Здравей първо.
Здравей и на теб.

1.Кое училище завърши в Стара Загора?
ГПЧЕ "Ромен Ролан" с английски и немски.
2.Защо избра точно него?
Учеше ми се чужд език, а не математика. Никога не ми е вървяла (макар че живея на по-малко от 2 минути от МГто ), за разлика от езиците. исках хуманитарен профил.
3.Долна или горна гъба?
Долна, там са срещите ни. Иначе Горната по си я обичам, защото е по-близо до Театъра и не е така пренаселена, ама...
4. Като го измисля ще пиша
Чакам...

Интересно... Набор 85 си, нали? Хмммм... случайно да си имала една съученичка на име Бистра Михайлова?

Да, прекрасно момиче - тиха, скромна, свястна, хубава, умна и ученолюбива. Седеше на чина пред мен. В момента е английска филология, 4ти курс.

любовта ти към театъра е видна мен ме интересува как точно се запали и кога?

най-хубавата ти година през живота? на кратко защо?

в четвърти курс ходите ли на лекции?

не искам да те питам, искам да ти кажа- много ми е приятно да ти чета мненията, сякаш от тях струи интелигентност.

а за да не спамя:
Как върви дейността ти в клуба на безсънните сънливци?:)

любовта ти към театъра е видна мен ме интересува как точно се запали и кога?
Уф, че въпроси задаваш! На опера ме водеше майчето, още когато бях съвсем малка. После операта ни изгоря, спрях да ходя и когато бях в 6ти клас, ни водиха на театър от училище - "Боряна" на Йовков. Играеше кръщелник на баба и дядо (той беше Павлето) и, съответно, бях много горда, че познавам един от актьорите Много си го обичах, казваше се Велизар Лазаров и беше първата ми детска любов - нали се сещаш, от ония, дето са изначално обречени и ги израстваш с времето, но ти оставят едни от най-милите спомени за пеперуди в стомаха и трепетно очакване. Велизар почина преди няколко месеца, през юни, още ми е трудно да го приема - 2 седмици по-късно щеше да навърши 39. Това е друга тема.
Та така се почна - първите няколко пъти ходих заради него, после установих, че има и много добри "други" постановки, постепенно си изградих някаква представа за добро/лошо, създадох си определен вкус... На 16 попаднах отново в кукления театър и оттогава не съм излязла оттам - движа се в тази среда, познавам се с част от актьорите и... май това е. Обобщено, любовта ми към операта датира отпреди да се помня, към театъра - от почти 10 години, а към кукления театър - отпреди... 6 години. Претенции да съм експерт нямам, при все, че съм учила режисура - просто съм гледала и чела доста.

най-хубавата ти година през живота? на кратко защо?
Няма накратко. 6ти клас беше много хубав, 8ми-също, 10ти - изобщо, четните. Но най-смислената и изпълнена с емоции беше годината, в която бях 1ви курс - 2004/2005. Не мога да кажа, че беше най-хубава, категорично не. Сблъсках се със смъртта (при това - 2 пъти в рамките на половин година), наложи се да порасна много бързо, да приема неизбежността на загубата, да приема, че напускайки една стая в една майска нощ, я напускам завинаги... всичко се промени за отрицателно време (местожителство, занимание, компания, приятелства - от старите останаха само 2, но тях не си ги заменям за нищо на света), но се случиха и много хубави неща - изживях една много, много истинска любов, за пръв път работих като асистент-режисьор, при това - с чудесни хора (в голямата си част...) и то по заглавие, което ми е много любимо. Просто беше една година, в която всеки ден беше шамар, но и житейски урок - от най-ценните.

в четвърти курс ходите ли на лекции?
Колегите - почти не. Аз ходя. Даже много редовно, чак сама се учудвам на себе си. И във ФЖМК, и във ФФ.

Трогната съм. Сериозно говоря и благодаря.


Не питай. Продължавам да се суча нощем и да вия срещу луната...

Би ли дала някакво разяснение относно подписа ти?

Би ли дала някакво разяснение относно подписа ти?

Нищо кой знае какво - нещо подобно бях чела някога... някъде... Толкова отдавна, че нито помня какво е било, нито - къде съм го чела. Просто се сетих за идеята и си я доразвих и дописах, така че подписът ми е "полу-мой", но отговаря изцяло на начина, по който се чувствам доволно често. После ми го "откраднаха" от няколко места, но авторски права нямам. Пък и идеята като цяло бе чужда, само изпълнението -мое.
Харесвам си го. А вие?

