Да, аз бях... .. и на мен ми е първата книжка на френски... на български ми е достатъчно любима.

АЙде, като научиш повече, ще ти дам Нотр Дам в оригинал да прочетеш

всичко бледнее пред уводните думи на учебника по "Право на НР България" от 75г "Най-голямото завоевание и най-ценното достояние на цялата наука до епохата на завладяването и използването на атома и Космоса е марксизмът-ленинизмът!..."

Lovecraft - The call of Cthulhu

"Имало едно време..." , ама не помня откъде беше точно?!

За всю жизнь Коле Плужникову не встречалось столько приятных неожиданностей, сколько выпало в последние три недели.

"През целия си живот Коля Плужников не бе имал толкова приятни изненади, колкото през последните 3 седмици."

Първите думи от книгата "В списъците не беше зачислен", за мен най-страхотната книга за Втората война.

“В Русия смъртта не миришеше така, както в Африка.” - Ремарк, "Време да се живее и време да се мре".

И малко по-долу... "“В Русия смъртта беше мазна и смрадлива.”

А след няколко страници:

“Зауер разкопча панталона си и започна да пикае.

— Преди една година правех голяма дъга като пикаех — каза той горчиво — стегнато, както подобава, по военному. Чувствувах се добре. Чорбата — първа класа. Всеки ден толкова и толкова километра напред. Мислех си, че скоро ще бъда отново у дома. Сега пикая като цивилен, печално и без желание.”

Прочетох книгата за два дни.

Оо, аз все я почвам и доникъде не стигам. За сметка на това "На западния фронт нищо ново" ми е сред най-любимите... нея прочетох за 2 дни, навремето...

"Muchos años despues, frente al peloton de fusilamiento, el coronel Aureliano Buendia, habia de recordar aquella tarde remota en que su padre le llevo a conocer el hielo"...

Сто години самота : )
На Бг:

"Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда."

Други любими думи от същата книга: "Валя четири години, единадесет месеца и два дни."

Прелиствам белите страници на снега.
Зная, че тъкмо там е написано това, което търся. Никъде другаде. Само че не разбирам снежната азбука.
При корабокрушение дневникът остава - за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят.
При потъването под лавина случаят е по-особен. Затова и бордовият дневник има по-друг вид. В полусвяст издъхващият го е вписал по белите листа на снега с дъх, с пръсти, с конвулсии. Трябва да се опитам да разчета този шифър.

Блага Димитрова - "Лавина"

Истинските дворове в Москва изчезнаха някъде по времето между Висоцки и Окуджава.

Странна работа. Дори след революцията, когато за целите на борбата по ликвидиране на кухненското робство премахнаха кухните от домовете, никой не посегна на дворовете. Всяка горда «сталинка», обърнала потьомкинска фасада към най-близкия проспект, задължително имаше двор — голям, зелен, с масички и пейки, с портиер, търкащ асфалта сутрин. Но дойде времето на панелните пететажки — и дворовете се свиха, оплешивяха, предишните достолепни портиери смениха пола си и се превърнаха в портиерки, считащи за свой дълг да издърпат ушите на немирните момчета и назидателно да осъждат живущите, прибиращи се пияни. Но все пак дворовете още живееха.

Сергей Лукяненко - "Сумрачен патрул"

Те не са точно начални изречения, но все пак са ми много любими:
"... и един глас така любим, така познат, каза тихо:
-Рита!"
" В полумрака на вагона се виждаше пламъчето на цигарата му.
-Оставете буржоазните предразсъдъци, другарю Корчагин, легнете да поспите.
Павел легна до нея и с наслада отпусна отеклите си крака."
"Олюля се, не извика, буйно притисна ръце към гърдите си и приведен, като че се готвеше за скок се удари в земята с вкочаненото си тяло. А сините му очи се устремиха неподвижно в степния безкрай."
Няколко много силни момента от "Как се каляваше стоманата" на Николай Островски в нехронологична последователност.
"Спомни си как Саша Матросов
запази полка със своята гръд,
спомни си как в зимата немец омразен
Зоя поведе на смърт,
спомни се как храбрият малък Тюленин
устоя на мъки безброй,
много евтино ти Шелестов,
предаде живота свой!"
Стихотворение написано от главната героиня към главния герой-" Чест" Григорий Медински
"О матерях можно рассказывать бесконечно... Уже несколько недель город был обложен тесным кольцом врага."
"...если оно болит, в него легко попать." става въпрос за сърцето
Горки -"Рассказы об Италии"
Какво още помня наизуст? Толкова отдавна не съм чела, че не се сещам...
Ооооо, разбира се:
Dao ke dao fei chang dao
Ming ke ming fei chang ming
Laozi началото на "Дао Дъ дзин" Не се наемам с превод. В смисъл, разбирам за какво иде реч, но всеки превод би бледнял и би звучал глупаво...
Повече наистина не съм в състояние да цитирам буквално по памет.

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

има ли нужда да казвам от къде е?

на вонегът така започва mother night

- така започва Epic Level Handbook