Проф. Иван ИЛЧЕВ: Ще поощряваме самостоятелната работа на студентите
Ректор на СУ "Св. Климент Охридски"
"Дневник", Симион Патеев, 15 ноември 2007 г. = >>
Фотограф: Красимир Юскеселиев
ЕС отправи няколко пъти остри критики към българските университети за ниското качество на образованието. Какви планове имате за повишаването му?
- Аз лично няма как да подобря качеството, може да го подобри цялата университетска колегия. Може би ще опитаме да създадем една система от морални и материални стимули за преподавателите, за да бъдат на гребена на най-доброто, което става в Европа. Това включва редица неща. Първото, което лично мен ме дразнеше през годините е, че дори сега, когато чета лекции в специалност международни отношения, където се влиза с изпит по чужд език, повечето студенти отказват да четат на чужд език, защото им било трудно. При нас има различни структури, които се занимават с чуждоезиково обучение, явно ще трябва или да се облегнем на една от тези структури или да създадем междинна, която да предоставя наистина качествено езиково обучение на бакалаврите. Между другото студентите плащат за това и държавата плаща със субсидията, но не го получават в момента. Другата възможност, за подобряване на качеството на обучението е да разширим обмена на преподаватели с чужбина, за да получават студентите най-доброто.
Ще въведете ли диференцирано заплащане за преподавателите?
- Разбира се. Ще създадем система за материалното им стимулиране. За момента обаче атестацията на преподавателите не върви. Тя на практика е фиктивна в цяла България, няма какво да се лъжем. Основната причина, поради която тя не върви, е именно това че от нея не следва абсолютно нищо. Не можеш да махнеш слаб преподавател или можеш да го уволниш с иключителни усилия, защото неговите права се защитават от съда. За съжаление нямаме възможност да поощряваме най-добрите преподаватели в зависимост от труда им. В близките няколко месеца ще опитаме да намерим вариант за стимулиране на добрата работа, евентуално с едно по-високото финансиране от държавата и с един по-строг контрол върху нашите собствени приходи.
При обсъждането на платформата ви стана дума за задължителните заверки за студентите, ще ги върнете ли?
- Знаете ли, колебая се какъв е смисълът да вкараш задължително в аудиторията човек, който няма да слуша, а ще се занимава с друго. Целта ми е да се поощри самостоятелната работа на студентите. Затова имам идея да се дават повече кредити за работа в библиотеки, за работа с интернет, за писане на доклади и за включване в научни колективи. Според мен е логично да се получават кредити и за стажовете на студентите в различни компании. Освен това смятам, че студентите могат да работят в администрацията. Винаги, когато можем да използваме услугите на нашите студенти за нещо, което е по-силите им, ще избягваме да прибягваме до услугите на външни фирми. Например за охраната на университета и почистването му.
Споменахте, че искате да разкриете филиали на СУ в страната и чужбина?
- Да, така е. Като декан съм водил разговори с различни местни управници, които изказаха огромно желание при тях да се разкрият платени магистратури, които да бъдат оформени според нуждите на региона. Ползата за тях е двуяка. Първо, те ще получат подготвени кадри. Второ, щом програмата е съобразена с нуждите на региона, те имат достатъчно висока гаранция, че този човек ще остане да работи там. Това го обсъждахме за Смолянско, където може да се изучават предмети, свързани с екологията, биологията на горите, културния туризъм, усилено изучаване на чужд език, курсове със Стопанския ни факултет за стартиране на малък и среден бизнес и други. Не виждам защо да не тръгнем и към откриване на филиали към съседните балкански страни. Най-вече в страните, които вече водят разговори за приемането им в ЕС, но това едва ли ще стане преди още десет години. Т.е. за този период от време ние можем да бъдем тяхната врата към Европа. Близо до нас има две-три държави - Македония, Сърбия и Босна и херцеговина, където преподаването би могло да бъде не само на английски, но и на български език. Става дума за специалности, които ще подобрят междудържавните отношения, а няма да им навредят. Освен това ме дразни тази трудно контролируема експанзия на недотам добри западни университети, които откриват филиали у нас и предлагат дипломи с твърде малка тежест в Европа. Не виждам причина защо ние да не търгнем по пътя на някаква експанзия.
Ориентирате се към чужбина, но през последната година се забеляза отлив на кандидат-студенти от СУ. Как ще обърнете тенденцията?
