Е сега това вече е друга работа , но не говорим за нахалство , но като се замислям така аз съм си бил винаги нахален

Ами ако той/тя е онлайн и те вижда, че и ти си, но чака ти първи да пишеш.
Ти си онлайн, но чакай тя/той да пише първи.

Какво е редно да се направи - да държиш и да чакаш или да се предадеш?

Ей тва е идеията!

Има момичета дето не се сещат да пишат първи от срам ли от що ли и трябва да ръчкаш скайпа за да се сетят... а представи си, че става въпрос за 20 момичета... е мога ли да пиша първи на всички и да чакам да ми отговорят...

Има го и другия момент, да не иска да те търси... тогава просто си даваш пас и не ти пука дали ше я потърсиш или не...

Ако всеки чака другият да пише може да си умрете в очакване. И не разбирам защо са нужни тези игри, гоненки, чаканки и тем подобни? Не може ли простичко да се каже/напише: "Виж, пич, харесваш ми."?

Все едно ми четеш мислите

Може,но се губи цялата тръпка от дебненето,гоненето,хващането,консумацията...ако ги нямаше тези тънки моменти отношенията ни с другия пол щяха да се превърнат в рутина

точно така. как си представяш да се запознаеш с някого и да му кажеш "ми харесваш ми,ела да те употребя" и така нямаше да има свалки,срещи,целувки,а щеше да има само ....
пък и не винаги отношенията м/у хората са със сексуална цел.... понякога са просто колегиални или приятелски

И без това животът е стрес, та искам поне в тънката част да съм наясно. Като ме харесва някой да ми каже, а не с недомлъвки, бъзъци, дебнене и т.н. Хора, не разбирам от намеци. Или разбирам, но е вече късно (само не ме питайте какво правя когато аз харесам някого ).
А що се отнася до приятелите, когато ме търсят се чувствам едно такова хм, готино.

всички звънят(=

аз се чудя що все ми дава заето...

щото някой те е изпреварил

когато му дойде времето,ще ти го кажат

въпросът е дали изобщо ще дойде тва време.. щото някои хора, колкото и да те харесват, никога може да не съберат смелост да ти го кажат

затва нахалствам пръв, пък ако ме отсвирят, здраве да е

Както в старата история за петела, който погнал една млада кокошка из село. Търчал, търчал, ама тя не намалява. След известно време се уморил и се отказал:
- Е, здраве да е, поне си направих разходка.

От разходка никой не е умрял. Саше, ти си мъдрец

хахаха, такива хора можеш само да ги съжаляваш.