Ученето заради самото учене е ... тъпо. Към тази група не приспадам само т. нар. "зубъри" (онези с големите лупи, свити малко по-встрани, гледащи странно малко по-"екстровертните" си колеги). Висшето образование не е задължително. Може би някои стереотипи са го превърнали в "полузадължително", но това си е проблем на индивида вече - дали ще се "подчини" на стереотипа или не. Не знам за кой курс културология става дума точно ... а и едва ли специалността има кой знае какво значение, имам наблюдения, че ситуацията е такава каквато я описваш повсеместно. Давайте да напишем домашните, да назубрим (повтарям - да назубрим!) всичко за изпитите (където пък се държим като полуистерици), да не закъснеем за лекция, да си преснемем материалите от упражнения. В свободното време да отидем на кафе някъде където, ако не си говорим за "даскало", си губим времето обсъждайки вчерашния мач, колежката, която днес била с пембян колан, колегата, който "направо го направил смешен оня" и т.н. И вечерта - Студентски град пак на кафе/в стаята на колегата или пък "да се насмучем както само ние си знаем" някъде по дискотеките. Имам предвид - на някой наистина ли му е интересно да живее така? И какво ще разказва след 20-30 години на приятелите/децата си ? Как е бил изкарал еди-колко си при някой професор и как е купонясвал в Студград? Ами това са го правили само още ... прекалено голяма част от студентите
А и не е ли малко ... наивно да завършиш по този начин. Да караш по инерция, да се довериш на системата, че ще "направи човек от теб", да се вграждаш в дадените ти от други хора рамки ... Понякога е хубаво да се оглеждаш малко встрани, да направиш нещо различно, (не, да се напиеш в "Jim Beam", вместо у колегата не е различно!). И преди всичко - да мислиш, да се съмняваш, да търсиш повече от един източник на информация, да си задаваш въпроси - защо, защо, защо, как и т.н.

Харесва ми подписа ти, затова и аз така - излизам от полуанонимността си. Не че някога съм се стремяла да съм анонимна. Културологията ми е 2-ра специалност и се надявах, че с времето вълненията около контролните - къде да седнем, че да препишем, ще изчезнат, че ще се откажат да са специалисти по всичко и ще се съсредоточат в едно направление, но уви!
Един от проблемите е и, че малко изискваме от преподавателите си. Да вземем за пример педагоките. Защо ли? Защото там положението, с малки изключения, е плачевно. Методите на работа са праисторически, а студентите са там по нежелание и нямат никаква мотивация да променят системата. Да вземем за пример филолоиите. В Арменска филология се постараха да ни накарат да се специализираме в превод, преподаване на чужд език и дипломация. Резултатите не ми се коментират. А когато протестираш, колегите гледат тъпо и мрънкат: "А ве не се карай с тях." А съквартирантката ми, която послушно си четеше всякакви простотии по старофренски и си взе държавния с 5, не беше стъпвала във Френския център.
Да, послушни сме и това е хубаво до едно време. Докато се ориентираш и самодисциплинираш. После не е лошо и да помислиш малко.
Колкото до излизанията и забавленията, имам колежка, която от Строежа ходи на протест, а от протеста на лекции, после на купон и пак на лекции. И така можело, значи. Забравих да кажа, че минахме и през две изложби

Gia аз си мислех че си 1 курс и се възмущаваш от колегити и учитилити пък ти си чак 3 курс
да не би чак сега да си го забелязала

Темата е много полезна, особено за нас - първокурсниците, дето все още не знаем точно къде се намираме (в случая говоря за себе си, де, но и много колеги са в същото положение).
Ясно е, че всеки трябва да намери ниша, в която да задълбочава чрез самостоятелна работа(черпя опит от нашия факултет, незнам как е в останалите), но в крайна сметка ако не си взимаш изпитите, ако не спазваш срокове или не правиш задължителните курсови работи по предмети, които не са ти нито интересни, нито пък според теб няма да са ти нужни, няма и как да завършиш това, с което си се захванал..

Не става дума за напълно неучене. Още повече пък в първи курс. Първи курс трябва да ти е като опитно поле. Изпробваш наред докато намериш какво най-много ти приляга. Номера е, че тук има много повече неща за правене освен самото учене (да не говорим, че в самия учебен процес има толкова много трески за дялане, че няма на къде). А и вече сме пълнолетни хора, с което придобиваме някои граждански права, задължения и отговорности. Не може просто ей така да се примиряваме с каквото и да е около нас и да си казваме "Карай да върви". Както обича да казва един приятел - "В Университета ние не се подготвяме за нещо, което тепърва предстои, тук не ни подготвят за предстоящия живот - живота си тече ТУК И СЕГА и не трябва да го изпускаме в очакване "да ни подготвят"." (едва ли го цитирам точно, ама ... ).

