С диалектите се свикава Ама то зависи от човека, ако той ме дразни тогава и диалектът му ми е неприятен, иначе не. Ако се заслушате може да видите, че даже и хора от един и същ град говорят на диалекта си по различен начин. Всичко има значение - интонацията, ситуацията, целта и т.н. А иначе става и забавно с времето като започне да се използват думи от други диалекти и става едно такова голямо омешване, ама е яко Примерно мен ме кефи като говоря с някого да му говоря на неговия диалект, така поне не може да ме познае откъде съм

какво му има на бургаския говор? Доста правилно си говорим, поне не сменяме ударенията на думите.. едно 'въй' там или 'лице' или 'благодарЯЯ" ще го преживеете. А тва за мекото не е съвсем вярно.. не всички мийекат;)) има далеч по- фрапиращи диалекти

И на мен ми прави впечатление, даже разпознавам варненски и пловдивски. Има някой изрази обаче, които са уникални....къв е бахър или шоткача итн. Също на различните места се казва по различен начин клипвам, кликвам и това което много ме израдва, ще пусна стрела

cufff, не съм от Варна, но там не говорят толкова меко... това са митове и легенди... а пък това за бахъра си е конретно дефинирано - между много студено и зззззззз

Амчи ни ми праи впИчатлении.Аз обичъм да ми говорят миеко и със селски диалект

ми ... свикнала съм - имам приятели и познати от цяла България.
Ама ми правят впечатление разни грешки ... дразни ме "ме"-кането например ( отидемЕ,ходимЕ и тн ) и като цяло - не ми е приятно някой като говори селско и неправилно

призвънЯ (с отворено я, звучи като призвАнЯ)

мьекането в слабата му форма не ме дразни, бруталното - да.

най-много обаче ме драни сменянето на ударението на глаголите: ходИх, направИх, питАх, казА. и окончанията "-то" на имената - мимето, тонито, бонито и пр.
а знаете ли, че в много краища на въженцето, на което се простират дрехите, му викат простИр

Простир

Като цяло ми е транспенисално , иначе зависи от човека. При някои го намирам за много сладко, ако говори (умерено) на меко. Но при някои направо ме вбесява. Познавах едно момиче преди време от град Стамболийски (до Пловдив) и тя като кажеше "олиии майнаа..." направо ми идваше да я удуша. Като цяло предпочитам нормално, твърдо говорене, но мекото не ми пречи. Не понасям обаче прекалено твърдото говорене, и, както Бегемот, ходИх, писАх и тн ме изкарват от релси, въпреки че в някои форми на глагола (не знам кои - зле съм с българския език) е правилно да се каже именно ходИх.

ний смие от далиеко и говорим миеко

Блааа бла! Айде по -спокойно! Извинявай много, обаче далеч не съм те обидила лично, кво тръгна да се обиждаш все едно твоето име споменах и все едно точно на теб съ мговорила, а тва че ще се защитаваш особеностите в говора ми е пределно ясно, не е нужно да се аргументираш чак толкова страстно! И още едно уточнение - НЕ съм от София, моето дете!

абе говора не ме дразни толкова много, свиква се, особено ако общуваш често... това което ме дрази страшно много е някой да ми пише на диалект

Да,прави ми впечатление,когато някой говори на диалект,различен от моя...това впечатление,обаче,би могло да бъде както добро,така и лошо,всичко зависи от човека като цяло, от културата и възпитанието,които показва...ако един човек ме отбъсне с поведение,то ако ще и 20то поколение софиянец да е и да говори по най-твърдия начин, пак ще му се дразня...

И аз се присъединявам към това мнение. ДОбре,че майка не ми е предала диалекта им, че...
Наистина са много дразнещи,но пък,ако човекът е приятен за общуване...няма проблем,разбира се

Браво бацее...хаха обаче ако с тия си думи целиш да си изпросиш извинение, сори, нема да го получиш!