|
Трябва да се прави разлика между еволюция и диалект. Почти всички отклонения от книжовната норма в София не са еволюция, защото първо не са нови, те винаги са си били част от местните диалекти (например мекането, липсата на минало несвършено деятелно причастие, образуващо преизказно наклонение, и др.), второ те са териториално ограничени, което си ги прави чист диалект.
Освен това в последните години е забелязана тенденция, и това не е пак лично мое мнение, а на преподаватели в СУ, каквато беше Красимира Алексова, че говорът в София от една страна и говорите в провинцията, включително Западна България, от друга се развиват в различни посоки, например в моя поток имамe колеги от всички краища на България, а само софиянци мекат.
Пък и, не искам да се обиждате, но една част от диалектизмите (като например липсата на минало несвършено деятелно причастие) са си откровенно сръбски и ви гарантирам, че никога няма да бъдат инкорпорирани в книжовния език.
Не искам да ме набеждавате, че това са мои мнения, защото не е така. Просто казвам какво пише в диалектните атласи, граматиките и изследванията на разговорната реч, проведени от преподаватели в СУ, няма да споря за тях, защото са си факти.
Ти казваш, че езикът се развива, да това по принцип е правилно, обаче той се развива изключително бавно. Например ти можеш ли да посочиш какви са разликите между книжовния език около 1900 и сега (почти никакви, главно лексикални - много нови думи от чужди езици, и правописни - малко по-различна азбука, но няма граматични различия)? Но какви са разликите между речта на баба ти и дядо ти и твоята? Кой говори по-книжовно - ти или те? Каква мислиш е ситуацията в цяла България? На английски терминът за развитието на българските диалекти през последните стотина години е Dialect levelling, то ест отделните говори се приближавът към книжовния език. Това се случва в Цяла България, дори в София, просто там нещата са по-различни поради някои социалнополитически причини, появили се през последните двайсетина години на преход и София, като столица и политически център на България, беше най-силно засегната от тях.
Друг факт е, че скоростта на развитие на един език е обратно пропорционална на нивото на качеството на образование на дадения език. Например ако си учил френски, прочети Декларацията за правата на човека и гражданина: [url]http://fr.wikisource.org/wiki/Déclaration_des_Droits_de_l'Homme_et_du_Citoyen[/url], написана през 1789, а пък ако си учил английски - Декларацията на независимостта: [url]http://en.wikisource.org/wiki/United_States_Declaration_of_Independence[/url], написана през 1776. Да забелязваш някакви съществени разлики между френския/английския език тогава и сега. Прочети обаче "История славянобългарска" в оригинал, която, като изключим предговора, който е на някаква руска рецензия на старобългарския, е написана на разговорен български пак някъде около същото време: 1760 – 1762г. Определено има съществени различия между днешния и тогавашния български. Защо е това различие между българския и френския/английския? Ами френският и английският език са били кодифицирани бая време преди написването на споменатите текстове, то ест от момента на кодифицирането им до сега винаги е имало образование на дадения език, пишела се е литература, имало е преса. Докато между написването на "История славянобългарска" и кодифицирането на българския език (възрожденската литература) има дупка от около 80-100 години. Виждаш ли колко може да се развие един език за 100 години при липса на образование?
Освен това българският език е доста разчленен, има диалекти, които не са напълно разбираеми за всички. Например аз, както и много други хора от Източна България, почти не разбираме (или с голяма трудност) чистия шопски диалект. Нормално е като отидеш в някое изолирано планиско село да не разбереш всичко, което ти се говори, обаче не е нормално като отидеш в столицата, качиш се някой трамвай, да не разбереш какво говорят малките столичанчета тръгнали на училище. Съвсем сериозно ви казвам, това ми се е случвало, даже имаше един епизод на "Кой е по-по-най", който го даваха по Господари на ефира, където едно дете говореше на "он, они" вместо "той, те".
И още, в моята група има софиянци, които говорят на "двама хора" (вместо двама души/човека) и на "няколко острови" (вместо няколко островА), те сами даже се усещат, че говорят по-зле от нас. Много хора сме забелязали, че малките деца в София, говорят изключително лошо. Има значителна разлика между говора на децата под 10-годишна възраст в провинцията и столицата и колкото възрастта намалява, толкова по-значителна става разликата. Много се залъгвате, ако си мислите, че, говорейки на "двама хора", "бЯли" и т.н., ще ни убедите, че това е модерното развитие на езика, просто защото това звучи гадно. Обясних, че както на вас, някои провинциални диалектизми ви звучат гадно и смешно, така и нас някои софийски диалектизми ни звучат гадно и смешно. Специално "двама хора" даже не звучи на диалект, ами направо на развален български, все едно да кажеш "един кифла", така говорят циганите.
С това не искам да кажа, че образованието в София е по-западнало от образованието в провинцията. Просто единственото нещо, което нас ни спасява е, че сме с по-ниско самочувствие и като по телевизиите и на живо постоянно ни повтаряте, че говорим на селски диалект, ние се стремим да говорим по-книжовно, а не на родния си диалект. Докато при вас, софиянци, нещата не стоят така, виж се дори самия ти, inaccessibility. Ти не наричаш не наричаш начина на говорене в София диалект, ами "жаргон, който по природа иска да измести официалния език", а аз вече обясних защо е диалект. Така си е, ако попиташ един човек от провинцията как говори, ще ти каже "пучти книжовну", докато софиянци казват "ами правилно си говоря, това моето не е диалект, ами жаргон". Абсолютно неправилно е да наричаш собствения си диалект еволюция. Тук пак ще кажете, че София е по-важна, но въпросът е принципен. Дори днешният софийски диалект да се обяви за официален, това ще бъде само заради 18 години некачествено образование. Добре, днес ще е мекането, екането и т. н. ами след още 18 години какво ще е, мъкането (Я правиМ, Я мислиМ) ли? 20 години са немислимо малък период за езикови реформи в една модерна европейска държава (каквато уж се мъчим да бъдем). Ако се следва този принцип, първото, което е, голяма част от народа няма да може да сварва да следва езика и второто, което е, това е непрестижно, немислимо. Ще се получи като с "История Славянобългарска". След 100 години няма да могат да разбират, какво се е говорело по телевизиите, какво се е пишело в книгите. Какво ще превеждат ли? Това е и една от главните причини в западните страни да са толкова строги и неприятелски настроени към езиковите реформи - да не се налага превод. Пример за испанския: "Дон Кихот" е била написана не преди 200 години като горните декларации, ами прди 400, ама си е напълно разбираема за съвременния испаноговорящ. Да, звучи архаично, ама се разбира. Шекспир също е творил някъде преди 400 години, езикът му е архаичен, но с малко усилия се разбира. Ако видиш текст на разговорен български отпреди 400 години, каква част от него си мислиш, че ще разбереш? На запад знаеш ли колко учебници, романи, повести, документи и т.н. нататък са били написани за тези 400 години? Невъзможно и немислимо е да се превеждат.
Просто трябва да се стремим да говорим на стандартения език, а не на родните си диалекти, обаче не всички го правим.
|