|
Преди 10 години, на 7 септември 1997, в редовната си новинарска емисия «60 минути»
телевизионната компания CBS излъчи тревожно интервю: бившият съветник
по националната сигурност генерал Александър Лебед заяви, че руските военни не
знаят къде са над 100 техни «ядрени бомби с размери на куфар».
Той каза дословно: «Следите на над 100 от произведените около 250 такива заряди се губят. Не знам къде се намират. Не знам, дали са унищожени, дали са складирани някъде, дали не са откраднати. Няма ги.» На въпрос, дали руското военно командване знае, но просто не иска да каже на Лебед къде са тези оръжия, той отговори, че това не е възможно. В изявленията си той уточни, че «куфарни бомби» (с размер 60 х 40 х 20 cm и мощност от по 1 килотон ТНТ всяка) са били на въоръжение в специалните поделения на руското военно разузнаване ГРУ. Пет седмици по-късно генералът беше уволнен от поста съветник по националната сигурност. Руското правителство официално заяви на САЩ, че напълно контролира целия си ядрен арсенал, че той е изцяло налице и се охранява строго. Руското Министерство на ядрената енергетика отиде по-далеч – пред кореспондента на агенция «Франс прес» декларира: «Не знаем за какво говори генерал Лебед. Такива оръжия не съществуват.»
Разбира се, изказването на Лебед трябва да се приеме критично, да се анализира дали не преувеличава или заблуждава, дали това не е било част от кампанията му да завоюва популярност. Но е несериозно руското изявление, че «такива оръжия не съществуват.» Те съществуваха както в САЩ, така и в Русия -- и вероятно още съществуват. Отделен въпрос е, дали бомбите могат да бъдат наистина наречени «куфарни», колко са и каква е тяхната мощност.
На 24.01.2000 г. във Вашингтон пред комисия на Конгреса на САЩ даде показания по въпроса бившият офицер от съветското военно разузнаване ГРУ полковник Станислав Лунев. Демонстриран бе макет на преносим ядрен заряд. Устройството представлява модификация на съществуващ съветски ядрен артилерийски снаряд. То съдържа генератор на неутрони, заряд от плутоний, акумулаторен източник на електрически ток и механизъм за активиране. Такава «куфарна бомба» може да има мощност от 1 до 10 килотона ТНТ. За сравнение: първата бомба, експлодирала над Хирошима беше с размери 3 х 0.7 m, тегло 4 тона и еквивалент 12 до 15 килотона, а втората, над Нагазаки – до 20 килотона. Данните на Лунев за броя на тези руски оръжия са близки до казаното от Лебед. Лунев съобщи за моделите RA-115 и RA-115-01 (вторият за разполагане под вода), като при периодично подменяне на акумулаторните им батерии те остават боеготови десетина години и по-дълго.
..........................
..........................Макет на възможно най-малката “куфарна” ядрена бомба
SADM и MADM
Да преминем от ефектното название “куфарна” бомба към действителността. Техническото наименование е портативно тактическо ядрено оръжие. То може да бъде пренасяно от един човек, да се спусне с парашут от всякакъв самолет, да бъде задействано чрез радиосигнал или от часовников механизъм. Такива оръжия са конструирани и произвеждани както в СССР, така и в САЩ. Целта е да бъдат разположени скрито на стратегически важни места, за да възпрепястват и забавят настъплението на противника при евентуален военен конфликт.
Пример за това е най-старият американският проект от 1950-1960 г. наречен SADM (Special Atomic Demolition Munition). Моделът W54 представлява цилиндър с размери 40 х 60 cm и тегло 68 kG. Размерите донякъде са «куфарни», за разлика от теглото. Мощността на заряда може да се избира селективно между 1 и 10 килотона, задействането е от часовников механизъм. Произведени са 300 заряда от този модел, които бяха унищожени през 1989 г.
Друго тактическо носимо ядрено оръжие е MADM(Medium Atomic Demolition Munition) . «Носимо» е твърде относително понятие, като се има предвид, че заедно с контейнера тежи 180 kG, но в замяна на това мощността на заряда му е 2 до 3 пъти по-голяма, отколкото на бомбата от Хирошима.
Най-малката известна (наистина “куфарна”) ядрена бомба тип SADM тежи 23 kG и има мощност 1 килотон ТНТ.
..................
SADM (по-малкият цилиндър) и MADM ............................... SADM в “раница” (Jump container H-912)
С условно наричаните “куфарни” ядрени бомби нещата стоят както с “големите” ядрени глави, които се изстрелват от подводници, чрез междуконтинентални ракети, от артилерийски оръдия или от самолети: и едните, и другите са в ръцете на военните, но разрешението да бъдат използвани се взима от президентите на Русия и на САЩ – чрез прословутите “командни ядрени куфарчета”, които придружават навсякъде двамата. Нито те, нито генералите са самоубийци, за да започнат първи, защото ответният удар ще дойде автоматично. Вече 60 години това взаимно възпиране е главният фактор за предотвратяването на края на света.
Засега има само две сили, които притежават знанията, уменията, съоръженията и
материалите за изготвяне на малките ядрени заряди – Русия и САЩ. Ако обаче има
истина в една стотна от твърдения, като тези на Лебед и на Лунев – че има дори само
една единствена руска “куфарна” ядрена бомба в неизвестност, това означава, че тя
би могла да попадне в ръцете на терористи-фанатици, а последствията от това ще са
непредвидими…
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
