Моят ми действа обратно...
А и на Ицо...Като го види, се разнежва. Ама не поддава на моята обработка.


В събота става на 2. С къдрава руса главица, като малкия принц

Ако ми се случи....няма да направя аборт,защото за мен това е убийство (ако щете за старомодна ме мислете ) , също така няма да го оставя в дом за сираци,защото аз самата съм взета от там и знам някой ден как ще се чувства то.Ще си го гледам и ще му давам всичко от което има нужда....

+1. Въпреки всичко.

аборта до 3-тия месец не е убийство. по биология сте го учили......но по-добре аборт пред изоставянето в дом. хиляди пъти по-добре е! но добре ли е да си съсипеш младостта и образованието? ако бащата каже "не ме интересува,оправяй се" какво ще правиш? ако родителите ти откажат да ти помагат какво ще правиш? не можеш да гледаш бебе работейки,учейки и вършейки всичко сама.

Просто познавам родителите си и сме говорили по темата с тях.
А ето какво се случва през шестата седмица (т.е. на средата на този 3-месечен период, за който ти говориш):
"Що се отнася до бебето - то вече си има сърце и то тупти. Ударите му могат да се регистрират със специален ултразвуков апарат. Осъзнаването на този факт помага да се преживеят по-леко всички неприятни моменти на първото тримесечие.

Ембрионът е с дължина 7-8 мм. Има зачатъци на ръце и крака. Може да протяга и обръща глава, да движи ръчички и крачета. Започват да се формират далакът и костният мозък. Поставени са наченките на стомаха, дебелото черво, гръкляна, трахеите и белите дробове. Нервната тръбичка продължава своето развитие до 28-ия ден след зачеването."

То е живо, а да прекъснеш живота на живо същество, за мен е убийство. Знам, че има много хора, на които им се иска да не е. Но няма да вляза в такава дискусия - всеки си има съвест и всеки решава с какво да я товари. Аз предпочитам да не нося убийство на дете на моята.

никой лекар не иска да рискува с аборт в 3-тия месец. той се прави до към 2-рия. но до 3-тия не се счита за човек. поне от медицинска гледна точка. но всеки сам решава. щом може да гледа деца-още по-добре за естествения прираст.

Не разбирам обаче, в убийството какво толкова лошо има... особенно на "нещо", което не е свършило нищо в живота си и реално няма стойност, освен за някоя сантиментална майка, с нерационално мислене и повишени хормонални нива до козирката

Може би бих направила аборт, ако ми се беше случило преди няколко години. Просто не смятам, че деца трябва да имат деца. Приемам аборта и когато се установи, че има риск за майката, или че детето ще бъде увредено. Приемам аборта и ако жената е била изнасилена. На годините на които съм, не бих го направила. Първо защото се чувствам достатъчно зряла, за да го отгледам и знам, че би било трудно, но човека с когото правя секс, никога не би ме изоставил в такова положение и даже и да не сме заедно, ще си поеме отговорността.

Преди време бях давала отговор по тази тема в друг форум и сега просто ще го копирам, защото не се е променил изобщо..

Замислих се...

Сигурно единствената достатъчно убедителна причина за мен да направя аборт би била да ми кажат, че на 100% детето ми ще бъде с увреждания ако се роди.

Аз имам много силен майчински инстинкт. От 16 годишна копнея за дете и единствената причина да не съм родила още е здравият ми разум, който надделява през повечето време лудия ми копнеж smile.gif

Ако забременея сега - на 21 години, с гаджето ми и двамата студенти, той завършва сега, вярно, но... нито аз, нито той сме си хванали живота в ръце вече... мисля, че все пак ще го оставя. Най-голямото ми желание е да имам планирано бебе - да го създадем с мъжа ми когато ние решим и го искаме. Но ако все пак стане, никога няма да го махна ей така, заради собственото си удобство или заради идеята да си ходя по дискотеки без да ми пука за отговорности и т.н. Ако бащата не го иска - той ще го иска и приеме когато и да стане, но все пак ако не го иска това също няма да ме спре да го родя.

Дълбоко вярвам, че всичко което се случва си има причина. Дали я виждаме или не, не променя факта, че е там. Ако съм забременяла, значи така е трябвало. И детето трябва да се роди (като приемем, че обстоятелството, което написах по-нагоре липсва), защото има право на живот. И защото, ако го махна, после може да имам още 10 деца, но винаги ще се чудя какво щеше да е първото ми дете, тази малка уникална личност, която щеше да носи моите черти, чертите на моя род, на моето семейство и на мъжа, който обичам. И няма да си го простя.