За този протест, разбрах ден по-късно. Айде другия път казвайте от по-рано, а? Иначе протестите в защитана природата ги посещаваме, един третокурсник от нашите писа страшно много за тях (Симион Патеев), тъй че нас не ни барайте.
Бтв, културологията в първи блок след Плиска ли сте? Там караме История на книгата и видях табелката "Катедра по културология". Далечко е, не ви завиждам, ние сме поне само един ден.
Нещо споменаваш за неактивност на ФФ? Че те нямат ли много активен Факултетен студентски съвет? Сега ще правят съвместно с нашия проект за Дните на свободното слово (или са почнали, аз пропуснах два понеделника).

Ясно е, че нямам предвид Факултетния съвет, а по-голямата част от студентите. Не забравяйте, че Съветът не прави нищо ей така за себе си и не може да си участва в инициативите сам. Тези неща се правят за студентите, но повечето ги мързи не да участват, а просто да полюбопитстват какво е това и защо някой се мори да го прави.
Иначе последното, което бих казала за ФФ е, че е далече. Разстоянието се взима за не повече от 10 мин.
За да не добивате погрешна представа за Катедрата, да кажа, че е едно от най-готините места в уни. Тук всички сме като едно голямо семейство и, както казах, съм заобиколена от умни и способни хора. Но когато стане въпрос за нещо извън учебната програма, лошо. А,
и нещо, за което си говорихме на упражнение (защото ние тези неща си говорим ), всеки се опитва някак си да се спасява поединично. Изглежда така сякаш си противореча, но имам колеги, които са сред по-активната част, но интересностите си ги пазят за себе си. Все още не могат да разберат, че ФФ работи с хора, а не с компютри, книги или каквото там.
Колкото до Симион Патеев, онази вечер съм си легнала в 4 сутринта, защото във форума видях линк към nabludatel и не можах да се откъсна. Много талантлив!!!

Съвсем близичко е, когато Цариградско шосе не се задръсти до степен на нетърпимост. А Симион наистина е талантлив, той е нашата гордост^^ Блогът му го следя от юни някъде, покрай екопротестите. Ама така, без да очаквам, адски си помогнах за устния по журналистика - за два от три въпроса. Екоопроблеми в БГ и свобода на словото в блоговете. Е, как да не го обичам тоя човек...

оу, зачекнахме любимата ми тема(=

мислех, че целта на университета е да те социализира с хора, с които ще работиш завбъдеще и да те запознае с неща, които ще са ти необходими и полезни в практиката.

обаче в ЮФ е една идея по-различно. имаме си теория и теоретици. имаме си лекции и упражнения. и още 260, които искат да станат най-великия адвокат на планетата.

при нас отсега е започнал юруш на маслините за сесията и вече има такива, които си мерят кой колко въпроса е подготвил. аз дори не съм си чел конспектите, признавам си.

и не мога да го разбера. смятам, че трябва да сме по-колективни и повече да общуваме. да, трябва да се говори и за учебните дисциплини, но не да си мерим кой колко знае Цеко Торбов(много ме кефи т'фа име^^), а да правим share на мнения. трябват и кафета, купони, дискотеки, за да сме наясно, че все пак сме и хора. така де- все още не сме станали адвокати.

що се отнася до мейл листа- имаме ли такова нещо?:)

8ми декември- Боровец. 2 дена са 48 часа, от които при нормални условия ще спиш 16. не е толкова много загубено време. пък и ще се махнеш за малко от панелената пустиня. заслужава си. поне за мен.

метаучене

оф, не ми говори.
особено вашите момичета се едни... 99% всяка нощ се сънуват как изкачват стълбите на съдебната палата на високи токчета и костюми на шанел.

същото важи и колегите от журналистиката, но там май не се ограничават само със съдебната палата...

Може,ама аз съм книгоиздаване



не че и аз не си се представям как седя на огромен кожен стол в кабинета ми с изглед към народното събрание и казвам "спрете тоя боклук блясък, пускаме новата книга на Георги Грънчаров (:wink: )",
ама само натъмно под одеалото и гледам да не се издавам :):)

Хаха...тука се заформи поредната вражда - ФЖМК срещу ЮФ. Навсякъде сме едни и същи...кой не иска костюм на "Шанел" (примерно), ако искахме обаче САМО това като приоритет, нямаше да сме в уни-то, я стига

А мислите ли, че т.нар. "студентсване" както го описва Gia може да бъде научено по някакъв начин? Както се изразява един преподавател в ТУ-Варна "да им го набиеш в главите"? Чрез лекции, упражнения или някакъв друг вид "учебни занятия"?