Хайде на кристалите...

1. Добиче или момиче?
2. Колко даваш кристалите?
3. От какво си доволна (постигнато от теб дотук) и какво би искала да си купиш с продадените кристали

Кажи нещо за себе си, представи се едва ли не Гледам че всички много те тачат а аз съм нямал честта да се запознаем

Момци и девойки, гледам, че интересът е голям още от сутринта - алъш-вериша ще потръгне май...
Обаче сега само минавам, за да обещая, че ще отговарям честно и почтено и ще казвам цялата истина на въпросите, на които ще отговоря (което предполага, че ще има и такива, на които не ще да го сторя), но ще отговарям довечера (ако не се удавя), защото тръгвам за упражнение.

1.Какъв е човекът,който е в сърцето ти? ( без имена и подробности....просто ми го опиши така както го чувстваш :")
2.Какви книги обичаш да четеш ?
3.Кой ти е любимия автор? А негово любимо произведение и защо?
ако можеше да се превръщаш в животно,в кое би избрал? И защо?
4.Комикси четеш ли?
5.Анимации обичаш ли?
6.Белотче цъкаш ли?
7.рисуваш ли? А можеш ли да рисуваш?
8.боровинки обичаш ли ? ( а да береш? ) А за гъбки ходиш ли? Smile
9.Фантазираш ли?

Харесваш ли си факултета и специалността?
Любима дисциплина?
Най-тежък изпит досега?
А най-лесен?
Влизаш ли в още форуми?
Блог имаш ли?
Обичаш ли сняг?
Това за комиксите - много важен въпрос, повтарям Pisobella^^
А фентъзи?
Даваш ли едно кристкалче без пари за Коледа?

Айде стига толкоз. И само да си прескочила някой въпрос - ще те преследвам като данъчен.

Е, блог - дори е в подписа й бе, хора, гледайте кеърфули!

Защо Търговецът на кристал?
Бъркат ли те често с мъж заради ника?
Кога си се чувствала най-безпомощна?
А най-непобедима?

1. Добиче или момиче?
Едното не пречи на другото.
2. Колко даваш кристалите?
КристаЛ. Точка. Няма -и накрая. А ролята ми в пазара е минимална - гледам да давам щастие на онези, които се интересуват от кристалните съдове. Отмора на върха на стръмната улица... ментов чай...
3. От какво си доволна (постигнато от теб дотук) и какво би искала да си купиш с продадените кристали
От това, че станах човек. От това, че се уча всеки ден - научавам неща за себе си и другите... изобщо, развивам се (напук на заложеното като идея в ника ми). А колкото до купуването на разни неща с предполагаемите пари... преди година вероятно бих ги дал(а) на Сантяго, за да се върне в Испания и да си купи овце. Утре - по-скоро бих отишъл/а в Мека. Днес - още се колебая.
...
Не знам дали разбра нещо - но на въпросите, свързани с ника ми, ще получавате такива отговори. Търговецът на кристал е лишен от смисъл вън от контекста, в който живее.

Кажи нещо за себе си, представи се едва ли не Гледам че всички много те тачат а аз съм нямал честта да се запознаем

Не знам какво те интересува. Пък и сама за себе си не знам твърде много неща. Затовa, казано накратко, за прозаичните неща, виж тук:
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=8659&start=60 (някъде към средата на страницата).
За всичко друго - следи тази тема и питай.

Откъде идва тази твоя любов към Скандинавието? А към финския в частност?
От зимните спортове, с които съм израснала. От митологията на скандинавските народи, от мистичността... а към финския - защото миналата година по това време прекарах един семестър във Финландия и... така. Иначе норвежкият ми беше на сърце, ама на - късмет. Или съдба. Знам ли? Но езикът е прекрасен - мелодичен и странен.

Ами към журналистиката? Защо каза, че няма да се занимаваш с нея занапред?
Уел... toughie... като бях малка, четях много книги, в които журналистите бяха добри, смели хора, които търсеха истината и живееха динамичния живот, за който съм мечтала. После влязох във ФЖМК, идеалите ми се разбиха, установих, че огромна част от журналистите са продажни драскачи, които живееят в постоянна истерия и откачат млади. Или стават скучни. Не знам кое е по-лошото. Същевременно, ми се ще да вярвам, че открих 2-3 неща, в които някой ден бих могла да бъда добра и които бих вършила с удоволствие. Свързани с писане - да. С журналистика - едва ли. При все това, не отричам, че обучението във ФЖМК ми даде изключително много и ако мога да се върна назад, не бих заменила нито един от безценните си мигове във ФакултетО.

Кое е най - хубавото място в Стара Загора?
Мммм, виж, ако ме питаш за София, ще ти кажа веднага. Просто защото не са толкова много. В Стара Загора... съвсем първосигнално - Театъра (и около него), Аязмото, бул. "Митрополит Методи Кусев" в отсечката от Гъбата до Аязмото.
За заралии - квартала, ограничен между Главната, Августа Траяна, Митрополит Методи Кусев и Иван Шишман. Тих, красив и близо хем до Аязмото, хем до идеалния център. Пък и живея там.

