Вчера в Ректората в Северното крило в коридора от фоайето към стола забелязах access point-ове монтирани на тавана. Мммм, браво, браво. Хубав, бърз нет, изтеглих сума песни на Драгана и Цеца и атачмъни от пощенските си кутии.
И сега една сериозна критика. От цялата работа ми стана чудно, защо от всеки АП е пусната отделна мрежа със оригиналнo измислени SSID-та: Aud224, SU-GGF, Room255 и отвсякъде, разбира се, се раздава отделен IP адрес. (днес получих същите адреси (говорим за клас С), което ме навежда на мисълта, че за 24 часа е нямало кой-знае колко потребители Както и да е ) Е. Хората, които са измислили това, не са ли се сетили, че може да бъдат всичките АП-та в една мрежа и да не се налага ръчно да сменяш мрежите, когато обхвата замре, а автоматично да се суичва от мрежа на мрежа докато се движиш. Сега както е, трябва да се седи на едно место. Ако някой външен човек види такова решение, ще остане с лошо впечатление.
За да не продължавам да говоря абстрактно, давам пример с мрежи, които ползвате всеки ден, а именно GSM. Какво щеше да стане, ако мрежата на един мобилен оператор не беше клетъчно базирана, ами всяка антена бачка сама за себе си. Много просто. Докато пътувате в автобуса един разговор няма да може да проведете, защото ще се дискънектнете в края на обхвата на антената и разговора ще се прекрати. Представете си на всяка половин минута да се прекъсва разговора и наново да се кънектвате. А времето, необходимо да се инициализира устройство (телефон) в GSM мрежата е, когато след като попълните ПИН кода си, докато върви надписчето "Търсене на мрежа" или нещо подобно в различните реализации на мобилни телефони. Идеята на Мобилните Превключвателни Центрове (МПЦ) е точно тази. Като ви намалява обхвата (съотношението сигнал/шум намалява, т.е. шума расте) МПЦ-то ви суичва към съседна клетка с по-добро съотношение сигнал/шум на друга честота. Така разговора не се прекратява, дори да се движите, а вие не усещате какво всъщност става зад кулисите.
След като проведох тази кратка лекция по отношение на комутацията, съвсем сериозно ако знаех, кой е автора на мрежите в Ректората, да го светна пича как стават хубавите работи. Не че във ФМИ-то има и толкова (още се протаква работата), но е хубаво когато се прави нещо, да се прави както трябва

Дори и в Ректората няма достатъчно пойнтове...

Да. В двора няма нет, но при сегашната конфигурация с няколко голи пойнта не в това е проблема
Без да навлизам в дълбоките теории за шестоъгълните клетки или разположение на приемо/предаватели в сгради, помещения или на открито, ще кажа, че със същото количество пойнове, може да се получи много по-добър резултат. Не в количеството е проблема, а в реализацията. За повечето това може да е последна дупка на кавала, но ако си говорим как трябва да е, нещата стоят по съвсем различен начин

Знаеш кво да сваляш

Миле Китич и Тони Стораро,
всичко друго е излишно ;-}

Аз имах претенции че ги знам сичките ама тоз първия ни съм го чувал
вероватно е македонец

Не знаеш Миле?
МИЛИОНИ КАМИОНИ?!
О, не!
MILE KITIC - MILIONI KAMIONI
Ма веднагически да гледаш!

А мерси
аз тая песен я знам че я пее Вероника
все пак нейния вариант ми харесва повече

Друго си е все пак сръбското звучене и специфичния сръбски говор на Миле

Мда де по принцип предпочитам оригинала ама не им знам заглавията

Смяташ ли, че темата за "безжичните мрежи в ректората" е най-подходяща за това да коментираш дали ти харесват повече сръбските/гръцките/македонските песни или българските им чалга-интерпретации

Ноу Миле, ноу парти!


Наистина, ако незнаеш Миле Китич, ти незнаеш нищо!!!
За мен това е най-великото сръбско - http://vbox7.com/play:dc63a68a
поздрав

А мерси за поздрава
ноу Къпина ноу парти http://vbox7.com/play:c3f1071b
поздрав

Ба си свинщината....

Защо все така става, че колкото и да говоря сериозно, един като се хване за веселото в обясненията ми и отиде...
Асистентката по Педагогика ми казва, че след урока в главите на учениците ще останат смешките и лафовете ми по повод проекта, който се опитах да й представя