Утре, 08 ноември, на църковния празник Архангеловден се отбелязва и Деня на Западните български покрайнини. По традиция ВМРО – Българско национално движение ще организира концерт на ансамбъл „Гоце Делчев” за българите в Босилеград. Концертът ще се състои в четвъртък в Културно-информационния център на българското малцинство в Босилеград от 19.00 часа местно време.

Историческа справка

На 27.11.1919 г.е подписан Ньойския диктат, с който за България приключва Първата световна война По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия (Югославия), като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор - Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия (Югославия) поглъща и Западните покрайнини - Тимошко, Царибродско и Босилеградско.

Западните Покрайнини след 1919 г.

Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните Покрайнини с територия общо 1545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - цигани и само 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните Покрайнини има 45 български черкви с 42 свещеници.

Повече от 30 000 българи бягат в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.

Това, което Сърбия не можа да постигне в Сръбско-българската война от 1885 г. и през Втората балканска война от 1913 г., получи на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой с договора за мир с България.

Очертаване на границата между Западните Покрайнини и България. Съгласно чл.29 от Ньойския мирен договор е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия на място.

Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села - Груинци, Ресен, Стрезимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.

Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните Покрайнни носят черни забрадки.

Източник: http://www.vmro.bg/


Най-после на някой да му пука за толкова изстрадалите хора от Западните български покрайнини. А там положението е наистина критично - хората са изключително бедни, тъй като сърбите държат нарочно района икономически слаб, за да го обезбългарят и успешно да се справят с българския сепаратизъм в 3те български общини. А босилеградчани, царибродчани, жителите на околните села наистина въпреки всичките си мъки и неволи са запазили невероятно силния си български дух. Понастоящем разполагат с културна автономия, но хората искат и политическа, която да доведе до подобряване на положението им и да пресече сръбските опити за унищожение на българския род в иначе този толкова красив български край. И като за финал - ще пусна няколко снимчици. Коментарите оставям на вас.


Паметникът на Васил Левски в Босилеград




Фен клуб на Левски в Босилеград, Западните български покрайнини

Вътре да им е на сърбите, сега като им вземат Косово.