Преди години една моя преподавателка ми каза, че смисълът да четеш много е да откриеш трите "книги на живота", които са важни за теб. За сега може би съм открила една от тях - "На изток от рая" на Стайнбек. А какви са вашите?

Ъм, тази твоя преподавателка в ред ли е? Що за глупост? Какво значи "книги на живота"?! Няма такова нещо като "книги на живота". Човек чете, не за да открива "книги на живота", а за да научава нови неща или за разтуха, или за да развие въображението си или по ред причини, не за да ограничава кръгозора си с три заглавия. Имам един куп любими книги, но нито смятам да ги ограничавам до три, нито да ги наричам "на живота" си.

освен това темата е по-скоро за раздел книги, тъй като тук нямам права, Вида, моля те премести я.

Аз се чудех има ли въобще смисъл от нея, но щом я искаш, заповядай.

Не съм много сигурна, че това точно е смисълът на четенето, но иначе съм съгласна със Симеонова "На изток от рая" отговаря на най-важния въпрос - Как ставаме такива, каквито сме? Затова и в моята класация тя е на първо място. Останалите се нареждат по-натам, но не съм си давала труд да ги подреждам по места

Трите книги на досегашният ми живот са всъщност само две ахаха: "Бел Ами" и "Събота". Предполагам, че след 50 години няма да са те, а други.

Според мен под "книги на живота" се подразбира, книги, които са те направили човек. Едно е да четеш нещо за развлечение, друго е то да те научи на нещо "житейско", да ти повлияе на психиката, ума, разбиранията и тн. Но не мисля, че това е причината да четем

Яка тема!

И аз по този начин разбирам темата.
А книгите са...повече от три във всеки случай...

"Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин - нищо не може да убие тъпото романитчно добиче у мен... В момента я държа упоена в един килер, ама по някое време пак ще се защура в главата ми.
"Габриела, карамфил и канела" на Жоржи Амаду, защото с нея се родя любовта ми към дългите изречения, подробните, несвързани повествования и историите без поука.
"Странник в странна страна" на Хайнлайн - може би някой ден ще успея да я грокна напълно.
...може би, съвсем малко - "Спасителят в ръжта" на Селинджър, защото след като я прочетох си обещах, че никога няма да съдя хората, които не разбирам.
... и още малко "Нощен патрул" на Луканянко, защото ме запали по руския рок.
... и много, ама много Бодлер и Рембо, заради които започнах да харесвам модернистите.
... и като ще си говорим за поезия, Емили Дикинсън, която ме съсипва.

За момента - "Сянката на вятъра".
И "P.S. Обичам те" (на Сесилия Ахърн). Тя ми върна живота съвсем буквално (при все, че Ахърн не е особено добра писателка), така че си заслужава напълно етикета "книга на живота".
Няма да се насилвам да търся трета, защото щом не се сещам от раз, вероятно няма истинска такава. Но тези двете, горните, ще останат. No matter what.

Мисля, че под "книги на живота" е по точно да се разбира "настолни" книги.
Или тези книги, които винаги са ни до главата - на нощното шкафче, и които винаги можем да отворим просто от някъде и да започнем да четем, просто защото ги знаем наизуст, но винаги доставят удоволствие (независимо дали дават житейски уроци или са просто детски приказки)

Моите не са чак толкова философски, колкото би ми се искало:

"Приказки" на Ръдиард Киплинг
"Тъмните му материи" - Филип Пулман
и разбира се, в разрез с предишното ми изречение - "Малкият принц" знаем на кого

и много други книги и книжки, нека да не изреждам един цял списък

Гадните фесове в книжарницата я нямаха. Мн съм Разочарован,
ся си зех продължението на улица консервна, ама и то си е Сила.

за сега със сигурност книгите, които са ми фаворити са - граф Монте Кристо и За мишките и хората.

Издирвам третата...

Изключително трудно е да се ограничиш до 3 книги, които да са ти повлияли. Поне за мен. Някои от тези, без които не мога, и към които се връщам непрекъснато:
"Малкия принц" - Мисля, че няма смисъл да обяснявам защо
"Острието на бръснача" Съмърсет Моам - Накара ме да погледна на някои неща и от друг ъгъл, успя да ме убеди
"Английския пациент" Майкъл Онтаджи - Заради стила му на писане, зарарди... не мога дори да го определя . Просто ми се ще да имах дарбата да пиша така...
"Престъпление и наказание" Достоевски - Заради познаването на човешката душа по нечовешки начин и заради смразяващите дъха описания на състоянията, през които тя преминава...
Андерсеновите приказки - заради тъгата в мен, която той разбира толкова добре.
И още толкова други...

Много ми хареса описанието ти на този роман, бих казал дори, че е дойстойно за подзаглавие на книгата. Безспорно едно от най-великите литературни произведения.

Иначе за мен засега такива книги, които са ме впечатлили много и които се доближават до житейските ми възгледи, са "Тютюн" на Димов и "Граф Монте Кристо" на Дюма.

"Кръстникът".
Не мога да определя кои други 2 се доближават до тази книга.

Едната книга на живота ми е "Синухе египтянина" на Мика Валтари. Не защото ми е любима, а защото беше първата книга, която прочетох след като вече бях навлязла в тийнейджърска възраст и от доста време бях спряла да чета. И тя ми пробуди отново интереса към четенето по някакъв начин.

"Престъпление и наказание" - прочетох я за първи път, когато бях на 15, и доста ми размъти съзнанието и ме запали по Достоевски и така и до ден днешен. Също високо поставям и "Идиот" и "Братя Карамазови". Трудно ми е да преценя коя от трите книги ми е най-любима.

"Девет разказа" - на Селинджър - мога да ги препрочитам до безкрай (а по принцип не препрочитам, дори и да ми харесва някоя книга). Нямам думи...