Crematory, един прост пример: завършваш някаква природна наука и имаш невероятно силното желание да продължиш да се занимаваш с научна дейност в България, но...
- държавата (и в частност СУ) не дава пари за наука
- СУ не дава пари за ходене по конференции, семинари, симпозиуми и т.н., освен за тия на г-н ректора и администрацията му (как тогава света да разбере, че тук има хора, които правят нещо?!?)
- имаш обидно ниска заплата и живееш на ръба на бедността (та заплатата на защитил докторантура асистент е по-ниска от моята докторантска стипендия!)
- нямаш почти никаква материална база (оо, чудооо, преди две седмици пристигнаха
10-те CD-RW подложки на стойност около 20 лв., които поискахме от СУ в средата на
миналата година!!!)
- 90% от колегите ти не ги е** какво става
- нямаш никаква възможност за професионална реализация, и трябва да чакаш докато някой 90-годишен професор умре, че да се отвори асистентско място
- библиотеката на СУ не подновява абонаментът си за жизненоважни за работата ти списания (в моят случай Physical Review, което трябва да достъпвам с 10000 зора през една американска машина

)
От друга страна западен университет ти предлага средно платена позиция, която ти позволява да работиш като бял човек, да живееш в ипотекирана къща, да караш съвременна кола, да ползваш съвременна материална база и да работиш в конкурентна, но приятелска среда.
Е, извинявай много, но ако аз съм поставен в такава ситуация (което неименуемо ще стане след няколко години), то си опаковам багажа на секундата и заминавам. И ме боли (знаеш кое) за патриотизмът в този случай. Аз работя, плащам данъци, гласувам и т.н., а държавата ще продължава да се подиграва с мен. Не, мерси!