 |
| От дъжд на вятър |
 |
Регистриран на: 13 Юли 2007, 14:32
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.
|
camel:
Кое е любимото ти занимание? Защо? А имаш ли възможност да го практикуваш? - Имам много любими занимания. Ужасно ми е трудно да ги степенувам. Може да се каже, че четенето е едно от най-любимите ми занимания. За съжаление последните 2 месеца много съм се отпуснала и чета само учебници. Но се надявам в най-скоро време да наваквам...
Правиш ли си "ретроспективни сесии" - моменти, в които се замисляш за "преди" и за разликата с предишното състояние? Опиши ни накратко въпросната разлика? - Има няколко периода в живота ми, в зависимост от гледната точка (какво се е променило в мен), които се застъпват един друг. Често се замислям как би реагирало сегашното ми "Аз" в минали ситуации. По-рядко обратното. Разликата като цяло е, че съм пораснала. Прозаично, нали? Променяйки се, кръгозорът ми се разширява и си позволявам все повече неща, които преди не съм имала смелостта да направя. Това е, което най-често забелязвам при ретроспекциите.
А на какво смяташ, че се дължи тя? Сподели ни "фактора", които те променя/те е променил най-много. Как? (както в какво те е превърнал, така и как е подействал самия "фактор") - Вече споменах, че са няколко. И понеже никога не съм ги систематизирала, нека пробвам сега.
 Карате: започнах, когато бях 4 клас. До голяма степен то ме оформи като личност, допринесе за спокойствието и уравновесеността ми, даде ми много познания и беше своего рода ежедневно събитие в живота ми. В залата научих първите житейски уроци.
СМГ: от 8 клас. Обстановката, средата, учителите, цялата атмосфера бяха различни от всичко, което дотогава бях изпитвала. Беше шок, но се превърна в най-прекрасния период от живота ми до ден днешен.
Футбол: и по-специално един футболист, в който имах щастието да се влюбя несподелено. За по-малко от година научих, че "смелостта не е липса на страх, а съзнанието, че нещо друго е по-важно от страха".
Музика: абитуриентския си бал ще запомня с месеците, които последваха - време на пълна промяна в музикалния ми вкус, невероятно разширяване на хоризонтите и няколко изстрадани стиха.
ФФ: мястото, където за пръв път се почувствах възрастна. Шокиращо чувство, но отрезвяващо.
Идеалът ти за почивка? - Зависи.
Активна: ранно ставане, много движение, напрегнато ежедневие, срещи с нови хора и липса на каквито и да било ангажименти.
Мързелива: дъждовен следобед, чаша чай и книга. Или късна лятна нощ, широко отворена балконска врата, а аз гледам филм пред компютъра и изцяло съм се вживяла в ставащото на екрана.
Вярваш ли в хората? Защо? В какво мислиш, че ще се превърнем след ... да речем 100 години? - Вярвам. Хората сме като хлебарките - множим се, множат се и болестите, които ни покосяват, но ние винаги оцеляваме. Струва ми се, че тези 100 години няма да променят това. Планетата ще бъде по-мръсна, по-претъпкана и още по-безпомощна. Но не ние ще сме нейни властелини...
А имаш ли някакъв "идеал", който следваш, било то историческа личност, роднина, литературен/филмов герой, идеология, религия, някаква друга система от вярвания
- Имам. Егоизъм му казвам  Изразява се в щастие за всеки изживян миг, старание да не съжаляваме за вече отминалото (независимо, дали е било добро или лошо) и улавяне на красотата, която е неизменно около нас.
Съгласно "Плана" - кога ще ходим в Япония? А има ли настина такъв план? Какво представлява? - той вече беше там и се върна преди 3 дни. Видял се е с Икеда Сан, станал е почетен гражданин на някакво градче, донесе ни катани и невъобразимо количество снимков и видео материал. Япония е друга планета. Мисля аз лично да започна с азбуката за не-японци...
Харесва ли ти "тук"? (разбирай го както искаш) Защо? - Харесва ми. Чувствам се на място. Имам простор, имам и цели, имам подкрепа отвън и смелост отвътре. Какво повече може да иска човек от себе си?
Какво мислиш за "откритостта" в общуването? Както от твоя, така и от отсрещната страна? А за страха от откритост/общуване? - Пълна откритост няма. Благородната лъжа за мен е ежедневие. Страхувам се (все още) от някои видове общуване. Или по-скоро се срамувам, не съм сигурна. Не ме плаши да бъдат напълно откровени с мен, уважавам решението на всеки колко и на кого да каже. Но аз самата никога не казвам всичко. Търговски трик 
А за страха като цяло? Как възниква, до какво води, как се превъзмогва ... - Малко по-горе споменах какво е смелостта за мен. Страх ме е. Страх ме е от много неща. Наскоро признах пред себе си, че дори от високо имам някакъв страх. Как е възникнал, не знам, интересува ме как да го превъзмогна. Като успея, ще ти кажа. Иначе има много страхове, които съм превъзмогнала благодарение на Nike - "Just Do It". Често започнеш ли, връщане назад няма, отпада изборът и нещата стават прости и почти лесни. Оставиш ли се на страха, те очаква празнота.
