Освен това, имам много против това Държавата (в лицето на "женския поп в гражданското") да ми "разреши" да се обичаме "законно". Аз, ако трябва да давам обет, ще давам обет пред Господ (в когото вярвам, независимо кой какво казва), пред себе си и пред човека, когото съм избрала. Държавата не ми е никаква и документ от нея не ми трябва. В този смисъл съм против брака.
От друга страна обаче, в момента, в който обявят равна валидност на църковния брак с този на гражданския (не е чак толкова далеч моментът), зае*авам женския поп и, ако съм убедена, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си, обличам най-красивата бяла рокля (ех, какво да се прави, и аз понякога се радвам на такива неща) и - в църквата.
Обобщено казано: аз да намеря точния човек, пък... подписът ми е най-белият кахър.

абсурдно е да се ожениш на 20 или 23-4

Според мен човек не трябва да се жени само заради някаква илюзия за сигурност.
Брака, като че ли е изгубил символиката си и се е превърнал в нещо в което се търси гаранция за нещо.

А да се търси брак само за голата символика по-добре ли е? Любов и романтика, вечна обреченост и отдаденост един на друг и хепи енд?
Наречи ме материалистка, неромантичка или каквото още може да се измисли тогава, но факт си е, че за мен бракът има много по-голяма стойност от гледна точка на сигурността, отколкото на символиката Искам децата ми да растат с двама женени родители. Искам никой да не може да ги назове с някой от грозните епитети, с които понякога наричат децата от неозаконена връзка. Искам децата ми да имат семейство, минаващо за "нормално" - не толкова, защото аз ценя нормалността, а просто понеже те ще бъдат твърде чувствителни относно общественото мнение, докато не стигнат поне една определена възраст

Да съгласна съм, затова казах НЕ САМО заради... а пък един човек колкото може да е безотговорен по отношение на децата си, когато е женен, толкова може да е отговорен и без да е женен. Аз лично не смятам да се обвързвам с човек, за когото смятам, че може да ме изостави заедно с децата ми, а ако го направи по- добре да не приемам помощ от такъв тип. Все пак не отричам брака, бих се оженила за човека когото обичам, просто защото така чувствам, че е правилно и нормално, а не защото ме е страх да не ме изостави.

То 100% гаранция, че никога няма да те остави, просто не може да има Честичко мъжете, особено онези на една определена възраст, нещо ги прехваща и разбиват семействата си Имам позната, която се чувства доста глупаво, задето баща й ги заряза заради момиче на нейните години

истински мъж е този,който поставя семейството си на 1 място,а не този,който на 30 или 50 все още не се е научил да си държи нещото в гащите.а в 21 век да намериш човек,на когото можеш да вярваш е малко невъзможно....защото това е животинско,те никога няма да се променят.

истински мъж е този,който не би създал семейство с такива предубедени момиченца като тебе

истински мъж е този,който поставя семейството си на 1 място,а не този,който на 30 или 50 все още не се е научил да си държи нещото в гащите.а в 21 век да намериш човек,на когото можеш да вярваш е малко невъзможно....защото това е животинско,те никога няма да се променят.

В някои случаи изневерите укрепват брака...