Преди си мислех колко съм голям,
сега започвам
да осъзнавам колко съм малък.

Как приемате шока с невъзможността да реализираш мечтите си? Как се справяте с болката от това, че сте непълноценни?

Въобще- как се справяте с проблемите- бягате от тях надалеч, забравяте за тях или ги поставяте на дневен ред, докато не се справите?

Аз бягам. Аз забравям. Не мога повече.

Зависи от проблема. В повечето случаи съм склонна да тегля една майна и да зарежа всичко.
А мечтите имаш време да ги реализираш.
Аз поне на това се надявам. Нищо, че плановете ми се сгромолясват с пълна сила.

Всеки проблем е различен. Не може да се говори за проблемите като цяло. Не може да подхождаме по еднакъв начин към всеки. Аз си обичам проблемите и се отнасям много индивидуално и с много уважение и внимание към всеки един от тях. Те са моите малки дечица и всяко едно от тях ме учи на нещо малко за света. От децата най-много може да се научи.

Тегля майна на проблема, ако не зависи от мен. Ако зависи от мен - напреде с рогите. Ако пък виждам, че не мога да се справя/ме мързи - лъжа и си търся оправдания.
Най-общо казано

Взимаш допълнителен пълнител и пълно напред.

Kill or be killed.

Брат ми прави така и все се налага аз да му замитам следите....

а?

The big lulz happened!

Bla Bla Bla, Mr. Goldstein.

Хлъц!
(Това отговаря ли на въпроса ти? )

Та какви са тия мечти, дето не можеш да ги реализираш?

аз в първия момент се отказвам, после обаче ме е яд и си казвам “ няма пък“ и продължавам... а пък за някои проблеми е най- добре да се изчака да мине време е те се решават от самосебе си.

Тъп и упорит, това е начинът баце

и само упорит върши работа..

Да, пич, така е. От сдух полза няма- само време губиш. А и с бягство не става- ти тичаш, а проблемът лети и пак те стига. По-добре да се пребориш с него възможно най-бързо, без много да си го слагаш на сърцето. Всеки има моменти, в които се чувства непълноценен. Когато ми се случва на мен, си казвам, че след падението следва възход и мисълта, че истинската победа е трудната победа ми дава хъс да се боря до край - тъпо и упорито на пук на света

Аз лично много преживявам проблемите си...щот' като цяло съм склонна към драматизации и често придавам по-голяма значимост на определен проблем,отколкото трябва...и всичко ми изглежда адски безнадеждно и безсмислено и ...и тогава някакси ми се губи целия Смисъл...изпадам в депресия,напивам се вкъщи(сама),намирам си цигари отнякъде и се заключвам в банята,където си издишам дима в огледалото,слушам си депресарска музика и се чудя "Господи,защо на МЕН?"
.... после нещата все някакси се оправят....


А btw наистина,кои мечти не можеш да реализираш?


П.С.: За мен лично депресията на рождените ми дни е просто задължителна...та ако и при теб е нещо подобно,но се тревожи,минава....
Пък и всички сме нищожно малки в света,но именно затова трябва да се стремим да правим неща,които да ни направят големи