- Надявам се това е временно явление. Това е лошо, доколкото има по-малко хора, които внасят кандидат-студентски такси (смее се). Но ако погледнем баловете на приетите през последните две години, ще видим, че няма сериозен спад. Ние разчитаме да привличаме хората, които ще бъдат мотора на бъдещия прогрес на България. В общи линии опитът ми през изминалите 30 години ме е убедил, че всяка година ги намираме тези хора. По отношение на матурата, такава каквато е в момента, няма да я приемем за вход в университета. Ако се изгради достатъчно престижен национален оценъчен център, който да ни дава гаранция за знанията на кандидатстващите, ние бихме приели матурите. Също така тестът би могъл да стане един от елементите на кандидат-студентския изпит. Но честно казано искам младите да мислят по време на изпита си.
По какъв начин ще си кореспондирате с бизнеса?
- Безспорно трябва да работим с бизнеса, но с легитимния бизнес, а не със съмнителния и сенчестия. Бих казал, че проф. Боян Биолчев през последните години отби няколко атаки на що годе легализирал се сенчест бизнес да се настани на територията на СУ.
Наблюдава се глад за кадри в определени сектори, докато в други има пренасищане. Ще успеете ли да балансирате?
- Ще направим всичко възможно, за да задовлим нуждите на бизнеса и да балансираме с повготовката на кадри. Но все пак задачата на един университет е не само да отговаря на нуждите днес, а да има стратегическо мислене, защото нещата се променят с годините. Явно е, че имаме по-малко възможностиот други университети да контактуваме пряко с бизнеса и да му готвим кадри. За сметка на това пък сме уникални с широкото съчетание на специалности. В специалности като биология, химия, физика, математика и информатика, стопанско управление и правото ще опитаме да завържем по-тесни контакти с бизнеса.
Ще назначите мениджър за помощник ректор, който ще е външно лице за СУ. С какво ще се занимава той?
- Аз изпитвам дълбок скептицизъм относно възможностите на който и да е мой колега да обхване напълно стопанските проблеми на СУ, ако не е специалист в такава проблематика. Този човек ще следи дали фирмите изпълняват поетите ангажименти по търговете и ще отговаря за инвестиционната политика на университета. Той ще се занимава с практическата дейност, като разбира се ще има и зам.-ректор по стопанските въпроси, който ще е отговорен за глобалните насоки на развитието на СУ като бизнес среда. Търсим мениджър, млад човек с амбиции, който може да не получава толкова висока заплата по обективни причини, но след 4 години ще може да впише в биографията си, че е управлявал 40 млн. евро. Най-вероятно до три месеца ще има яснота по въпроса.
Отворен ли сте към идеята да се създаде настоятелство към университета?
- То е предвидено в закона, но знаете, че в законите през последните петнайсетина години се написаха някои неща и бяха предвидени някои институции, за които условия в България все още няма. Това беше направено къде под въздействието на ЕС, къде под желанието да маймунясваш по европейски. Като историк съм малко скептичен към създаването на настоятелство. През тези години не малка част от нашия бизнес беше поставена в една много мътна и неясна обстановка. Трябва време, за да тръгнат да се променят нагласите. Затова аз предлагам към помощник ректора мениджър и към зам.-ректора по стопанските въпроси да направим стопански съвет от представители на природните и хуманитарните факултети, които ще бдят именно за запазване на баланса между факултетите, за насоките на инвестиционната и тръжната политика. Това ми се струва за момента по-реално и това също е форма на контрол над стопанската дейност, защото всички факултети ще следят какво става и същевременно ще удовлетворим едно искане за демократизиране на процеса по взимане на решения по стопанските въпроси.
Ще въведете ли диференцирани такси, ако правителството ви позволи да ги определяте сами?
- Струва ми се, че системата на закованите стипендии и такси не е справедлива. Би трябвало те да са диференцирани. Във всеки нормален университет на Запад е така. Там се попълва декларация за доходите на родителите. Въз основа на доходите се определя таксата за първата година. Ако втората година студентът покаже много добри данни таксата автоматично се намалява.
Мислите ли, че можете да привлечете средства по други линии, а не да разчитате само на държавата?
- Това е задължително условие за един ректор. Проф. Биолчев и заместиците му се опитваха да го правят също. Ние можем да продадем науката и образователния си продукт. С други думи ние трябва да създадем оптимални условия, за да създадем един нов тип на учене и образователен продукт, който да бъде търсен. Нищо не ни пречи обучителните центрове, които имаме и вече са повече от 10, да ги направим по-гъвкави, за да предоставят различни услуги на обществото и да участват по европейски конкурси за финансиране и да развиват различни научни проекти.