По-малко, но да... Някакъв извратен вид...

Според мен си е едно съвършено приятелство,
такова в което можеш да споделиш всичко с човека до теб,
което го прави уникално, това е смисълът на любовта, винаги да имаш подкрепа.

няма дилема, нещата се съчетават

Социалната среда ни дава приятели, а егоцентризма - гажета... демек човешката психика е настроена така, че да търси близки хора, приятели, общество... в гена ни е... докат любовта не е въпрос на психика и човек си избира партньора не по задължение, а от ... (не ме убивайте) скука...


Ако не мога да и отделям време, за кво изобщо съм се хващал с нея? За да тръгна с момичето, вероятно си правя сметка, че ще жертвам някои неща заради нея (особено пък мача).. - демек ако трябва да избирам - хех... то не ми се налага - като си хвана гадже, и отдавам цялото внимание и време, без да намалявам контактите с приятели, двете ми се водят независими неща, некореспондиращи на тема "време" - в случая - дори и да гледам мача, ше и се обадя, ше я взема с мен, или пък ше си го гледаме двамата на масата, хапвайки на свещи (сини - задължително! аз съм за челси)


късно, вече го бях измисли, написал, че и постнал... а даже и предвидих, че някой няма да е съгласен... видиш ли за ква психо-драма иде реч

не е по задължение много ясно,а от скука още по-малко.по-скоро от нуждата от любов.

Е па:
защо ви е нужна тя? От душевни ценности или заради егото ви? Аз винаги свързвам любовта към някого, с егото и любовта към мене си... а да обичаш истински някого значи, не просто да си готов на всичко за него (а.к.а. - за връзката ви) - но и за себе си (а.к.а. - пак същия, щото без него няма връзка, но и без теб няма такава....)

пък и повечето са (сте) на принципа "обичам тоя дето ме обича"...

не е вярно! аз не чакам някой да ме обича,за да го заобичам.но обичта за мен се изгражда с времето,за 1 седмица никой не може да каже,че обича. и не мисля,че всичко опира до егото и егоизма!трябва да го почувстваш,за да го обясниш. приятелите са за компания,за купон,за да ти помогнат,но любовта е много повече. може да искаш да бъдеш с някого от егоизъм,но когато обичаш няма много място за егоизъм

ех този Дачев, ех тази социология...

е тва не мога да се сдържа да не го цитирам..

само едно нещо ще кажа: мацка, не използвай толкова смело думата "никой" щото за мен, например, любовта от пръв поглед е единствената истинска любов, всичко останало, породено с времето, е някаква привързаност или де да знам как да го определя.. но на момиче на което не съм готов да кажа "обичам те" още в началото, най-вероятно никога няма да мога да й го кажа (в смисъл, без да излъжа )

както и да е, тва не беше много по темата..

моето мнение е, че не може да се избере едното пред другото, т.е. гаджето или приятелите - двете трябва да се допълват.. има неща които можеш да правиш само с гаджето, други пък само с приятелите, трети - и така и така ако се получават засечки, търсиш баланс.. а най-готиния вариант е когато гаджето спада в графата "приятели", когато и двамата сте част от някаква компания примерно, тогава изобщо не се налага да избираш

Хмм... Струва си да се помисли върху това. Идейно е.

"love is overrated"

Е как да няма място за егоизъм? Чувството, че сърцето ти принадлежи на някого, както и неговото на теб, не е ли разменен двоен егоизъм спрямо емоционално-душевните качества на любимия? Идеята на ревността към любимия не е ли от егоизъм, че той ни принадлежи? Идеята за моногамията не е ли егоистична по своя характер - "един партньор, но само мой си..."? Самата идея да обичаш и да бъдеш обичан не е ли любов към егото ти, както и към чуждото такова, но на разменни начала? Демек подсъзнателно двама души се навиват да си обичат "личностите" - демек егоцентричното начало е заложено у тях. И как би обичал някого, просто заради самата идея да обичаш някого, идваща уж от нещо необяснимо, някаква свръх-сила, някакво чувство? Всички човешки чувства са обясними, дори и любовта. Нали понякога казваме, че "двама души са родени един за друг" - е, питам аз - как се определя дали ше си паснат? Нима разбираме и тяхно вътрешно усещане за любов?

Не съм съгласен, че любовта е надценявана... по-скоро човешкия егоцентризъм е подценяван... Аз бих направил всичко, за някоя, която обичам... но това не идва от факта, че съм ангелче-небесно и обичам принципно да се жертвам. Това идва от егото ми, идеята, че го правя, защото и го ДЪЛЖА, защото тя ми дава всичко, което търся, но АЗ-ът търси само материята, а ЕГО-то търси душевните блага... тоест аз не искам пари от нея, искам подкрепа, разбиране, доверие... т.е. - тези неща ги иска егото... (ми)

Бях си формулирал малко идеики по темата:

1. Няма обич, без омраза
2. Няма чувства без логика
3. Всичко може да се обясни с две неща - случайност и егоцентризъм
4. Всички хора МОГАТ да обичат и да мразят
5. Любовта е сляпа, глуха, няма, без осезание, но всичко това не и пречи да се развива
6. Нищо не е само материя или само душевност... а комбинация в пропорции от двете
7. Любовта и обичането са различни неща - любовта е към хората, обичането - към предметите, дейностите, шоколада, хубавите коли и т.н.
8. Единствения, който може да те обича такъв, какъвто си, си самия ти...
9. сори, номер девет не съм измислил
10. Навсякъде има любов, но обикновенно ние виждаме 1 нейно проявление.. това, с което сме свикнали...

пс: philosophy mode - turn off!

Абе всичко почва с приятелството Защото вече двамата души си познават мириса на чорапите и това ги отделя от групата им като една двойка, която може да просъществува дълго според мен

Моето гадже е и най-добрият ми приятел....мога да му споделя абсолютно(ама абсолютно) всичко....неща,които биха ме отвратили от някого, намирам за сладки и обикновени,щом става въпрос за него.Не ми е неудобно да обсъждам с него въпроси на всякаква тематика....
Той обаче се превърна в мой приятел след доста дълго време...преди това беше най-обикновено гадже...