Ами и аз това казвам, на човек му е по- лесно когато името му е друго, според мен форумът е едно място където можеш да бъдеш себе си без да очакваш някой да те гледа накриво... освободен от името си, говориш това което искаш и си този който си... не разбирам, защо някои хора това ги дразни...

Мачкаш, мачкаш!

Номерът е името ти да не ти пречи да го правиш...

Не много ясно, просто така е по- лесно. Аз лично не съм много по- различна отколкото тук, но все пак анонимността помага доста, да се отпуснеш. Спирам да пиша не по темата.

Е, все пак(не че аз съм гледала филма,де) говорим за 17 мига от "пролетта" на нашия живот, а сватбата и децата не са част от нея, поне за повечето хора,де. Колкото до самата тема, аз мисля, че е чудесна и не я възприемам като място където да "излееш" неща, които иначе трудно би споделил на някого (всъщност някои от нещата са си дори и повод за гордост и хвалби), а един добър "индикатор" за това какво смятаме за стойностно в живота. А какъв по-добър начин да се разбере що за хора сме...

1. Около 4 годишна. Бях болна от бронхопневмония и ми слагаха инжекции. По това време ми купиха надуваем Пинко и аз реших, че и той е болен. Та, му поставих няколко ижекции с топлийки. След такова лечение замина направо в кофата за боклук .
2.На 10. Пред блока имаме лост на който си тупаме килимите. До него малък трасформатор. От него скачахме върху лоста. Ха, скачам веднъж и не успях да се хвана с ръце за лоста и ЧЕЛЕН УДАР в земята от около 180 см. Първоначално не ме заболя, но после получих огромни хематоми около очите и си имам пукнато чело .
3.Гледах рибки. Бях им сменила водата и нося аквариума да го оставя на мястото му. Но нещо става и го изпускам на мокета. Водата се разлива, рибките миииии из мокетааа, а те бяха бебета-рибки. Нищо не можех да направя. Загинаха. Реших да ги изчистя с прахосмукачката и ХА, понеже беше мокър мокета и тя изгоря .
4.Пробвах да видя една пуканка доколко дълбоко може да стигне в носа. Тиках, бутах, не успя да влезе колкото ми се искаше. Показах се на баба ми, тя като ме видя щеше да полудее, хихиииии.

Аахахахахахаха, не, това последното е......

Копи от бг-мама, а?
Не ми казвай, че заглавието и сравнението, както и идеята, са по случайност

Разбира се, че не са...
Цвети ми даде линка
Но съгласи се... ТУК никога няма да се получи такава хубава тема, каквато се получи ТАМ...

Ау, как ни обиди!!!

fuksia, май с горчив опит откриваш законите на бита...

Дам, прав си .

Сега се сещам и друго. Имах едно голямо плюшено прасе което хранех с брашно разтворено във вода. Така му наливах с една лъжица в муцуната и разтвора попиваше в прасето.
И Палячо от онези големите, мекички, но с гумено лице. Та и него трябваше да храня и се наложи да му изрежа гумената уста и език, за да може да си изяжда кашата с брашното.

Защото там количеството на мъже, участващи в форума, клони към 0
Пиши си в Бгмамма или емо-бг, тук не мисля, че ще срещнеш особенна подкрепа за такива теми

fuksia, радваш!!!

Като заговорихме за детски изродщини...като малка имах много барбита.Само някои от тях,обаче имаха пъп.Един ден реших,че това не е справедливо,взех един нож и направих на всички пъпове.Приличаха повече на опит за изкормване. обаче бях доволна
Сетих се и за друго...Обожавах да копая дупки в двора..един ден бях изкопала една много дълбока дупка..и реших да видя как изглежда небето,погледнато с главата надолу...така най-целенасочено си напъхах главата в дупката,но нищо не успях да видя..не можех да се изправя,защото краката ми жяха във въздуха..започнах да крещя,но устата ми се пълнеше с пясък.Добре,че дойде баба,за да ме издърпа.Иначе можех да се удуша.
Един друг път наще бяха легнали да спят на обяд,а аз си играех в двора.Пак съвсем нарочно исках да видя какво е да висиш във въздуха и си закачих панталона на един чвор на черешата.После обаче,естествено,не можах да се откача.Пак започнах да викам,но никой не дойде.Накрая съседа ме чул,и дойде да ме освободи.После наще много се смяха.
Имам купища с подобни олигофрении като малка....Помня също как веднъж играехме на стражари и апаши и случайно попаднах в един изкоп за канал,пълен с тиня и ужаасно дълбок.Отгоре имаше чакъл и не знаех,че е дупка...нагазих и потънах до кръста,добре,че едно момче ме измъкна,иначе можеше да си потъна в калта.Така си изгубих едни много сладки джапанки със слончета....

Леле как се сещам сега за някакви случки като малка и ми става смешно..

П.С.:fuksia, имала си много весело детство