")

Да се върнем обаче на http://www.lubоvnika.com (не е линк, не кликайте, така се каза пиесата). Проблемът при поставянето на Йонеско (поне в България) според мен е, че в тази естетика много лесно се губи мярата и се прекрачва границата, просто защото в театъра на абсурда е трудно да кажеш кое е приемливо и кое отива отвъд. Ето защо винаги съм не с 1, ами с 2 на ум, когато видя заглавие на Йонеско. Вероятно трябва да се доверим на Богданов, все пак не посяга към драматургията му за пръв път. И все пак...

Моето мнение: Не съм гледала спектакъла, но не бих го направила. Не харесвам Деси Тенекеджиева по никакъв начин. Фицата е добър актьор, но в този спектакъл не съм го гледала и няма да го направя (да ме прощава - не е заради него). Не препоръчвам да се гледа.

Моля те, би ли обяснила защо ? Заради автора, режисьора, пиесата ? Защото ако е само заради актрисата, това е неразбираемо... На театъра не би трябвало да се гледа като на изкуство, създавано само от хората, които виждаме на сцената. Да игнорираш представление заради един актьор означава, че нямаш отношение към останалите елементи, които са не по-малко важни за тази амалгама. Няма съмнение, че в България режисьорите, които се обръщат към Йонеско са малко, а Бойко Богданов е сред тези, които са доказали таланта си. Затова не е ли по-добре да се възползваме от това и да видим един прочит, дори ако се наложи да "търпим" неприятни за нас артисти ? Деси Тенекиджиева не ми е любимка, но това не ме кара да се лиша от постановки, в които тя участва.

Няма да вляза в тази полемика. Още повече, че ако съдя по името, с което присъстваш във форума, ще се изправя пред един апологет на Йонеско. Аз наистина нямам нищо против този драматург. Не игнорирам никакви "елементи", но ме интересува главно "амалгамата". И за финал: не бих препоръчала никому "да види един прочит, дори ако се наложи да търпи неприятни за него артисти". Извинявай, ама това е някаква мазохистична всеядност. Не се обиждай, ако ти се струвам груба, нямам никакво намерение да те засегна, а просто да отговоря на въпроса.

Не се чувствам засегната, въпреки че наистина отговорът ти не е лишен от грубост... Не съм имала намерение да въвличам някого в "полемика", а просто да споделя отношението си. Това е по-специфичен театър, нормално е малко хора да имат интерес А за "всеядността" - гледам театър сериозно от 10 години и за това време научих, че за да разбереш какво ти харесва, трябва да видиш и доста неща, които не ти харесват... Така е и ако искаш да имаш представа за всичко, което се случва по сцените. А ако артист ти е толкова неприятен, че гледането му би те превърнало в мазохист, естествено, неоправдано е да се подлагаш на подобно мъчение.

Много категорично - не. Театърът е изкуство, но има за цел и да развлича. Дори когато натоварва с цел катарзис, крайният резултат пак е своеобразно "развлечение" - от натрупаната ярост, от агресията, от жлъчта на ежедневието. Ако обаче натоварването е "самоцелно" и мазохистично и е причинено от неприятен за гледане актьор, който разваля цялостното удоволствие от спектакъла, тогава театърът е изгубил основната си функция за дадения човек и тогава се превръща в мъчение. В този смисъл, не одобрявам подобна идея - лъха ми на снобизъм.

Nqkoi hodil li e skoro na kuklen teat1r?Mnogo mi se gleda neshto ,no ne s1m chuvala otzivi!

Кирилица!!!!