мисля че в правилата пиши от заглавието да се разбира темата а тва "А ве хора кво става"е доста объркващо
Макър и зачел пъвия пост не ми стаа ясно ква точно е темата-за несплотеноста и дезорганизацията на студентити или и аз не нам кво точно,за студентския съвет ли...извъобще не е ясну

Кви целувки и милувки чакате? Трябва да се подготвите за живота, а живота е много кофти нещо.

Аз не съм активист и никога няма да бъда.
Не съм влязла да проявявам организаторски
качества, а да завърша специалност, която
макар да не е "арабска" изисква много яко
засядане на трибуквието. Въобще не ме
интересуват мероприятията, защото:
1. Почти винаги са скучни.
2. Почти винаги са безполезни.
3. Отнема ми поне 1-2 часа от мястото
на събитието до вкъщи.
Не предпочитам поради тази причина да
бъда окачествявана като инертна и ленна,
най-малкото защото имам ТК и стаж в нея.
Важно ми е да завърша. Най-вече.

Надявам се като пишем, да четем и какво пишат другите

Неслучайно активизиране и активни е в кавички.

Каква специалност и кой курс си mebbeth ?

coolman, като на разпит малко, а?
Била съм 1, 2 и 3-ти курс БФ, сега съм
пак първи, сърбо-хърватски уча във
ФСФ. Това какво общо има с темата?

Няма общо. Стана ми интересно коя е тази специалност, на която отделяш толкова време ... Правя си нещо като "класьор" на специалностите (не не се опитвам да омаловажа специалността ти, чист интерес).

мисля че всеки отделя различно внимание,независимо от специалността. Някои се отдават повече,други пък изобщо. Това дали самата специалност изисква да се учи много или не,няма никакво отношение с това колко време й се отделя.

Мисля, че темата е хубава, въпреки всичко. Ако от заглавието не става ясно за какво е и модераторите намерят за необходимо, нека го променят. То е такова, защото е в резултат на афект.
После, мисля, прекрасно си личи за какво е. Аз си казах мнението и първо, за да не се повтарям и второ, защото ми писна да търся в google текста на "Френско грозде", цитирам по памет Чехов: "Ако в живота има смисъл и цел, този смисъл и тази цел съвсем не са в нашето щастие, а в нещо много по-голямо и по-разумно. Докато сте млад, ..., не позволявайте да ви приспят. Правете Добро."
Смятам, че да организираш хората в помощ на природата или болни дечица, не е форма на висш активизъм. A чисто човешка, нормална дейност. Обратното НЕ Е НОРМАЛНО. НЕ Е НОРМАЛНО да учиш в БФ и да ти е все едно к'во става с (българската) природа. НЕ Е НОРМАЛНО да учиш Психология и да ти е все едно какво става в ДПУ-тата. НЕ Е НОРМАЛНО да учиш културология и да не ти пука, че на никой не му пука. Не е нормално да си млад и да спиш. Ок, не да спиш - ние учим, работим, забавляваме се, но... някак си има и други неща освен собственото ни благополучие.
Напоследък научих една много хубава думичка. Не че не съм я знаела, но сега видях какво точно значи: О-СМЕЛ-ЯВАЙ СЕ.
Така че осмелявайте се. И... се усмихвайте.

О Ама ти си по-голяма активистка от мен май си за управленски пост

Искам да кажа едно голямо БРАВО на Gia за поста й. Съгласявам се напълно с всичко, казано от нея. Не бих могла да го кажа толкова добре. А този цитат от Чехов м хареса изключително много. Лошото е, че повечето млади в България са си сякаш приспани още от деца, това трябва да се промени.

Не мисля, че благотворителността
или пукането за нещо е причина
да се похвалиш колко човечен/отговорен/деен си.
Всъщност това е последното нещо,
с което бих се изтъкнала. Обикновено
КПД-то на този род дейности е
обратно пропорционално на обговарянето им.

А ти с какво би се "изтъкнала"?

С личните постижения, които са моя заслуга.
Относно правенето на дела за "ей така",
от които удовлетворението е нематериално
мога да приложа и снимков материал, но все
си мисля, че показването му няма да допринесе с нищо.
Аз не обичам да ми казват "Браво!".

А защо според теб подписът ми е такъв? Защото "твоите лични постижения" могат да бъдат прекрасен пример за нас.
Аз пък обичам да ми казват "Браво!" и обичам да правят като мен и обичам да правя като другите.
Никой няма да изгуби, ако споделиш с някого нещо хубаво, което си направила. Не казвам сега да правим отчети из форумите. А просто да споделяме с най-близките си това, което ни радва и тормози. Знам, че не всяко нещо ни се иска да бъде споделено, но не се знае кой кога с какво може да ти помогне или да се вдъхнови от теб

Gia, потвърждавам, че си напълно права.
Да споделяш с близките ти хора, както и с
тези, за които си преценил, че има смисъл.
Обаче доброто, за наше съжаление, не се
разпространява лесно с личен пример,
за разлика от лошото. Много по-често срещано
е добрият пример да бъде обявен за "лудост",
а за примери всеки би се сетил.