Разбира се, че съм суеверен, аз съм човек на логиката, а какво по-логично от това да не ти върви след като си минал под стълба?

нито едното... сравнително, да кажем

суеверието е присъщо на непросветените,които са си обяснявали несгодите с разни явления... 100 пъти пред мен е минавала черна котка и нищо не се е случило. за всичко си има обяснение,някъде....

зависи как си навързваш събитията в живота...

Изобщо не съм суеверен Стълби, огледала, черни котки = бла бла бла

Вярвам в знаците на съдбата, но не мисля, че те се изразяват в понятието, което днес обхващаме с думичката "суеверия"

Дай пример за знак на съдбата

Винаги съм се надсмивал над хората, които се пазят от черни котки, стълби, събират заешки лапи, подкови... но и аз съм суеверен - имам си собствени знаци на съдбата (след като Вал го дефинира по-нататък), свои ритуали, вярвания...

Преди вярвах, че деня ми ще мине добре ако намеря... кламер.. и 2 седмици преди бала, всеки ден в даскало намирах кламер... ползвах ги после да си събирам темите по история и о, чудо - взех изпита... И днес се оглеждам за кламери на късмета

Друго вярване е религията - икони, кръстове, името Божие... ако го мерна някъде, значи той ще се намеси скоро...

А също така и в кармата - колкото повече добри неща правя, толкова по-добри ми се връщат... ама не знам, може просто да съм си късметлия...

И любимото ми - провидението! Почти винаги си предизвиквам късмета вършейки алогични неща, и той ми се връща с постигането на очакваните от мен резултати..

но да не задълбаваме, мога да напиша докторат за това...

Както и Kristo по-горе каза, предполагам, че са индивидуални. Колкото до моите знаци... Много са!

Вярвам в картите, руните, и всички техники на уитчкрафт. Има много повече истина в тях, отколкото масата хора предполагат.
Вярвам в сънищата. В тях всички светове се преплитат.
Вярвам, че хората, които срещам, ги срещам с причина и имам какво да науча от всеки един от тях - те идват с причина, те ми носят нещо. Може би идея, може би чувство. Но винаги е нещо, което ми е нужно, дори да не го осъзная на момента.
Също така, вярвам в грешките. Грешките обикновено се появяват, за да предпазят човек от това да направи по-голяма в бъдеще. И колкото и абсурдно звучи, аз влагам и друг смисъл в думата "грешка", защото не вярвам в съжалението като чувство. Ако можех да върна времето назад и да започна живота си отначало, щях да направя абсолютно същите неща. Всеки моменти си има своя смисъл, всеки "гаф" може да бъде стимул за едно по-добро начало... може да бъде своеобразен знак, който да те кара да внимаваш.
Вярвам и в материалните предмети. Знаеш ли как се запалих по уитчкрафт? Беше преди много години, чрез знак... Вървяхме си покрай щандовете за сребро в центъра на Бургас с една приятелка, която търсеше подарък за РД на гаджето си. Бях там само да за компания, нямах намерение да си взимам каквото и да било. И тогава я видях там - толкова красива! Привлече ме в същия миг, просто не можех да откъсна поглед от нея. Бях малка и не знаех нито какво е това, нито какво означава/символизира, но знаех, че трябва да си я купя! Блестеше на слънцето и просто само, докато я гледах, настръхнах. Твърде силно усещане при вида на един тъй простичък предмет! Говоря за пентаграмата, която (почти) винаги нося и до днес на врата си Тя беше моят знак. Благодарение на нея започна интересът ми към окултното, който не ме напуска и до днес. Ако не бях я бях видяла на щанда, никога няма да стана това, което съм днес. А можеше и просто да я видя и да я подмина нали? Но не можах... Просто... има си знаци и това е

не... само дето на петък 13ти ми върви

и на мен


Кристо,това с кламерите ми напомня за моите "ритуали" в КСК-то

Вярвам,че има знаци.Но също вярвам,че хората не ги виждат,или не искат да ги видят,защото това значи,че ще разрушат нещо,с което са свикнали.

Не съм суеверна. Християнка съм.

Какво значи да си суеверен? Просто някои хора виждат повече неща от други. Аз вярвам в това, което виждам. И освен него, в нашата НЕвсесилност

Явно всеки разбира различно суеверието. Но истината е, че няма такова като "паранормално", "от отвъдното/оня свят" - всичко е нормално и е само от един свят. Нашата ограниченост и неспособност да разтълкуваме някои неща е друго.

А според мен е обратното - ограничеността на хората се състои в това, че не могат да проумеят съществуването на нещо повече от заобикалящото ги. Ти разбираш ли живота, връзката между тяло и душа? Разбираш ли смъртта, знаеш ли какво се случва след нея? Или за теб всичко си остава куп клетки и след като те спрат да функционират, всичко свършва? Това ли е животът ти? Така ли го възприемаш? А в такъв случаи какъв е смисълът му? Ето това е ограниченото мислене всъщност