Чувствате ли се свободни?И докъде се простира свободата-реалната?!

Салама...

Не се чувствам свободна... А все по-ограничена от всякакви неща.Илюзия е , че човекът е свободен ( според мен).Винаги си зависим.А като престанеш да си зависим от едно , ставаш зависим от друго...За жалост е така.

няма истинска 100%-ва свобода.. докато наоколо има хора или някакви предмети, физични и математически закони ако искате - все трябва да се съобразяваме с нещо

и все пак, бих искал да съм малко по-свободен

Няма свобода...в пълния смисъл на думата. За повече инфо се допитайте до чичко Жан Пол Сартр, който изказва много интересно мнение относно това в кое човек е свободен и в кое не.

Абе и салама си го бива де...

Е, може да разкажеш,какво е казал Жан или поне в коя книга

Въпросът е до колко ще се съгласим с Г-н Сартр,до колко ще си стегнем оковите и колко непоносими са те.От друга страна-дали свободата ни зависи от нас самите или от външни фактори.Чисто и просто:всеки я разбира,постига и осъществява по различен начин.
А идеята за "свободния човек" мога да я сравня само с тази за "идеалния човек"

"Човек е осъден на свобода" е една от най-коментираните му фрази.

дефинирайте "свобода" то всеки човек разбира различно нещо и дискусията се обезмисля според мен

Казал е, че единственото свободно нещо, което човек може да направи, е изборът да живее или да се самоубие. Избере ли първото, автоматично забравя за свободата.
Не знам, не си падам по философията...тия теми не са за мен.
Дайте нещо за ядене!!!

"Пътищата на свободата" в две части, чиито заглавия не помня с точност, но помня, че първата по ми хареса.. сякаш

хаха,а друг чичко Жан е казал,че човек се ражда свободен и навсякъде е във вериги.Тия Жановци много философки го дават,мен Жан Валжан само ме кефи .Моето мнение по въпроса е малко по-различно.Лично за мен свободата е възможност да се прави нещо.Ето какво имам предвид:обичам отвреме-навреме да правя нещо,но някой ми казва,че по някаква причина не мога.Може изобщо да не ми се прави това нещо,но само като знам,че ми е забранено-полудявам.Затова като че ли е по-добре на децата да се дава по-голяма свобода-не е задължително например да им е позволено да стоят докъсно и те да го правят.Или ако го правят,то ще бъде в нормата и без изцепки,защото тогава те осъзнават,че сега сами отговарят за себе си.Ако всичко зависи от техните,то го удрят на непукизъм и така стават фаловете.Според мен,де.

честно казано не се чувствам напълно свободна

Трудно би се дефинирала като общо понятие.За всеки тя е различна.Колкото до мен свободата е:Възможността да живееш без да се съобразяваш с капризите на другите,с предразсъдъци,табута и традиции.Физическата свобода,въпреки че много хора биха казали "Аз я имам" ,не се среща и постига толкова често и лесно.Е,аз не съм свободна.И колкото и да се стремя точка по точка да се освободя от разни неща,в толкова повече се обвързвам.А обвързването,колкото и приятно да се случи да бъде,е всичко друго,но не и свобода.

Хубави мисли имат Жановците... По-късно, като свърша със статията си за свободата,ще я напиша и тук, че имам да добавям някои неща към нея.
А това за самоубийството - може би така човек е свободен, но как ще усети тази свобода, ако не съществува? Другото - ако след смъртта има живот, то и там едва ли ще бъде свободен...
Свободни са пеперудите, когато летят и имат право да избират,което цвете си поискат... Да не говорим за хлебарките или мравките колкос а свободни хихихи - ходят си, където си поискат, стига някой чехъл да не ги размаже
Има и още нещо - как ще живее човек,ако е свободен? Та така той няма да знае,акквод а прави и ще му е скучно! НЯма да има за какво да се бори, няма да може да обсъжда тази тема, защото ще бъде некомпетентен...