Здравейте! Искам да попитам дали някой е чел или чете "Европа на гражданите" от Меглена Кунева. Доста рецензии изчетох по различни издания. Реших да си я купя и в момента я чета.
Смятам, че книгата е доста добра. Естествено стилът не може да се сравни с класиците или с други утвърдени автори, но доста подробно се описва пътя на България от началото на преговорите до приемането й в Съюза. Обяснени са договорните отношения между двете страни /имам предвид страни на споразумението/, на места има сравнения с други държави членки, а също се говори и за нещата, които ни предстоят в политически и обеществен план.
Това, което най-много ми харесва в книгата са моментите, в които българският еврокомисар изразява личната си позиция относно Европейския съюз, мястото на България в него, нещата, които можем да дадем и вземем от Европа.
Доста обстойно са разгледани въпросите, относно културата в Европа и запазването на идентичността на народите. Друга тема на книгата е либералната идея и нейните ценности.
Все още не съм прочела до край книгата, но ще ми е много интересно да видя и други мнения.

Не съм я чел, но имам един въпрос: забеляза ли в цялата книга някаква критика към идеята за евроинтеграция и особено към нейните структури? А има ли някакво обяснение защо не беше питана популацията на тази държава дали иска да влиза в този съюз след като така тежко изкара с предишния? Е, въпросите ми станаха повече от един... извинявай!

Здрасти!
*На първия въпрос не мога да отговоря все още, защото съм на първите глави. Ако забележа такива признаци, ще коментирам. Но в частта "Европа на ума" има леко несъгласие с културната политика на САЩ. В общи линии Меглена Кунева смята, че културата и политиката трябва да върват заедно.
*Предполагам, че искаш да разбереш, защо не се проведе референдум. Ами за сега прочетох само, че според проучванията 80-85 % от българите подкрепят членството ни в ЕС, казва се още, че повечето от тях са млади и високообразовани:). /хехе пак ни споменават/
*Между другото пише, че ще вземем и всъщност вече взимаме 4,245 милиарда евро, предназначени за селското стопанство и АЕЦ "Козлудуй". Още 239, 5 милиона допълнително към финансовия ни пакет за укрепване на външните граници и за облекчаване разходите по държавния бюджет, а по линия на присъединителните фондове 1,2 милиарда евро. И после - нямало пари...

Уж се движа сред млади и образовани, но определено не сме 85 % , които подкрепяме... Надали 20% подкрепящи има в моето обкръжение. Късно е, чадо, де.
Пари има, проекти за усвояването им няма уж. Това е проблем и при другите нови членки - през първите години са били усвоявани едва 15-20% от всички пари по еврофондовете...

Щото и ти като мен нямаш нищо общо с младите и високообразованите...

Това за парите и липсата на програми, по които те да се усвояват вроятно е вярно. Действително е нужен определен период, за да може тези средсрва да "влязат в употреба". Но колко дълъг ще е този период зависи от нас, а не от ЕС.
*Утре ще публикувам извадки от книгата, отнасящи се до кандидатстването в европейските университети и признаването на дипломите. Мисля, че ще е полезно:).

Последният ми (и горещо се надявам да си остане последен) досег с графоманските излияния на тази дама беше една статия в някакъв вестник. В този паметник на мозъчната недостатъчност "българският еврокомисар" обясняваше с гьобелсовски патос (е, това си е гавра с паметта на Гьобелс, той поне е бил професионалист) как трябва "групово да съдим" авиокомпанията, ако ни е отменила полета, защото "единен иск има по-голям шанс". Епохално. Макар че и това е нещо, предвид способностите на гореказаната анализаторка на всичко европейско. Дъ Йес Лейди брани честта на тази, които я пратиха там, у Европата, с всичките си сили и умения, колкото и печално малки да са те. Имах и огромната чест да я слушам и на живо - ми Сид ленивеца ми е по-приятен и от него мога да науча повече за европейския съюз.

"Културата и политиката да вървели заедно"... И ти тва го четеш!!! Аз ще добавя, че лозовите сармички и Деф Лепард също трябва да вървят заедно.