Как виждаш себе си след дипломирането?
Ще продължа да уча. И имам още няколко мечти, които ме чакат. Във всеки случай, няма да е лесно.

Здравей първо.
1.Кое училище завърши в Стара Загора?
2.Защо избра точно него?
3.Долна или горна гъба?
4. Като го измисля ще пиша

(от тия въпроси ме беше страх много )

1.Какъв е човекът,който е в сърцето ти? ( без имена и подробности....просто ми го опиши така както го чувстваш :")
Последният, който се задържа там има-няма 5 години, с тенденция никога да не си отиде - висок, топъл... нежен, значително по-голям от мен, с душа на дете, със сърце на лъв, с прякор "Орела", красив до болка, обичан до смърт. Нямах време да разбера дали ме обичаше въпреки това, което съм, или заради него. И никога няма да разбера. Ще ми се да вярвам, че е било второто. Отплеснах се.

2.Какви книги обичаш да четеш ?
Както казва Баташов, "със сУжет". Да има увлекателна история, която да е майсторски разказана. Каква точно - зависи от настроението.

3.Кой ти е любимия автор? А негово любимо произведение и защо?
Карлос Руиз Сафон. Абсолютно, безапелационно. Обожавам стила му, историята, която гради късче по късче и която те омотава до степен да не можеш да отделиш истина, реалност от фикция, да усещаш докосването на героите му, да чуваш стъпките им... История - смислена, заплетена и поглъщаща. Няма друг разказвач като Сафон - изобщо не ми пука какво казват за него. Книгата е "Сянката на вятъра" - единственият истински шедьовър, на който съм попадала скоро и, честно казано, не вярвам, че ще попадна на друг такъв. Препоръчвам я на всеки, който има афинитет към добрата книга. Тази конкретно наистина е "дяволски добра".
Други автори, които харесвам, са Капоти, Стайнбек, от българските - Борис Априлов, за чийто произведения се боря с времето, библиотеките и спомените на съвременниците му, още - Валери Петров, Павел Вежинов, Елин Пелин, Христо Смирненски.
Но определено отличавам Сафон и Борис Априлов. Гении.

ако можеше да се превръщаш в животно,в кое би избрал? И защо?
Не бих. Честно. Не ми изглежда привлекателна идея. По-скоро бих станала невидима за мъничко.

4.Комикси четеш ли?
Все по-рядко. Иначе бях фен на Мики Маус... long ago...

5.Анимации обичаш ли?
Ооо, Шрек (всичките му части), Рататуи, Том и Джери (изключително много!)... май обаче не се сещам за други, които да са ми на сърце.

6.Белотче цъкаш ли?
О, да В училище даже си бяхме едно постоянно каре, игаехме с най-добрия ми приятел.

7.рисуваш ли? А можеш ли да рисуваш?
Не и на двата. Някога това много ме тормозеше. После свикнах с мисълта, че човек не може да може всичко

8.боровинки обичаш ли ? ( а да береш? ) А за гъбки ходиш ли?
Хъх...да, не, не. Изчерпателна ли бях?

9.Фантазираш ли?
Да, понякога - заплашително много. Все още различавам реалността. В повечето случаи. Заблихосана съм си, и това е.

Харесваш ли си факултета и специалността?
Да, определено. Не бих ги сменила.

Любима дисциплина?
Социология.

Най-тежък изпит досега?
Медийно право. Но е субективно.

А най-лесен?
Много "лесни" съм имала. Лесни за взимане, имам предвид. "Лесен" като "приятен за четене и за явяване" - социология.

Влизаш ли в още форуми?
Да, но не в много, защото времето ми е кът. Освен тук, пиша във форума на ФЖМК (Carax) и в един форум за биатлон.

Блог имаш ли?
Както Жоруел е отбелязал, не само, че имам, ами и линкът към него е в подписа ми е.

Обичаш ли сняг?
Обожавам.

Това за комиксите - много важен въпрос, повтарям Pisobella^^
Отговорих й.

А фентъзи?
Не. По-скоро - да, но само "Хрониките на Амбър". Беше отдавна, преди 5-6 години. Много ме бяха грабнали. Ценна книга е, предлага интересни модели за поведение. И Зелазни пише хубаво.

Даваш ли едно кристкалче без пари за Коледа?
Стига с тия кристали, пишман станах вече...

Защо Търговецът на кристал?
Заради едноимения герой на Коелю от "Алхимикът". Насилих се да прочета книгата заради един много хубав спектакъл. Книгата не струва, определено, но по онова време се идентифицирах на 100% с Търговеца. Препоръчвам ви да прочетете онлайн десетте странички, в които той се появява. Ония времена вече отминаха, но спомените са странно нещо. Топлят. Продължавам да нося желанието да бъда като него, но животът вече не ми го позволява.

Бъркат ли те често с мъж заради ника?
Случва се. Не мога да се сърдя, това е Интернет.

Кога си се чувствала най-безпомощна?
Когато не можах да задържа човека от първия въпрос на Писобела. Просто не можех.

А най-непобедима?
Едни особени ситуации, които не могат да се опишат. Хубаво е, че ги има.