"Шибил", Йордан Йовков, Рада

Родоначалникът на българския символизъм?

Нем. И в допълнение коя година се утвърждава символизмът? Ако не ставам нахална.

Яворов поставя основите на Българския символизъм.

В голяма грешка си. InNy е прав, Траянов е. Нека да зададе въпрос.

А бе сега ме накара да се разровя. Изявен критик като Георги Цанев ( мисля, че е баща на Милена Цанева ) твърди, че Яворов поставя началото на символистичната традиция с произведенията си "Насаме", "Дни в нощта", "Без път", "Самота", "Пред щастието", "Угасна слънце" и др., които са включени във втората му стихосбирка "Безсъници". Но на друго място намерих, че двамата заедно ( Траянов и Яворов) поставят началото на символизма в България.

Така че не може да ми казваш, че съм в грешка, защото има нещо вярно в думите ми.

"И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века" - "Каблешков"

Началото на кой Йовков разказ Вл. Атанасов определя като "атмосфера, в която чудото изглежда възможно и напълно естествено"?

Значиии... да кажа и аз какво знаааммм....наистина все още е спорно кой от двамата е родоначалник на българския символизъм, но към момента се счита че това е Теодор Траянов, защото може да се каже, че Яворов е повлиян от самото течение символизъм, едва когато отива във Франция (за погребението на Мина) и там се запознава със френските символисти. за преход или прелом към символизтичните му творби се счита стихотворението "Нощ" и дори и да се забелязва в предишни негови творби символистичен изказ, той (доколкото аз мога да кажа) не се счита за типичния символизъм, защото не е бил повлиян, докато Теодор Траянов е бил повлиян по-рано от него...и така...не знам каква е логиката за повлияването, но знам че се използва....

Нека дам и аз своето мнение или по-точно това, което знам със сигурност. Сред българската критика съществува спор относно това, кой е родоначалник на българския символизъм. От една страна, смята се, че това е Яворов с "Песен на песента ми", а от друга - Теодор Траянов с "Новий ден". Една част от критиците смятат, че не е Яворов, защото при него символизмът е прекалено декларативен (откритата преоценка на досегашните лутания в "Песен на песента ми"), докато при Траянов идва естествено. Иначе Мина Тодорова почива на 13 с/у 14 юли 1910 г., а за своя "втори период" Яворов говори още след разрива с Яне Сандански след Илинденско-Преображенското въстание. Той казва, че тогава е изживял душевната си криза, "душевен потрес" и е пренасочил своите творчески търсения. Ето защо по принцип не може да се каже еднозначно кой е родоначалник на символизма в българската литература. Този спор няма и да намери разрешение, защото за едни това ще е Траянов, а за други - Яворов, пък и тук надали могат да изскочат някакви особени доказателства в полза на едното или на другото твърдение. Най-безопасно е да се каже, че Яворов е "мост между индивидуализма и символизма". Дано съм бил изчерпателен Ако има възражения, очаквам.

офф мн съм зле...да пак има нещо с повлияването само че става дума че единия муй идва естествено отвътре, извира му един вид