Лека нощ от мен... и сладки сънища (на тези, които могат да спят. Radja, на теб... дълга и хубава вечер желая )

Хм, старозагорки, а като толкова харесвате театъра си, знаете ли, че един от най-смелите български пилоти-изтребители е участвал в построяването му? Един насила приземен летец-герой, принуден да бърка бетон - Чудомир Топлодолски. Ще ви разкажа за него скоро в поредицата за летци в блога http://tritesestri.blogspot.com/

А от Казански?
А за отсечката от Верея до училището"Васил Левски" какво мислиш?
Любимо кафене в Стара Загора?
А за "Лозенец" какво мислиш?
Преди Езиковата,къде си учила?
А за "часовника" какво мислиш?

Малко локални въпросчета :

1. Ъм ... обичаш ли Drums ?!
Ъм... това е единственото заведение в Стара Загора, което понасям повече от добре. И единственото, където, съответно, ходя - когато се случи да имам компания и желание, което е рядко. Сещаш ли се за онзи тип, дето адски много прилича на Бон Джоуви и виси там най-редовно? Страшен е.

2. Препоръчай ми нещо от нашите спектакли ... ( през декември бих могла да посетя нещичко там )
Честно? Нищо. Проблемът на нашия театър е, че взеха един цял клас от НАТФИЗ и ги "приземиха" на наша почва - млади, готини и... еднотипни. Съответно, започнаха да идват все повече "софийски" режисьори, които да работят с тях и които познават много добре класа си, но не и старозагорската публика. Не съм гледала абсолютно всичко, но онова, което видях, ме потресе. Ужасно ми липсва съставът на театъра от сезон 1999/2000 и по-рано: Ивелин, Ивалин, двете Светли, Диана, Галя, Велизар и Веско (Бог да ги прости и двамата), също Бойо Боев, Димитър и д-р Луканов. Ей това беше съставът, който можеше да извърши чудеса от храброст. Голяма част от тях все още играят, но им дават смехотворно малки роли; други се пропиха, трети си отидоха; четвърти се занимават с друго... Тъжна история.
В кукления ти препоръчвам "Кралят елен" - много е чаровно.

3. Сантиментално място (не просто любимо) ?! 1вата асоциация, която протичва в мислите ти ...?!
Първосигнално - 4 са местата. Едното е двора на катедралния храм "Св. Димитър" (там, където е Метоха, където е живял Левски) - там съм прекарала огромната част от детството си, винаги обичам да се връщам там, макар сега да ми е мъчно за ония години. Второто е улица "Захарий Княжевски" (между Съда и бариерата на Окръжна болница). Много сантиментално. Третото е Античният форум, заради всички нерви и безкрайно щастливи мигове там. Мога да говоря още много за там. Не искам. И последното - Алековият кът, където посрещнахме изгрева със скромна компания след абитуриентския бал (другите решиха да ходят да затварят "Европа"-та, ама ние нали все сме били порода "you're never gonna fit in much, kid", както пеят My Chemical Romance, решихме да си се "разделим" както си трябва) - аз, Тошо, Нед и Иван Колев. И на връщане разливахме с широки жестове останалата бира, за да ни върви по бира в живота, а една баба ни спря и започна да ни обяснява колко ни се радва и как ни желае да сме много, много щастливи в живота. Последният празничен 24. май.
4. Някога да си взимала участие в писането/редактирането на "Пътеки" ?! Бтв - имам списанията след 2004та вкъщи и ги прелиствах с интерес...
Да бе, накараха ме да дам текстове 1-2 пъти, но май беше преди 2004 (мисля че 2001 имах нещо, Боже, колко отдавна е било!). Всъщност, 2004 беше втория път, когато Райкова май беше дала нещо от мое име, аз обаче го смятах за слабо, бях й направила фасон... накрая не помня дали го пуснаха, или не. Така и не си взех книжка.
Виж, в една самодейност имах много "дейно" участие - още се гордея с образа си на зла мацка, която тормози начинаеща тийн-банда музиканти Не е истина какъв кеф беше!

