ее стига бе, после ще поискаш и да почвам изреченията с главна буква

и все пак предлагам да се върнем към оригиналната тема от повечето отговори става ясно, че явно границата между любовта и омразата наистина е тънка.. я в тоя ред на мисли аз да формулирам един друг въпрос: според вас съвместими ли са 2-те чувства? т.е. може ли да обичамеи един човек и в същото време да го мразим? айде да ви видим, философите

ми не,не може,защото не може да обичаш и мразиш едновременно един и същи човек.и тези,които мислят,че мразят някого всъщност знаят ли колко сериозно чувство е омразата?може да му се дразниш,ядосваш,можеш да го биеш ако искаш,но да го мразиш не,защото тогава вече няма да го обичаш.обичта свършва,когато се появи омраза.за какво изобщо ги сравняваме тия неща...

Хах, ако искаш и го завършвай с главна буква.
Аз не съм претенциозен.


- Така, нали по темата?
Та границата е тънка, но само в 1 посока. Лесно някой любим може да ти стане омразен, но немисля, че обратното е лесно.

И омразата и любовта са вид страст,изпепеляваща емоция,тъй че прехода от едното в другото е напълно възможен и който не познава достатъчно добре себе си и чувствата си често не може да направи разликата,да открие истинското зад привидното,та и тъй стават грешки.

Аз мога да обичам много някого,но да мразя определени неща в него...а нещото,което ме кара да мразя тези неща,е именно любовта ми...Защото твърдението,че ако обичаш някого,започваш да го идеализираш,за мен поне не важи изобщо...колкото повече обичам някого,толкова по-взискателна ставам към неговата личност,отношение(не само към мен,а по принцип).. и т.н.

Брей, че и аз тъй ;-]

разбира се! пък и вместо да се примиряваш с недостатъците му,се опитваш да ги промениш,иманно защото те дразнят.но не го мразиш.

По-скоро да. С всичките ми бивши - хора, с които сме си казвали, че уж значим едва ли не всичко един за друг и безумно се обичаме - сега не се понасяме, не си говорим дори... все едно нищо не е било. Любовта при мен поне може да се превърне в омраза, което вече си е перманентно състояние. Иначе да обичам някого и да го мразя едновременно ми звучи странно - та каква любов е това? Да, чувала съм за любителите на "бурни" връзки, където двамцата днес се мразят, утре се обичат и т.н. но си мислех, че това го има само в сапунените сериали Ако има сериозна връзка с истински чувства, то всяка "омраза" трябва да измести път на димпломацията, желанието за разбирателство и компромиси

И моя отговор е по-скоро да
Лично при мен омразата се трансформира в стремеж да му докажа колко е загубил и какъв глупак е. Та,по скоро не е омраза, а..може би хъс,хъс за доказване и че съм много повече от него. Това по принцип ми доставя най-голямо удоволствие,а пък щом е свързано с бившо гадже.. Получавам душевен оргазъм И наистина е по-добре такъв вариант,отколкото да се задушаваме и огорчаваме,изпитвайки омраза към някой,който не заслужава да си вредим по такъв начин.
Винаги съм се стремяла да си запазя добрите отношения с бившите...някъде става,някъде не. Където е станало-добри приятели сме,а където не е станало-те мен са ме намразили,защото /както казах по-горе/ са осъзнали какво са загубили и по един или друг начин в даден момент съм ги накарала да се чувстват нищожества. Жестоко ли е? Сигурно...



+1

и къде е смисъла,след като сте се разделили всеки си продължава по пътя,какви са тия доказвания,ти ако не си му го доказала докато сте били заедно,после вече няма особено значение...пък и зависи кой е причината за раздялата.

Днес си мислех нещо...малко като казус се получава и е точно свързано с "границата" между любовта и омразата..
Както вече казах,не мисля,че тази тема трябва да се изчерпва само с омраза към любим(бивш любим) човек или към човек изобщо.
Ето един пример:
Мразя да се карам с хората.Ама много.Но обичам и жестоко държа на справедливостта(типично за зодията ми)...а понякога,за да има справедливост трябва да се скарам с хората....--> за да почувствам удовлетворение от това,което обичам,трябва да направя това,което мразя...не само "тънка граница" виждам тук,но и една своеобразна симбиоза...

често за да изпълним някое наше съкровено желание, трябва да платим с частица от душата си

образно казано де

Много ясно,че ако сме се разделили изглежда не сме се доказали достатъчно. Близо е до ума,че искам да го смачкам по този начин,поне психически. По-добре,отколкото да го мразя...не искам да мразя,искам да се чувства той зле,като вижда какво е можел да има. /това става..месеци след самата раздяла / Досега този подход е действал .

и аз съм на това мнение - трябва другия да е смачкан, дори и понякога да съм аз... но както има една приказка - няма по-сладко от отмъщението... дори любовта не е толкова яка, колкото да го върнеш на някого, доказано от личен отличен опит...

Особено яко е като напишеш стихотворение за бившата, направиш така, че тя "случайно" да има достъп до него и да гледаш сеир (и оправдания) и как се гърчи... чувството е размазващо. Няма с какво да сравня мисълта и усещането да изпъкнеш пред някое бивше гадже след време и му натриеш носа. Макар и не по груб начин, а с висок стил (най-добрите стихове са не лиричните любовни словизлияния, а гневните творби, насочени срещу някого)

И ето как омразата и любовта се допълват едно друго, за да има баланс...

Абсолютно вярно. И познато... ...Но темата е по-скоро за отношенията мъж-жена. А за такъв род жертви би било добре да има тема.