Копирам едно мнение, което споделям в значителна степен.

Сами Рафаел, роден в София през 1927 г.бащата е от България, а майката - от Македония. Изселен е през 1943 г. заедно със семейството си в Русе. При връщането си в София постъпва като доброволец, завършвайки в парашутната вкола в Божурище курса за инструктори. През 1947 г. напуска България и пристига в Израел в навечерието на обявяването на независимата еврейска държава. Един от четиримата основатели на парашутното военно училище и парашутните войски на Израел.

През 1950 г. става първия носител на орен за храброст, връчен му лично от министър-председателя и министър на отбраната Давид Бен Горион. Чин - подполковник.

В момента работи във Фондация на Телавивската община за Латинска Америка. През 1992 г. участва в побратимяването между София и Тел Авив.


- Г-н Рафаел. защо през 1947 г. напуснахте България?
- Бях ремсист и вярвах, но се сблъсках с комунистическата реалност. Видях и разбрах, че различни групировки от хора взеха съдбините на българския народ в ръцете си и съдеха, без да имат морално право за това. Изхвърляха от работа, от служба и от училище честни и почтени българи, националисти или децата на политици, общественици, фабриканти, земевладелци, тези, дето печелеха материалните средства на народа. Видях закриването на политически партии и организации, имащи "греха" да не симпатизират на компартията. Унищожаваше се свободното битие на обществения живот - това започна още от първите дни след 9.IX. със "слизането" на партизаните и освобождаването на политзатворниците, а т. нар. "народен" съд бе една машина за унищожение на цвета на нацията. Един ден помощник-командир на военни части - той имаше преди две смъртни присъди за политико-диверсионна дейност и бе прикрит от еврейско семейство, ми каза - вие, евреите, сте спекуланти и не давате мира на жена ми (тя раздаваше дажбите за храна, шушони, облекло). Това бе последната капка в чашата на един примерен ремсист, който видя, че сме в ерата на болшевисткия терор, а не във време на братство. Напуснах България с болка за народа и хубавата държава.

- Какво отнесохте оттук в Израел?
- Ще си позволя да говоря от името на цялата българска еврейска емиграция в Израел. Отнесох неимоверно по обхват и ценност благо - основните добродетелни закони на един хилядолетно културен, добър, трудолюбив и благороден народ - българският народ! Говоря за съдържания и за стойности, които не се създават за ден-два. За качества, които определят нивото, ръста на един човек и на един народ. Българският евреин и до днес е търсен в Израел и му се дава да заеме пост и място било в политическия и социалния, било в материалния и културния живот на страната. Българското еврейство там се слави с генерали, министри, лекари, работници, свободни професии и до днес. Отнесох от България и собственото си образование като инструктор-парашутист, което ме направи единият от четиримата, основали израелското военно парашутно училище и парашутните части на израелската войска. И до днес се чувствам благословен от Бога, задето имах щастието да бъда ученик на подп. Георги Алайков, възпитаник на немската парашутна школа - един рядък българин, гражданин, човек (животът му бе жестоко отнесен от комунистическата "правда").

- Какво ви накара да идвате след толкова години отново у нас?
- Носталгията по родината! Българската природа. Това "тук", в което се родих и израснах - българското ми училище в София, черквата "Св. Никола" на "Пиротска" и "Опълченска" (и до днес помня толкова български християнски песнопения), приятелите ми в България, потребността всеки петък да запаля свещ на дедите си в Централните софийски гробища, всички скъпи неща и спомени, обикновени за всеки нормален човек. Помня, връщах се един ден от училище и чувам вкъщи страшно пререкание между баща ми и майка ми - с необичайни викове и заплахи към нея; казала, че според както са я учили в Югославия, Македония принадлежала на нея; а баща ми - "ако още веднъж кажеш, че Македония е югославска територия, няма да го приема равнодушно и ще си имаш проблеми с мен". За баща ми и за нас, децата, Македония, Тракия, Добруджа бяха и ще бъдат български. Това ми родолюбиво възпитание остана незасегнато и въпреки Закона за защита на нацията. А за баща ми най-големият български генерал си остана ген. Ташев (бел. дядо на уважавания университетски преподавател проф. Росен Ташев), защото той е първият влязъл в Добруджа. Отечеството ми е Израел, с него съм кръвно свързан и като добър израелец ще работя за Израел, докато имам сили, но моята родина е България. Тук баща ми има своите ордени за храброст, воювал е за България от Балканската война насетне. Царство България спаси, единствено в света, целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция.

- При днешния ви опит - човешки и граждански, какво мислите за комунизма?
- Това е една идеология без никакъв слисъл, основата й е пълна утопия. А като практика - терористично учение за насилие и за култ към диктатура. Догма, жестока и нетърпяща никаква критика. Ако бях юрист, а не военен, бих написал акт с хиляди обвинения против комунизма, унищожител на всяко човешко право, лишил хората от най-елементарни свободи, работа, собственост, добродетели, живот. Една абсурдна манипулация с всичко човешко и всичко свято.