Идея си нямам дали се изразих добре, но темата за аборта за мен е много емоционална.

А аз съм заключвала такава тема в този форум. Така че внимавайте. Моето мнение беше оформено в статия за едно друго място, но в кратце -
приемам аборта само, ако детето е увредено - за себе си. При това знам, че години след това психиката ми ще е съсипана.
- приемам, че жената има право на избор и ако има действителна причина да не иска това дете сега - добре - нейна си работа
- не приемам някой да ми налага, че абортът е гршка, ако съм решила по някаква причина да го направя - не забравяйте, че в повечето случаи е много, много тежко решение... и както се казва в онова клипче - последиците се носят години. Няма нужда някой да ми втълпява вина.
- не приемам повече от един аборт - започва да намирисва на егоизъм и слаба сексуална култура, за които сам си си виновен
- детето за мен е дете, още в момента, в който съм видяла положителния тест...или зацапването при имплантиране - нищо, че тогава още е купчина клетки и непотвърдена бременност.
За развитието на бебето по време на бременността

да,за да се стигне до 2 аборта трябва да си доста безотговорен човек.поне след първия трябва да се замислиш да си по-внимателна. тъй като ние се предполага,че имаме по-здрав разум от мъжете в подобни ситуации....
не съм толкова емоционална и не държа да пазя детето,в момента ако се случи нещо такова няма да се замислям въобще за раждане...е,след време ще си променя мнението. но не се чувствам готова на 20г да отделям цялото си внимание на едно малко човече и да изградя личност от него. има си време за всичко в тоя живот. понякога не е толкова лесно колкото си го представяме. безотговорност е и да отглеждаш дете без да си подсигурил средства за това(най-основните средства). или ще го гледам както трябва или няма да раждам.

Не искам да се изказвам "за" или "против" аборта...просто...понякога, за да се стигне до там...решението може да не зависи само от теб, да влияят и други фактори...което го прави още по-тежко...

Бях в гимназия, в която абортът се смяташе за абсолютна гордост.
Бях в клас, в който десетки пъти ми се е случвало хипер-притеснени девойки да нахълтват, размятайки тест за бременност тооооооооооооооолкова широко, че и на другия край на града да го видят, вайкайки се, че, видиш ли, закъснява им с три дни, майка им ще ги изгони, баща им ще ги убие...
Щото реалността в България е: правим ли секс, искаме всички да знаят. По подобен начин стои и въпроса с абортите.
Тъй. Това беше леко офф...

Понякога и аз съм си мислила какво ще стане, ако ей сега забременея... И все повече и повече клоня към: оставям го, каквото и да става. Дори да е от човек, който не ме обича и няма да бъде с мен *бих се замислила за махане само ако е плод на изнасилване, недай си боже*... Дори да нямам къде да го гледам, дори да нямам пукнат лев. Зная, че мама и татко ще ме подкрепят; зная, че едно бебе е най-прекрасния дар и... просто... способна съм да загърбя ВСИЧКО останало и...
Да, планираната бременност е нещо прекрасно... но смятам, че и нежеланата би могла да бъде...
Причината?... Просто наивно вярвам, че... имаш ли бебе, всичко ще ти се нареди... не е нужно да е обратното, не е нужно първо да се тормозиш за кариери, бракове и банкови сметки... просто... имаш ли бебе, някой, някой там горе, ще помогне всичко да се нареди

М-да... А една моя съученичка роди в 12-ти клас... Завърши задочно, но доста често се мяркаше в училище с коремчето После след като роди, пак я виждахме доста често. Ние бягахме от час и пушехме в някое близко заведение и тя идваше с количката при нас, синът й Алекс вървеше от ръце на ръце, беше няк'во супер любвеобилно детенце. Питала съм я мислела ли е в началото за аборт, а тя ми е казвала простичкото 'не' и после ми е обяснявала, че винаги е искала дете.

...винаги е искала дете...
И забременяването в края на 11ти клас не се оказва пречка за тази й мечта...

В крайна сметка май всичко си е до човека.

И какво ще стане с нея след 5 години? Да не мислиш,че няма да се чувства отегчена от живота,който води...За всичко си има време.