Стихотворения на форумците

Blood Countess

Жейми... ти... :shock:

За Бога!... :shock:

Vintersorg

Аз пък написах преди около месец един разказ. Нещо съм замлъкнал за стихове напоследък и ще се бия...

Разказът е за един младеж. горе долу колкото нас. С различни разбирания за света, естествено - треа има нек'ъф плот. Който се интересува от връзката между къркоренето в стомаха и сините китове, може да хвърли око. Аз ще се наслаждавам на поезията на Жеймс :mrgreen:

Ето го и него: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98193

Andresko Garibaldi

Майски трепет

Като пламнала искра в мрака
се прокрадна изведнъж
малката сълза, нечакана,
тук във пролетния дъжд.

Като пъстрокрила птица
една малка дума излетя
и във бедната душица,
се въздига бързо пролетта.

Майските капки от небето
падат като отнесени звезди.
Те пробождат и сърцето ми,
то отпада, плаче и кърви...

Любовта ни бе донесена от
безкрайния път на Купидон.
И по уличката с много кестени,
сърцата ни туптят за милион.

Майски трепети нападнаха
нашите сърца отвътре и
когато капките закахапа,
знам, че ще ми отвърнеш...

Мила

ае, аз защо си мисля, че ти си някакво алтер-его на Kristo?

Kristo

Мила написа:

ае, аз защо си мисля, че ти си някакво алтер-его на Kristo?

Ти не допускаш ли, че може да си имам фенове, Мила? Все пак съм публична личност, едно-друго...

Jamesmagno

Прависти

Обожавам ви, прависти!
Упорити като глисти!
Аз дупето сам си бърша,
но нещата, що не върша
- свързани със правилата,
вий ги знаете лайната.
Аз благодаря, юристи,
че сте толкоз честни, чисти,
че го знайте наизуст
тоз закон тъй сложен, пуст!

Andresko Garibaldi

За секунда

Мигове, мигове, мигове,
глътка от свежата плът.
Така обичам залеза,
когато светлините умрат.

И времето бавно ли бързаше,
или в пустиня от сенки сме ние?
А това, което ни свързваше,
сега няма кой да го открие.

За секунда се повтаря и времето.
Намирам се със секунда назад
от момента и пътешествието до
един като че ли, по-добър свят.

пс: Преди да се регна разглеждах форума доста време и "андреска гарибалди" ми направи впечетление, затова си го избрах за ник, ако не възразявате...

Мила

оф, айде и аз...

Ако ме чуваше...

Слушай ме -
това не е приказка,
за да разчупвам
мълчанието ти.
Уморих се
да бъда порцеланова кукла
в ръцете ти
и да ме чупиш,
когато се сърдиш,
а после с мили думи
да залепяш
остатъците
от сърцето ми.

Белезите остават -
в очите,
в несиметричните
черти на лицето,
в напуканите устни
и липсата на думи.

Слушай ме!
Това е сбогуване.
С теб и
стъкленото синьо
на очите ти,
с хладната стомана
на устата ти
и с липсата
на всякаква любов.

Слушай ме,
защото нощем
ще спреш да чуваш
сънищата ми,
а тишината
на леглото ти
ще шепне страшно
в тъмнината.

Ако ме чуваше...

renesanz

Мила...много е хубаво. :drunken:

Плазмодий

^PrincessA^

Кристо, абе...дали ще ти е възможно някога... да напишеш нещо кратко, независимо какво? Ей така, за разнообразие... :mrgreen:

Kristo

^PrincessA^ написа:

Кристо, абе...дали ще ти е възможно някога... да напишеш нещо кратко, независимо какво? Ей така, за разнообразие... :mrgreen:

Имам много такива, но мисълта ми често е достатъчно дълга, че не може да се побере...

айде от мен да мине, едно кратко и точно и ясно и... бавно...

И вървим сред великата бяла пустиня
В нашия малък танк, от далеч следим врага.
Войната е сякаш някаква чудна богиня
Всичко разрушава и обрича тази пуста земя
Шумът от мотора заглушава дори сърцето,
Песните на живеещия под гнет народ.
Кой ще върне на тази майка детето,
Или на онзи старец - неговия живот?

И вървим след опустошителен бой,
Маршируваме горди, но в нас е смут.
Днес пред целия свят, аз станах герой,
Но душата ми вече е погребана тук.
Жестокостта не е в това да убиваш,
Тя е да убиваш и да не изпитваш вина,
Емоциите си със смях да прикриваш,
Геройството - това е лъжа!

И вървим докато шумът става по-силен
Небето над нас се изпълни с тревога
Все по-светло, докато всичко изчезне,
Финални усилия, поне колкото мога:
Изправям се полужив, отивайки си безславно
И гледам мълчалив, как живота си отива
Бавно

Andresko Garibaldi

Отечество перверзно

От рожбите, жертви на родината.
От затворници на този режим.
От най-добрите снахи на годината.
Цял ден ту спим, ту не спим.

От горд, Балкана, величав.
От радост или от болка гнетна.
От вътрешния човешки гняв
и сега преминава мъгла неусетна.

Ние, всичките деца на мама България
сме твърдо решени да я обвиним.
Не сме заслужили това предателство -
и не можем ни да спим, ни да не спим.

Родината, за нази е като мащеха,
смее се гърлено и понякога ни вреди.
И няма кой, вече да излезе и каже:
"Отечество любезно, как хубаво си ти..."

^PrincessA^

Аз под "кратко" имам предвид четиристишие :wink:

Дай некст опит!

Andresko Garibaldi

Приказка за моето хапче

Мъничко, беличко, вкусничко, хей.
Моето хапче, на цена на кебапче,
се търкулна и каза "Здравей!"
Мъничка формула от химията,
позната на милиони деца по света.
Сега събрана от лудите учени,
и се предлага на кебапчийска цена.
Какво за моето хапче да кажа,
освен че ми носи досада, облага, вкус и покой.
И когато припаднах тук на етажа,
съвзехаме, пийнах и пак с него се превърнах в герой.

Хапчето, мъничко, беличко,
извика с човешки глас:
"Не се тревожи, ако всичко ти мине
и се почувстваш добре!"
Така че, рискувах и глътнах,
без да го оспорвам аз,
и така я карам от много години -
друсане с Хероин Це

Стихотворения на форумците

Кой е на линия