- Какво мислите за днешното време на България?
- Вярвам, че днешните водачи на България могат да се върнат към веруюто на нашите баши и прадеди, защитници на целостта на България. Петдесетте години комунистическа диктатура отне естественото право на българина да бъде националист. В това отношение, бидейки поколения от тези години, днешните държавници са ощетени и с притъпени народностни чувства. Чувствам се щастлив, че останах незасегнат от комунистическия космополитизъм. Една голяма част от днешните държавни ръководители с в плен на възпитание на неговите норми. Отричам всяка организация на етническа основа - има един народ. Едно знаме - българският трикольор - не еврейската Библия, нито пък Коранът. Има една демократическа държава, в която всяко малцинство може да се развива свободно. И още - пълно въстановяване на частната собственост, на земята, безлихвени заеми, снабдяване с машини и сечива. Богатата българска земя може да изхранва народа си, а той може да произвежда и за себе си, и за износ - за Германия, за западноевропейските страни.

- Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?
- Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елеминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо. Царство България имаше достойнството да не участва във въоръжени действия нито срещу Германия, нито срещу СССР. Царство България имаше достойнство да притежава личности като екзарх Стефан, митрополит Кирил, Елин Пелин, Димитър Пешев. Кое име по-напред да изброи човек, за да не пропусне нито един свят от жестоко и за българските евреи време...

Споделям напълно!
За съжаление в обществото днес до голяма степен е насаден образът на Царска България като фашистка, авторитарна и прочее глупости.

Има какво да изтупаме от прахта на забравата и преиначаването. Просто трябва съвест и почтеност, а у нас те са дефицит...

"Да се върнем към веруюто на дедите"

Как пък няма да живея като "поданик" и цар Мони 2 да притежава всичко около мен, включае мен, та дори и само номинално.

Колкото за царска България, тя е толкова фашистка, колкото Дядо Мраз съществува, и е нигериец, дете от брака на швед и индианец.

Монархията си е изживяла времето, но не е била лоша. Впрочем, и да искаме не можем да върнем царския строй отпреди 9ти, просто защото вече в никоя държава монархът не управлява, той само царува, т.е. изпълнява някакви репрезентативни функции, и пак би имал същите управници, каквито днес търкат столчетата в МС.

Мисля ,че Сами Рафаел има в предвид възвръщането към националността - идеята че трябва да устояваш различието си с цената на всичко.

Изобщо не е била авторитарна царска България, изобщо Невежи ама наежени...

Имало е периоди, в които е била авторитарна и други, в които не е била. Като всички други държави. Не виждам доказани предимства на републиканския строй пред монархическия в нашата страна. Да не забравяме - има още една "българска династия" - също немска, де, но протестантка!

Разбира се,че е била авторитарна.Кое е лошото?

А по темата-монархията е естествена форма на управление на България от началото на самото си съществуване през вековете досега.Изродията република е изкуствено наложена само от врагове на България-комунисти и демократи.

Републиката по принцип не е изродия, стига народът й да е дорасъл за нея. Иначе се изражда, факт.

Нещо по темата ли искаш да кажеш?

Мнението ми за Царска България...може би ако не беше обвързана с изродената династия на Кобургите, Царска България можеше да събуди и позитивно чувство в мен...

лично аз съм монархист.

Не считам, че Симеон Втори е най-доброто попадение за монарх, обаче идиотска държава като нашата се нуждае от нещо, което да я обединява. Ние сме тъпанарско племе- олигфрени- нация на индивидуалисти и свръхразбирачи. Имаме и ние, като англичаните, нужда от нещо, което дружно да си обичаме. Ама нали сме говеда- дружно ще си го мразим.
Щото това сме ние Балканите- шепа земя, която 1400 години се опитваме да разделим на повече парчета. На една ръка има само 5 пръста. И те имат общо начало.

В крайна сметка ясно е, че нас българите общи идеали не ни събират. Просто всеки е гъзар и пикае отгоре им. Окей, готино е да минерализираш почвата, ама е по-готино да я обработваш и да събираш плодовете й.

Така е, само олигофрени биха предпочели да са поданници, вместо граждани. Така де, по-готино си е, всичко зависи от "бащицата", единствена отговорност на поданика е да политиканства на по ракийка със съседите. Пък дали ще е Тато, Кобурга или Бате Бойко все едно - нашенеца е доволен

А себе си включваш ли в това "ние"? Т.е. самопределяш ли се като тъпанар, олигофрен, индивидуалист и свръхразбирач? Просто не забравяй, че като кажеш "всички", и ти си включен в това число!

Аз се определям като индивидуалист и олигофрен