А , не, трябва ни още и частна акушер-гинекологична клиника, за да посрещаме плодовете на любовта. И частна детска градина, училище и университет, в които да изучим плодовете. И тогава вече ще сме изцоцали горките хора до дупка

СРАМ!!!Екипа на този миловиден иначе форум да мисли такива пъклени идеи!!!! Аз може ли да се включа към частта с акушеро-гинекологичната клиника...винаги се случва на някой мъж да не е толкоз "оправен"

Хора, които мислят като теб, са го обезсмислили... Ако се вземаха тези "безсмислени ритуали и подписване на някакви незначителни хартийки" на сериозно, нямаше да се превърне в бизнес (все пак дълбоко във всеки човек се крие съвестта /примера на мнозинството играе голяма роля също.../).
Естествено, че е вярно, че любовта (заедно с нея духовен и физически съюз) може да съществува без брак - тя не идва преди него (или поне така трябва да е). Бракът е произлязъл от любовта.

Но в никакъв случай не е задължителна част от нея.

какво против ритуалите имате пък вие?!

не ми харесват. прекалено обществено е.едно такова...подтискащо.и всичките глупости с обичаите,които далеч не са "традиционни",а по-скоро тъпи. и за църковен брак се изисква граждански. много неща са прекалено остарели вече....
но всеки си има предпочитания. разбирам,че ако се обичате това е просто формалност,но за мен е излишна формалност.

Бракът според мен е висша форма на уважение и доверие между партнъорите.
Но съм против бързите бракове (2 месеца познанство и айде в ритуалната зала)......тук не включвам бракове заради бременност....
Преди да се реши една двойка на такава драстична промяна в статуса си,трябва да се поживее известно време заедно,поне няколко месеца,дори година....иначе голям процент бракове са се разпадали при бързане...

Е, няма как да пропусна да се изкажа след последните две мнения. Но първо да кажа за кой ли път, че на мен ми е все тая дали другите се женят - важното е, че за мен е имало смисъл. И все още има.
Да, аз се омъжих 2 месеца след като се запознахме. Като приех предложението на седмия ден. Не, не съм имала нужда да живея с него. В момента, в който го видях, знаех, че това е мъжът, с когото искам да прекарам живота си. Не виждах смисъл от протакане - или съм съпруга, или си отивам. Да му бъда гадже в някакво неустановено положение за мен щеше да е агония, измъчване. Представи си, има хора, които са достатъчно разумни, за да преценят бързо могат ли да живеят с някого или не без да трябва да се тормозят взаимно една година.
Да, аз се омъжих без традиции и церемонии ( с изключение на питата по настояване на кумата). Омъжих се в пола за 25 лв. Обувки с намаление. Без родители, без екшън, без тъпани пред блока.Необществено. Само с няколко приятели.
Защото исках този мъж без значение на нищо друго.
Това, което искам да ви кажа е: вие определяте кога и как ще се случат нещата, не е нужно да робувате на ритуали, които ви се струват ненужни и безсмислени. Ако го искате - просто отивате и подписвате. Ако не го искате - поне не вадете изсмукани от пръстите причини. Не е нужно да се оправдавате. Научете се да не съдите по избора на другите, както и да не вменявате вина на някого, защото не мисли като вас. (това последното се отнася за всички потребители).

права си или искаш или не. останалото са оправдания.

Красиво е.И още веднъж ми доказва,че това е любовта в чист вид

За съжаление, твърде малко мъже има, които биха се вкарали в подобен екшън. Виж, повечето жени като цяло все си имат нещо романтично в душата. Ама мъжете... Обикновено като чуят за брак, просто им призлява. Крематори, евала и на теб, и на мъжа ти задето сте направили толкова спонтанно и красиво нещо в името на любовта

Аз пък бих казал, че има твърде малко жени, с които си заслужава и има смисъл да се вкарва в такъв "екшън". На тези, които са се намерили, които наистина са родени един за друг - това е супер, няма по-хубаво нещо от споделената истинска любов. Но в останалите случаи, които са и много повече от предните, бракът е безсмислен. Поне от емоционален и духовен аспект. Браковете по сметка въобще и не искам да ги коментирам.

Ами защо пък да са по сметка повечето? Аз нямам такива наблюдения. Моите познати, които се изпожениха, си се изпожениха от чувства и понеже ходиха дълго време заедно. Имаше някъде по-нагоре обвинения за жените-материалистки, но докато тях поне мога да ги разбера (айде, трябва и са им пари - решили са, продали са се, нали е най-древната професия), ама пък ми е интересно с какъв акъл един мъж тръгва да си 'купува' съпруга. Ако иска да има някое Барби до себе си, с което да се хвали на приятелите си, то съвсем не е задължително да се жени. Просто.. не го разбирам.

Аз лично не бих се омъжила за човек, когото познавам от няколко дни. Просто на такива хора съм попадала, че... трудно ще повярвам на мъж пак Да не говорим и за собствената ми лекомисленост на моменти. Не си представям що за човек би се решил да се жени за мен Ама айде стига антиреклама, времето ще покаже

Пък мене тате няма да ме даде!

Ми няма да питаш, бе