Amellie написа:
Истина е , че не оценяваме това, което имаме, защото винаги се сравняваме с онези, които имат повече от нас. Това е съвсем естествено, защото всеки иска да се развива, а не да се връща назад. Преди всичко обаче не трябва да забравяме да бъдем хора и да си помагаме, защото доброто в света не се губи. За някои това може би звучи като архаичен израз на Достоевски, но според мен ,е вярно. За пример ще посоча един възрастен глухоням просяк, който всяка седмица идва в студиото, в което работя, и аз му изсипвам в шепата всички монети, които намирам в джоба си. За мен това е нищо- дали ще ги дам на него ,или ще ми ги глътне автоматът за кафе- все едно. Но благодарният му поглед, когато стисне стотинките, просто не може да се опише. Понякога и със съвсем нищожен жест можем да зарадваме някого и поне малко да му помогнем.
А що се отнася до агитирането на останалите, нали все някой трябва да им напомни, че ако за тях най- важното нещо е да живеят ДОБРЕ, то има много хора, които просто искат да ЖИВЕЯТ...
стойностно и значимо е да помагаш КОГАТО НЕ СА НАЛИЦЕ ПОДОБНИ ЧУВСТВА! всичко друго е прост егоизъм и лицемерие...както в случая