5. Детски спомен ... силен, по-скоро сетивен , а не тършуван с усилие - 'айде - можеш да посочиш и място/човек, с когото го свързваш ?! (Аз лично прекалено добре си спомням онези - двойните люлки в градската градина - преди ремонта, спонсориран от Данон )
Люлките със синджири в градската - най-старите, белите - с дървена седалка с 4 болтчета и извито желязо за краката. На тях играехме на "Мишел Вайан" - имаше едно такова френско детско филмче за автомобилни състезатели. Също и игрите на "Ответен удар" (аз, естествено, винаги бях Питър Синклер, ако това ти говори нещо)и, това го отделям на нов ред, защото е много важен спомен (не толкова сетивен, обаче пък колко е скъп...):
правихме си детективско бюро (аз бях на не повече от 10, другите двама бяха на 8 и 9 години), бяхме разлепили обяви из квартала и, за да не давам дом. телефон за "информация и поръчки", дадох телефона на работното място на баща ми

6. Тихият център , а ?! . А разхождала ли си се из Железник ( където е моето вкъщи ) . Впечатления ?
Девойко! Че аз изкарах една цяла учебна година в Железник, докато траеше ремонта на "РР". Изведнъж се оказа, че вместо за 3 минути пеш, стигам до училище за около час, при това с омразния градски транспорт. Впрочем, изведнъж го заобичах (като в "Момчето си отива": "А сега? - Сега го обичам.") и сега 36 (с алтернативи 61, 13, 20, 33 и всичко, което отива към Верея) ми е много, много скъп спомен за загубени волейболни срещи, дълго чакане на спирката в мразовития "железничарски" вятър... объркани задачи по математика, учител по физическо, който прилича на Ленин и много, много смях. Казано накратко: не обичам квартала, но обичам спомените си, свързани с него. (Затова и в един от отговорите казах, че 10ти клас ми е много ценна година).

А от Казански?
Ще те разочаровам - почти нямам познати, които живеят там, а още по-рядко - някаква работа в тази посока. Така че нямам мнение - нито добро, нито лошо.

А за отсечката от Верея до училището"Васил Левски" какво мислиш?
Е, кво... сега ще се разпитваме улица по улица ли? Главната - що ролери сме карали там... много мотане, много махане на крачоли, много нещо, ейййй... Само че аз харесвам цялата отсечка - и към Мототехника надолу и към Пето основно. Последните 1-2 пъти обаче ми се стори много пуста.

Любимо кафене в Стара Загора?
Само Дръмс-а, както вече стана ясно. Ама аз и по кафенета ходя мноооого рядко.

А за "Лозенец" какво мислиш?
Хора като хора. Не бих се разхождала сама там, обаче. И имат много сателитни чинии.

Преди Езиковата,къде си учила?
2 ОУ "Петко Славейков" - по диагонал от Операта.

А за "часовника" какво мислиш?
Почти никога не си уреждам срещи там, не ме кефи. Още повече, че ни излъгаха - тоя часовник щял да изостава с по 2 секунди на хилядолетие, пък той след по-малко от 3 години съвсем сдаде багажа, та чак го и махнаха. Гъбата е мястото, или Театъра, ако говорим за срещи.

1. Кой е последния филм с Винсънт Д'Онофрио, който гледа?
2. Кой ти е любимия англииски тим?
3. Дай своя снимка, която още не си давала у форума?
4. Какво мислиш за младото поколение - набор 88
5. А за групата 88?
6. А за малките пантери?
7. А за Орлин Горанов?
8. И последно - за Г.Лозанов?
9. Коя от костенурките-нинджа е замислена като гей-персонажа в комикса?
10. Преследваш ли дракона?
11. Защо не?
12. Бачка ли ти зарядното на телефона?
13. Мразиш ли числото 13?
14. Как е правилно - Ирак или Иран?
15. А Ботив или Ботяв?
16. Пусни любимата ти емотиконка!
17. А сега кажи виц (може копи-пейст)
18. Кой е Чък Норис?
19. А Ленърд и Шелдън?
20. Том или Джери?
21. Супермен или Батман?
22. Румънеца или Енчев?
23. Екстрасенс или Екстра Нина?
24. Разбираш ли се с вашите?
25. Последен въпрос: "Кой от Левски искаш за гадже?"

хаха е че моите въпроси толкова ли са страшни? Или конкретно първият те "плашеше"?

Иначе да те помъча още малко
1. Някое място,което те омагьосва ? Било то с визия,с усещане.... с каквото и да е?
2. А къде искаш да отидеш(по света)?
3. А ако беше някакво фантазно място,какво щеше да е то?
4. Окултното/Мистичното/Необяснимото влече ли те? Ако да - какво по-точно?
5. Митичните животни ? Вярваш ли в тях? Кое ти допада?
6. Имала ли си желанието да имаш някакво конкретно животно,а не си могла?
7. Ако беше невидима,какво би направила? Защо искаш да си невидима?