дефинирайте "истинско приятелство" и след това мога да коментирам. предвид биохимията и физиологията на човека в репродуктивна възраст в огромната част от случаите има привличане, поне от едната страна, но какво пречи това на "приятелството" не знам

Споделям на 100%. Едно време вярвах, че е възможно. Но след като години наред повечето ми приятели бяха момчета и след като с половината се отчуждихме и/или изпокарахме заради появата на чувства от едната страна, на която другата не отговаря, стигнах до извода, че в крайна сметка няма как да стане просто. Приятели, приятели, но е нормално да се влюбиш в един прекрасен момент в човек, когото цениш и уважаваш. Така че просто се стига до ситуация, в която трябва да решиш дали искаш нещо повече или не. И в общия случай с тоя човек просто се отчуждавате. Появата на някоя сериозна връзка също общо взето е фактор, защото в крайна сметка е нормално най-добрия приятел на човек, този с когото всичко си споделяш, да е гаджето/съпруга(та), а не външен човек. Иначе се стига до един неприятен конфликт на интереси ...

п.п. Все пак уточнявам, че под "истинско приятелство" нямам предвид да се виждате веднъж месечно на кафе или да си говорите приятелски, като се засечете случайно някъде, а нещо много по-дълбоко; нали знаете - споделяне, взаимна потребност да си част от живота на другия и да го чуваш/виждаш когато не ти се налага, просто защото искаш...

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!




Добре де, ами ако си би? И е възможно да се влюбиш както в приятел мъж, така и в приятелка, това означава ли, че не можеш да имаш истинско приятелство с никого?

Ами аз съм би и такъв проблем с жените нямам

Еми значи и с мъжете не би трябвало да има. Проблемът е решен.

Жените би сме малцинство Малко хора ни знаят, а още по-малко ни взимат насериозно, така че в приятелството с жени обикновено странични чувства не се намесват

Абе рано или късно човек отива под олтара с най-добрият си спътник в живота (Защото просто са идеални един за друг)

Според мен винаги единия си пада по другия, дори и след време... приятелството винаги се опорочава рано или късно, досега не съм попадал на друг вариант... а не, всъщност съм попадал - имах най-добра приятелка, с която се скарахме и намразихме преди да се "харесаме",... но това пак допълва тезата ми...

Обикновенно приятелство между момчета е плод на общи теми, интереси,"съюз" по някакъв повод... или просто заради купона...

Приятелство между момичета е горе-долу същото, но има и клюки, заговори, интриги, но и добри неща като сестринска обич и тем подобни... макар да се разпада по-лесно

И като измислим приятелство между момиче и момче, то или е базирано на желание за бъдещи интимни отношения или с материална цел... демек не очаквайте истинско приятелство в стил Ю-ГИ-О или някое детско филмче, може и цял живот да сте приятели, но това не значи, че не е започнало с цел секс или пари... а защо не и двете...

Ако ме отреже? Мисля си, че няма да мога да го понеса . А от друга страна, ако има нещо към мен няма да се захваща с друга, нали? В началото го възприемах само като приятел и изведнъж сякаш нещо ме удари по главата и се влюбих. Какво ми стана?
Приятелка ми казва, че няма нищо по-хубаво от това да ти пука за някого. Добре, но на него дали му пука както на теб, ха!

Съществува ако и двамата са си намерили половинките....тогава наистина може да се каже, че ПРИЯТЕЛСТВОТО между тях е истинско Поне аз така мисля

Ами моят съвет е ако не искаш да му признаеш, да си намериш друг. Клин клин избива, а пък и несподелената любов не продължава дълго.

Ако под "истинско" приятелство се разбира приятелство от еднополов тип,то убедено заявявам,че е невъзможно.Както вече бе казано,ако няма физическо привличане-няма контакт,а физическото привличане лесно може да прерастне в нещо по епидермално.По повод чаршафа на Търговеца-ако това да те хваща за ръката неволно е напълно нормален приятелски жест,то аз трябва постоянно да се държа с моите приятели за ръка по улиците-е,не го правя!

така е,но и това не е гаранция.в един момент приятеля може да стане по-важен за теб от гаджето...и тогава пак се оплесква всико. най-добре да сте наясно и да си кажете,че искате да бъдете само приятели за да няма недоразумения

Винаги ми е било много странно като се казва "само приятели", "просто приятели"... все едно приятелството е недостатъчно. Но всъщност не е, защото от един приятел, като че ли се изисква много повече от тези на любимия и забелязваме всеки недостатък на приятелите си, докато за тези на любимия си затваряме очите.

Между другото, не е като да не ни е минавала мисълта за нещо УЖ "повече" с това момче - обаче винаги сме го говорили на майтап. Само че това "УЖ повече" всъщност е нещо много по-малко - и за двама ни. Намесят ли се физически взаимоотношения, наистина никога нищо не е същото и ако по някаква причина "любовта" не потръгне, всичко прекрасно, което сте имали, отива по дяволите. За мен "прерастването" на приятелството в нещо "повече", е първата крачка към загубата на този човек и е напълно безвъзвратна. В моя живот е така.
Ако не сте изпадали в подобна ситуация, няма как да разберете какво имам предвид. Просто за мен приятелството е НАД любовта - аз, дето се казва, мога да си начеша оная работа с всеки (простете за грубия език, но си е точно така), ако реша. Обаче не всеки може да издържи всичко онова, което се случи през последните няколко години, да не се налага да се обясняваме, да ме гушне и да не ми казва, че всичко ще е наред, защото нищо няма да е и той го знае; да ми спаси живота много буквално, без да си има идея какво прави. Абе, по-добрата (и много инженерна) половинка от мен.
Тия неща не бих му ги казала никога, защото знам, че ще махне с ръка - ние за това приятелство не говорим помежду си - то си е там, споделено е и няма смисъл да го опорочаваме с думи.
Само миналата НГ, когато си бях пийнала леко и си мислех за хората, които ги няма, го гушнах силно и му благодарих. Не попита защо. Каза само "За нищо. Опитах се да помогна".
Честно ви казвам, пожелавам ви го от сърце. Ама наистина.
И прощавайте, че пиша толкова много, но е трудно да се обясни нещо подобно с по-малко думи. То не знам дали може да се обясни изобщо, докато не се преживее.