Моето лично мнение е,че това е много предвидим филм.Разделят се,събират се и накрая става нещо кофти - класическа история.Добре,наистина е направен красиво не го отричам.Но не мога да приема твърдението на повечето хора "Този филм винаги ме докарва до сълзи,как може да не плачеш на него?".
Същото важи и за "Армагедон".
Обаче за "Цар Лъв" - наистина е нещо невероятно!Все още си ми е в класацията за топ филми.Гледах го като много малък на кино и бях съкрушен,когато "старият" умря.Историята е невероятна,интересна,интригуваща ...,така че съм съгласен с Принцесата.

The Elephant Man на Линч... ужасно трагична история.

Аз пък не познавам човек, който да го е гледал и да не е останал много трогнат от историята. То си е до човека и вкусовете му. Даже е излишно да споменаваме този факт

За Lion King съм на същото мнение катот теб. Като малка много сълзи съм проляла, но сигурно и сега бих си поплакала... За Titanic и Armageddon се отнася същото Ама аз съм си ревла по принцип де

Рамбо-Първа кръв, без майтап (който си помисли, че се ебавам просто не е наясно с контекста на филма)...

Титаник и Армагедон никак не ме "докоснаха" - явно наистина си е до човека.
Всъщност, "Армагедон" може би става, или поне ставаШЕ до момента, в който оцелелите се завърнаха и Лив Тайлър се метна на врата на Бен Афлек с такава безгрижна усмивка, все едно не е видяла почти live смъртта на баща си преди броени часове, минути или колкото там е било. Е, с това убиха всяка емоция в мене...

Брус Уилис не може да умре!
Вече четири филма се опитват да го убият,ама все се прецакват.(Die Hard 1-4)

за мен "руснака" спасява целия филм, доколкото знам са решили да го включат в последния момент... възприемам филма като комедия...

Добавям и "Зеленият път". Не че ме е разплаквал, аз по принцип не плача...но наистина ме трогна много!

The Notebook?? -- трогателен?!.. някой по-горе говореше за тоталната му предсказуемост, съгласявам се...

Иначе аз бях чела нейде, че истински трогателните филми не са тези, в които се случва някаква трагедия, била тя лична или обществена; и макар никой да не умира накрая, усещането за безмисленост и безпътност така те хваща за гърлото...

Или може би имам проблем с дефинициите и досега описвах 'покъртителен'...

Не зная, все пак ми се иска да спомена едно заглавие и това ще да е "Amores Perros" (на български: Любовта е мацка/Кучешка любов)... за мен е толкова силен, че просто не мога да го гледам втори път... Една катастрофа, няколко кучета, преплетени човешки съдби... Имаше страшно много сцени, които ми насълзиха очите със своята жестокост, реалистичност, с чувството за безизходица, обреченост... RuseF, аз на това викам трагична нотка. Никоя любовна история не може да я докара.

Amores Perros си го бял дръпнал,но така и не си го пуснах да го гледам и се затри някъде.Мисля да повторя опита си.
Сега си мисля - кои от български филми според вас са трогателни?

/slightly off: а какво мислиш за неговият оригинал, "Der Himmel Uber Berlin/Wings of desire" (ей така, две заглавия си има)
За трогване -- не зная, но определено е много добър, истински филм... макар и да признавам, че не е за всеки.

"Тя е толкова красива" с Шон Пен (въпреки че по-точно се превежда "Тя е толкова обичана".

"Водно конче" с Кевин Костнер.

"Истината за котките и кучета" с Ума Търман.

Това са още трогателни филми за които се сещам в този миг.

Срамота е, ама не съм го гледала. Или поне не съм знаела какво гледам. Обаче тоя "Град на ангели"... бе, наистина много ме трогна - мислех, че съм спряла да плача на филми.
Гледам, че сте споменали "Водно конче" - мнението ми е същото, като за "Армагедон" - без последните 15 минути ставаше, но не бих го нарекла "трогателен" - опитът им беше добър, наистина, но за мен развръзката не трябваше да е тази - много захарен памук стана към края и мисля, че с това развалиха цялостното впечатление.

"Анна и кралят" е един от малкото филми, който ме е карал да се просълзявам. Гледала съм го няколко пъти и всеки път ме разчувства.