Ужас! Ся ме треснаха в Размисли и страсти с такъв въпрос...
Е?
Момчета, к'во праим, к'во струваме???
Девойки - ами сега???


*Не говорим за случая "Айде, мама, иди в големия град, наеби някой хубав богат гражданин, забременей и го задължа, мама, да са ожени за тебе!"

Че въпросът си е сериозен - спор няма Аз си признавам, че не съм точно най-отговорният човек на света... Всъщност, мисля, че са твърде малко хората, които могат да се бият оправдано в гърдите с израза "на мене това не може да ми се случи...". Защото това може да се случи. На всеки. Презервативите се късат, противозачатъчните не са със 100%-ва гаранция. Календарният метод не винаги действа, а прекъсването на акта е дори смешно да се спомене като каквато и да е мярка за безопасност Единственият начин да е напълно убеден човек, че няма как да го сполети този проблем, е да не прави секс изобщо Е, аз съм на 20, ако не сега, то кога...? Ако (да чукна на дърво) някога ми се случи такова нещо обаче, не мисля, че ще съм склонна да ставам майка преди да съм емоционално и финансово подготвена за такова нещо. Едно дете трябва да расте с двама родители, с дом, да има някакво бъдеще...

аз мисля, че не бих направила аборт...ами ако нещата се объркат и стане така, че после да не мога да имам деца...? иначе съм напълно съгласна с black_lady... и до преди година, две си мислех че ако се случи със сигурност ще направя аборт... сега обаче сериозно почвам да се замислям и по- скоро бих си носила отговорността.

Напълно съм съгласна с теб. Лесно е да кажеш"никога няма да направя аборт", мислейки че си прекалено умна да забременееш в 21.век. Но никоя от нас не е ваксинирана против нежелана бременност /въпреки, че ще е много добре да открият такава ваксина /.Приятелките ми смятат, че е егоистично"да убиеш бебето си", но според мен е по-егоистично да създадеш едно дете и да го обречеш на безбъдещност... Говоря за случаите, в които е станала "случайна спойка на купон", или когато поне единят от партньорите е категоричен, че не желае да става родител /особено в тийнейджърска възраст /. Ужасена съм от класацията, според която България е на второ място в Европа по брой на аборти, но ако на мен ми дойде до главата такова нещо, също ще предпочета аборт. Знам колко е ужасно- моя близка приятелка наскоро го преживя и още не може да свикне с мисълта, че точно на нея й се е случило. Но е по-ужасно да съсипеш живота си , особено когато знаеш, че няма на кого да разчиташ.

Маньо, какво сега, ще гледаме бебок ли?

Не мога да дам съвет, няма как да ме сполети нежелана бременност Че времето и безпаричието ни никак не са подходящи за бебок в момента, не са, но пък умирам да ми се случи. За съжаление при мен методът с прекъснатия полов акт действа

Стискам палци да е фалшива тревога. Ако не е, и при двете решения ще ви се наложи да пораснете и да се научите да поемате отговорност.

А аз... много, много искам да си имам дете. Много.

Прекалено ли е висш хуморът ти, за да го разбера или просто не си разбрала - до мен не са достигали подобни сигнали, скокойно!

Тъй си помислих, да. Успокоих се

там е работата, че аз вече не се чувствам много много в тийнейджърска възраст... а такива неща по купони не съм правила и мисля, че няма и да направя. Ако се беше случило преди няколко години със сигурност бих предпочела аборт... и сега съм горе долу на това мнение, но все пак... си оставям едно НО. а пък и човек никога не е сигурен как точно би реагирал в определена ситуациа, докато не се случи.

мм,аз съм от тия дето мислят винаги за това нещо.Винаги съм се интересувала от тези неща и съм взимала мерки. Макар че ми се е случвало и да постъпвам безотговорно,да пия после хапчета и да чакам с нетърпение да ми дойде за да си отдъхна че всичко е ок( макар че това пак не е 100%-това гаранция )

Страшно отговорна е една бременност - както гледането на детето,така и самият аборт е сериозно решение. В момента обаче НЕ искам деца - решила съм че искам първо да си изкарам висшето,да имам някаква работа или изобщо да посвикна малко с живота,за да мога да бъда евентуално готова психически за една такава сериозна крачка,пък и детето има нужда от доста средства. Така че на този етап може би бих направила аборт,макар че не мога да знам със сигурност как ще реагирам.

Абе деца.... дано не ми се случва да попадна в такава нежелана ситуация ...

Сега и аз се замислих, че някой път съм бил на косъм от големи главоболия, въпреки, че по принцип съм доста стриктен

Искам дете. Искам от Него дете. Той също иска дете. От мен.
Но ... трезвият ум отрича такава възможност
Но ... ако се случи да забременея ... не знам. АКо има възможност да живеем заедно,а такава има,само желание малко трябва... бих го запазила,а и той не иска да правя аборти
АМа все пак да не се стига до таммммммммммммммммммм. сега.

Т.е. не искаш дете Сега.

Аз бих си го гледала, пък. Имам родители, които със сигурност биха ме подкрепили, майчето само ми говори как й било време да става баба... Вярно, че съм далеч от идея за деца и семейство в момента, но ако се случи да се случи, не бих направила аборт - старомодна съм и продължавам да вярвам, че това е убийство - в първата или 13-тата седмица (или в която там се води, че "фетусът" започва да се нарича "плод").

Хем искам, хем не искам но ако се случи,няма да правя аборт