Но си мисля, че и на мене личното мнение на дамата за живота от нещата ще ми хареса най-много - би имало да се смея и да плача, ако бих го прочел, но за щастие има Кау енд чикен, а на идиотизма при тях поне само се смея.

Още нещо - подразбира се, че "стилът" не може да се мери с класиците (кои класици, бтв?) или с кой да е утвърден автор, защото ако имаш стил и си автор или ако можеш да ходиш и дъвчеш дъвка едновременно, нямаше да си български еврокомисар.

А колкото до милиардите, които ще "вземем" - аз и ти никога нищо няма да вземем. Нашите деца и внуци също. Те ще ги плащат.

Така че младите и образованите трябва сами да си съставят мнение (нали затова са образовани), не да четат резултата от твърде многото свободно време и твърде малкото мисловен процес на самозабравили се хора.

Май бях малко рязък. Обичам ви всички!!!

*Boromir, темата е за книгата, но всеки има правото и да оцени автора. Симпатизирам на Меглена Кунева и това, което мога да кажа в отговор е, че в края на 2007г. тя беше номинирана за "Еврокомисар на годината". Смятам, че това показва уважението на хората, с които работи. Нещо, което едва ли може да се спечели с посредствена мисъл и неправилни действия. Освен това е и в класацията на едно италианско списание "Io donna" за жени, белязали 2007г. Мотивът за тази номинация е статистиката, която показва, че от както Меглена Кунева отговаря за ресора Защита на потребителите броят на конфискуваните опасни за здравето китайски стоки се е увеличил дойно. Мисля, че и това не става с бездействие...


И така, малка извадка от стр.76, а именно:
"Кандидат-студентите или студентите трябва да знаят, че:
-могат да учат в чужбина срещу същото заплащане (ако има такова), както студентите - граждани на съответната страна;
-докато учат в чужбина, имат право на работа;
-могат да си запазат стипендията, ако са по обмен по програмата "Еразъм";
-студентите от ЕС също могат да учат в България, при същите условия, както българските студенти. Но стипендии ще получават само българските студенти;
-в ЕС действа обща система за признаване на дипломи и квалификации;
-в ЕС ясно се разграничава академичното от професионалното признаване. Академичното признаване се търси в случаите, когато става дума за продължаване на образованието в друга страна. Всяко висше у-ще е автономно и поради това е въпрос на негово решение да признава изпити и учебни практики, получени в някоя друга страна членка. Професионалното признаване е необходимо при желание да се практикува професията, за която е придобита квалификация.
-в България действа Национален информационнен център за академично признаване и мобилност, който е част от европейската мрежа ENIC/NARIC. Центърът предоставя информация за образователните системи, подпомага практическата дейност по признаването на дипломите, координира институциите за професиолнално образование.

За магистрите кажи, зарежи ги кандидат-студентите...И за тая глупост с кредитите. Що ни искат 180 кредита там, а тука блъскаме 4 години за 240 кредита...Писала ли е нещо по въпроса или просто да си ме е яд...Тя и да е писала, не че ще се промени, ама поне да имам обяснение.

Може ли модераторска намеса тук? Темата май отива към Мнения доста сериозно, Мила, ще й хвърлиш ли едно око?

Виж си ЛС-то, и аз точно за преместване мисля


edit: Преместена!
Берс, благодаря за намесата

И така, тук можете да дебатирате относно ЕС и политиката ни за присъединяване, или пък резултатите и фондовете, а в Култура ще бъде отворена нова тема, с цитата от Viscountess само за книгата и стойността й като литаратурен продукт, моля ви, придържайте се към темите и предмета на разделите!

По повод тези книжки:
UNKNOWN MAN
SPEAKS TO THE WORLD
SUCKING YOUR TRUST
A TRAP IN EVERY WORD
...

"Защото народа нямаше да вземе правилното решение!"

Moriarty, приятелю,
откъде изкопа този мой цитат, който не съм написал?
Иначе съм съгласен с твойто мнение напълно!