Ех, а до преди няколко месеца мечтаеше "за жилище до университета и някой да ти плаща нета"

Мечтая да не бъда забравен! Всичко друго е преходно...

Мечтая да разбера какво наистина искам от живота и да го постигна.Мечтая да стана по-добър човек и да не мисля само за себе си.Мечтая някой ден да се влюбя истински.Мечтая да съм свободна да избирам това,което наистина ми харесва и накрая-мечтая да обиколя целия свят заедно с хората,които обичам.

.. за второто пришествие.

Аз мечтая само аз едно, може да ви се види позьорско, детско, налудничаво, но аз знам защо мечтая за него и вярвам, че не е: свят без хора. И бих си отишъл без страх от него, ако знам, че всичко живо ще остане да живее както заслужава на тази красива планета, която ние прояждаме като вирус - вирусът населява един организъм докато изчерпи всичките му жизнени сили и живот. Омъртвява го и го зарязва. По нищо не се различаваме от това. А планетата не е не-жива, напротив.

да, това и аз си го мечтаех преди време.

В момента мечтая тая гадна сесия да отмине

Вонегът > ол.

Мдаа... братче много си прав!!! Искрено се надявам един ден човечеството да на се засели и на Марс, 'щото тогава ще унищожим още един свят...

наше право е да разрушаваме това, което сме създали, но е грехота да съсипваме нещо, което не ни принадлежи. Земята НЕ е наша. Тя е на всички организми.

Ето нещо много прозаично-мечтая си да имам шанса да пия бира и да хапвам картофки и цаца някъде по нашето черноморие с Бату( един монголец, много приятен човек)
Да си посрещам приятелите на летището...
Да им ходя на гости...
Да имам шанса да ги видя всичките пак... (ох, пак се разревах, хем е прекрасно да имаш приятели по целия свят, хем е някак... много болезнено да не можеш да ги виждаш)
И нещо по, че темата май беше за такива, като бях в гимназията си мечтаех да мога да направя света по-добър, исках да се занимавам с политика и да имам шанса да оправя нещата, виждаше ми се недостойно само да мрънкаме по адрес на политиците... После осъзнах, че ако наистина в някой момент получа властта да променя нещо, ще ме убият преди да успея да го сторя... И някак...
Сега... още си мечтая, още вярвам, че някой ден никъде по света няма да се произвеждат оръжия, и че всички ще гледат с дълбоко отвращение към днешните дни, когато хората още се убиват... Както ние гледаме на времената, когато са се правели човешки жертвоприношения. Защото хората нямат проблем да се разбират всъщност, проблеми стават когато ги насъскват един срещу друг, а ги насъскват заради икономически интереси обикновено... както и да е.
И за още нещо по-така си мечтая-пътуването във времето да стане общодостъпна реалност и да се окаже, че всички загубени хора всъщност още съществуват...че не са изчезнали безвъзвратно...

говорим си сериозно.
и тъй като най-вероятно си имал предвид това мнение бих искала да подчертая, че част от тези мечти ги изпълних (почивката и сандалките, от йовков също бях доволна). жилището до университета, хич не е лоша идея, но след няколко години, когато спечеля от тото (или създам най-проспериращото издателство в България, макар това с тото да ми се вижда по-вероятно). А, да и ако имах жилище до университета - нета ми щеше да е безплатен. Междудругото - тъй като не: работя и сама си плащам 95% от сметките. И това не то няколко месеца, а от близо две години, така че...

пс. не съм се отказал от люляковата градина

Да, точно за това.
Искрено ти желая успех , Мила, а казаното беше в най-положителен смисъл.
Явно си сред малкото свои сънародници без презрително отношение към труда и съм уверен , че резултатите и това, което искаш ще бъде постигнато.

И аз си мечтая за собствено жилище...съвсем мъничко...в Гео Милев или Яворов...и като знам,че трудно би станало и.....