Колеги, аз съм последният изрод с такъв тип мислене, останал да живее по тези ширини, но... все пак... да си кажа.
В момента с термина "любов" се назовават две неща:
1. Занимание тип хоби, да си имаш някого, да те топли и да те забавлява, да кажем. Това се прави защото повечето хора си имат някой, така е модерно, не изглеждаш неудачник и ... абе такива се водят времената сега, някакси всички го правят, защо не и ти? Може да се попривържеш малко към другия... да си внушиш, че го обичаш, ако държиш да се правиш на морален или копнееш да те сполети "онази любов" или да не се самозалъгваш по въпроса и да си наясно, че всичко е заради веселото. Всичко това, обаче, не означава, че от подобни раздели не боли...напротив...ужасно е... драми, истерии, това наранената гордост е страшна сила... но всъщност, то не е гордост бе, то "сърцето е разбито". Дали?
2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.

Сама - депресирана и плачеща, наистина. За пред хората - усмихната и безразлична. Не си позволявам демонстриране на чувства... Бих го направила само пред най-най-близките ми хора, иначе никога. Може и да умирам отвътре, но няма да оставя случайни хора да ме гледат съсипана

you dont understand shit, black_lady.

свети валентин=чукане

rogertaylor, защо да не сме хора? Това, че връзката не върви, ясно си показва, че смисъл от протакане няма. Дали ще те зареже преди или след празник - резултатът е еднакъв. И е много по-добре да прекъсне връзката си сега, отколкото да върти любов с бившия зад гърба ти, нали