Какво е "да вярваш" на някого? В смисъл: не кое е най-голямото нещо, което би направила за някого (защото хората са доста склонни в критични ситуации, да извършват "критични действия", повлияни от "момента"), а какво е да се доверяваш ежедневно, ежечасно? Доверчива ли си? - Не съм. Вярвам единствено в себе си, и то не напълно. Доверявам се на много хора, но не очаквам някой от тях да ме разбере. Намирам го излишно. Вярвам във всеки човек така, както вярвам в човешката раса като цяло. На някои хора поверявам наистина важни за мен неща, но винаги имам едно на ум. Вероятно затова и много рядко се разочаровам. Просто харесвам човешката природа, каквато е, с всичките й недостатъци.
Отговорна ли си? Как ти влияе това - пречи ли, помага ли? - Отговорна съм, но мързелива. Обичам да планирам, но зависи ли само от мен, най-често оставям нещата за последния момент. Пречи ми отвсякъде - от една страна, твърде много ми пука и не понасям да се сблъсквам с нехайство. От друга, ако умеех да върша всичко навреме, колко повече време щях да имам, ах...
Чувствала ли си се неразбрана? Кога и защо? - Редовно. Всъщност рядко се чувствам напълно разбрана. Но това не ме притеснява, даже ми харесва да вярвам, че се дължи на уникалната ми личност, а не на неспособността ми да се изразвам 
Смяташ ли, че хората те разбират? А защо според теб, хората не се разбират помежду си? - Различни са. Всеки гледа от своята камбанария. Твърде рядко се сещат да слязат и да пробват да се качат на чуждата, за да видят как изглеждат нещата от там. Както вече казах обаче, аз лично никого не карам да гледа през моите очи - харесва ми да съм вечно неразбрана.
С кое избираш/решаваш: сърцето или разумА? (ама както и "как трябва да е", така и "как е всъщност ) - Интуицията. Или поне се старая. Ако чувствам нещо правилно, се опитвам да го правя. Ако не го направя, значи съм действала с разума. Но често греша. Обичам да действам импулсивно, ако ми се отдаде възможност, защото като цяло рядко бивам хваната неподготвена... за съжаление.
Конформистка или антиконформистка? Кога? Защо? - Според случая. Знаеш мъдрата мисъл, че "човек трябва да притежава смелост да промени това, което може, спокойствието да се примири с тези, които не може, и мъдростта да различи едното от другото".
Какво мислиш за:
- предразсъдъците? - излишни. боря се с тях, защото все пак ми се намират. но човек, не е ли отворен за всичко в света, не може да усети неговата завършеност, цялост, уникална красота.
- мнението на околните? - важно е непрекъснато да доказваш на себе си, че НАИСТИНА не ти пука за него. успееш ли, ти си едно огромно стъпало над масите.
- "сериозността", отговорността и "ранното порастване"? Кога човек би трябвало да "порастне"? Трябва ли въобще? - до преди месец-два мислех, че не трябва. Сега вече съм склонна да разглеждам порастването редом със запазването на детето в себе си. има моменти, в които един зрял ум, едно изстрадало в известен смисъл сърце може много по-пълно да се наслади на случващото се. в други обаче детето е, което би оценило ситуацията.
- "консуматорският" начин на живот? - предпочитам го пред "производителския" в много области. едновременно с това вярвам, че човек трябва да се стреми да показва своята уникалност във всички сфери, в които това му е възможно. за съжаление, един живот е твърде кратък, за да си новатор във всичко.
Сама или в компания? Кога? - Сама най-често. В компания, когато имам какво да кажа, когато ми е леко на душата и искам да предам настроението на максимално повече хора, или когато искам да направя някоя глупост, за да се успокоя, че няма да стана "нормална" скоро.
Мечтаеш ли? Сподели някоя "голяма" мечта. - Мечтая. Мечтая за непрекъснато развитие, за магически удвоено денонощие, за свръхчовешка воля. Най-голямата ми мечта е да съм собствения си творец... цял живот.
Кое е онова, без което "не би била същата"? Онази част от ... живота ти, характера ти, вярванията ти, уменията ти и т.н., липсата, на която би те направила напълно друг човек. - IQ-то ми Сериозно, елементарно е да кажа "миналото ми". И ще е напълно вярно. Но мисля, че друго ключово качество, определящо ме до голяма степен, е търпението и спокойствието ми. Без тях... без тях щях да съм... не ми се мисли. Неприятна компания дори за себе си, най-малкото.
Любима ман'жа? - Шоколад (абсолютно пристрастена, от днес го отказвам ), италиански тестени джаджи - спагети, пици etc.
Какви са "забранените теми"? - ако ги нацелиш, ще отговарям. но сама да се бутам между шамарите...
_________________
Мария Стойчева
I курс Европеистика
"Да де, ама ние сме СУ, ние сме академичната общност, ние имаме познание, съзнание, морал и хигиена." - Добромир Добрев
Последна промяна lollabunny на 10 Мар 2008, 23:33, променена общо 1 път
|
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
